Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград отбелязва с изложба 187-годишнина от рождението на Васил Левски, която е на 18 юли, съобщи директорът й Димитър Петров.

Експозицията е достъпна за потребители на библиотеката, които ежедневно идват в културната институция, а също за ученици и граждани. 

Петров посочи, че всяка година културната институция организира разнообразни тематични изложби по повод събития, мероприятия и бележити годишнини. Той добави, че два пъти годишно библиотеката представя тематични изложби, посветени на Васил Левски. 

Във връзка със 187-годишнината от рождението на Левски във фоайето на културната институция са експонирани материали от фонда на библиотеката, свързани с живота и делото на Апостола на свободата. В изложбата са представени книги от основния фонд на библиотеката, албуми, карта на мрежата на революционните

Кирилицата има централно място на картата на европейските езици, каза проф. Александро Мария Бруни. Той е сред участниците в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. 

Интересът на проф. Бруни към българския език се зародил преди повече от 25 години, когато бил студент в Римския университет. „Аз тогава се занимавах с гръцката, с латинската и със славянската филология и ми се стори, че българският език е много интересна научна посока. Особено изследването на историята на българския език. Затова започнах да се занимавам и с новобългарски език“, разказа той. 

Като учен се интересува най-вече от старобългаристика. По думите му това е историята на най-старите преводи от гръцки език - от Кирило-Методиевото дело и най-старите, Преславските текстове - особено преводите на творбите на гръцките отци като Григорий Богослов и свещеното писание - Ста

Истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят. Това пише в незавършения си роман „Ахилесова пета“ проф. Димитър Димов (1909-1966). Днес се навършват 115 години от неговото рождение.

ОТ ДЕТЕ СЕ ЗАПОЗНАВА С ЖИВОТА И БОРБИТЕ НА ТЮТЮНОРАБОТНИЦИТЕ

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Баща му е капитан Тодор Димов, който загива в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова завършва педагогическия отдел на Втора софийска девическа гимназия. По майчина линия писателят е родственик на Яне Сандански. През 1918 г. Веса Харизанова се омъжва повторно за офицера Руси Генев, който след Първата световна война става тютюнев експерт. От детска възраст Димитър Димов се запознава с живота и борбите на тютюноработниците.

ЗАВЪРШВА ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА

През 1928 г. Димитър Димов завършва

Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев”  в Разград отбелязва двестагодишнината от издаването на първия новобългарски учебник, който бележи и началото на новобългарската просвета -  „Рибен буквар”, с тематична изложба. Експозицията с библиотечни материали от фонда на културната институция е подредена във фоайето на библиотеката.

Във витрините са представени книги от фонд „Редки и ценни”, които се съхраняват при специален режим и обработват от библиотекар-специалист Даниела Първанова. Изложените библиотечни материали са датирани от 1936 г., 1938 г., 1939 г. и 1940 г. Изложени са и книги, посветени на живота и делото на Петър Берон, както и на по-съвременни издания на „Рибния буквар”, каза главният библиотекар и специалист „Връзки с обществеността“ в разградската библиотека Мила Маринова. Тя добави, че посет

Дигитализирането на бележниците на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир ще допринесе изключително за опазването на неговото културно наследство. 

Това каза в интервю директорът на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ Добрина Матова. По наскоро осъществения проект "Създаване на дигитален хъб Чудомир“ са дигитализирани над 120 бележник с обем над пет хиляди страници. 

Чудомир е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени, а веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект, подчерта тя. Добрина Матова каза още, че така се дава по-голяма възможност хората да се запознаят с живота по това време, както и с конкретни факти за тогавашни съб