Заглавието на книгата "Забравеното Средновековие" е добронамерена провокация, заяви в Шумен историкът проф. Пламен Павлов, участник в деветата научна конференция "Пътуване към България". Авторът на изданието отбеляза след представянето на книгата си в научния форум, че често се вторачваме най-вече в XIX и XX век и някакси забравяме вековете преди тях, а там е цялото вдъхновение на хората от XIX век. Проф. Павлов коментира, че новото издание на книгата му "Забравеното Средновековие" е обогатено с пет нови студии, свързани със Средновековието и историята на България.

Не е въпросът формално да наситим и пренаситим с национални герои, но все пак личности от ранга на Аспарух, на Тервел, на Борис - Михаил, на Симеон Велики, на Самуил, на Асеневци, на Иван Шишман, те в никакъв случай не могат да бъдат игнорирани, каза проф Павлов . Те са национални величини, много често на територии

Над 300 рецепти от 30-те години на 20-и век са включени във втория том на „Изкуството на старата българска кухня”. Това съобщават издателите от „Лист“.

Рецептите са подбрани от списанията „Модерна домакиня” и „Икономия и домакинство”. Част от тях са обособени в специални раздели „Блажни менюта” и „Вегетариански менюта” с предложения за храненията в различните дни от седмицата. Освен традиционни категории като „Салати”, „Супи”, „Основни ястия”, „Десерти” има сезонни рецепти и начини за консервиране.

Според философа Тони Николов старите кулинарни рецепти са особено привилегирован „ключ“ към споделимото минало, като в тях то придобива плът чрез вкуса и чрез осезанието. „Ще започна от десертите в книгата, пряко връщащи ме към детството.

Най-важните съвети на Петър Дънов за човека и неговото място в света и вселената са събрани в книгата „Житейски алманах“, разказват издателите от „Кръг“.

Томът се очаква да излезе до края на месеца. Издава по повод 160-ата годишнина от рождението на Дънов, както и 80-ата годишнина от неговата кончина. В „Житейски алманах“ са включени мисли, посветени на мъжа и жената, на децата, на дома, парите, любовта, кармата и др. Ярката философия на Петър Дънов е всеобхватна и засяга най-различни теми, но винаги следва максимата, че духът и тялото са едно цяло, посочват издателите.

По-рано тази година от „Кръг“ представиха още една книга, посветена на двете годишнини. „Книга за здравето“ включва лечебни рецепти на Дънов.

Фотоалбум с малко известни и непоказвани досега снимки и спомени на служили във Военноморския флот на България ще представят неговите автори днес в зала „Княз Александър I” на Регионалния исторически музей в Русе. 

Това съобщи експертът по „Връзки с обществеността“ в Областната администрация в крайдунавския град Георги Георгиев.

Той уточни, че изданието носи заглавието „Българските военноморски сили на Дунав“, а негови автори са Йовчо Стоянов и Румен Кузов. Представянето ще се осъществи със съдействието на областния управител на Русе Драгомир Драганов.

„Благодарение на труда ви повече хора ще научат за ролята на Русе в изграждането на родните военноморски сили. Концепцията на книгата успешно оформя представата ни за този род войски, с който ние – русенци, особено силно се гордеем. Въпреки сложността на документалната литература, произведението е подходящо и

Книгата „Личности и събития, които не се забравят“ на Боян Михайлов описва срещи на автора с различни значими личности от Португалия, Бразилия, Ангола и др. Това съобщават издателите от „Захарий Стоянов“. Текстове в тома са посветени на Фидел Кастро, на бившия министър на външните работи и президент на Португалия Марио Соариш, Луис Карлос Престес, бившия генерален секретар на Салвадорската комунистическа партия Хорхе Шафик Хандал и др.

В книгата си Михайлов разказва още за борци срещу господството на Португалия в нейните колонии в Африка, приятелските отношения между България и Португалия, улица „Георги Димитров” в Луанда. Авторът пише за журналистическата си дейност като кореспондент в Сливен и Ямбол, за култура, карнавали, футбол, за Бразилия и др.

Боян Михайлов е роден на 5 юли 1934 г. в Твърдица. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.