„Писателите имат един огромен и постоянен дълг към хората край себе си - да разкриват истината на доброто, да вдъхват човеколюбие и любов към изкуството. Обществото също има своя голям дълг към писателя: това е оказване на нужното търпение и голямата вяра, от която се нуждае всеки човек на перото“ казва поетесата Ваня Петкова в интервю през 1982 г. Днес се навършват 80 години от рождението й. 

Родена като Хатидже Скендерберг Садик

Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София в семейството на художничка и диригент, но поради следвоенните обстоятелства се налага да се преквалифицират в шивачка и банков чиновник. Ваня Петкова е от руски произход, дядо й е Иван Скендербегов от Ростов на Дон, генерал от царската армия. Неговата съпруга Анастасия е полтавска графиня. По време на революцията бягат в България.

„В моето семейство и по майчина и

В наше време заради технологиите стана много лесно да стигнеш до хората. Бумът на изкуствата идва оттам, че всеки смята, че може да бъде художник, писател или фотограф, защото има телефон. Нещата станаха измамно лесни. Такова мнение изрази писателката Иванка Могилска, която гостува във Варна, за да представи своите последни книги. Тя посочи, че има хора, които творят само онлайн и имат голяма маса от фенове, но това творчество е за бърза консумация, а когато се издава, е хубаво да има сериозна редакция и подбор. Другото въздействие на социалните мрежи според нея е натискът да публикуваш, когато имаш повече последователи, въпреки че нямаш какво да кажеш. 

Оперативната критика, по която публиката да се ориентира, е много малко, повечето неща са рекламни и остават читалските групи, в които се споделя информация. Има и библиотеки, те са прекрасни места и трябва да се използв

Много е важно да нямаш притеснения от институциите и да вярваш в изграден морал. Това мнение изрази журналистката и писателка Еми Барух, която се срещна с публика в рамките на 15-ото издание на „Алея на книгата“ във Варна. Разговорът засегна трите нейни книги „За евреите и други демони“, „Истории от 1990-те“ и „Бащите не си отиват“, които според издателката Невена Дишлиева-Кръстева имат пресечно поле темата за бащата като институция, като фигура, която ни формира. 

По думите на авторката в основата на книгите е темата за паметта, за повторното преживяване на изживяното и осъзнаването на опита, през който минаваме. Според нея е задължително при този процес да извлечем от нашите провали, а успехите не са толкова важни. Основната тема за паметта е кодирана в „За евреите и други демони“ и като алитерация във всяка глава, която започва с буквата „п“ като прошка, памет, поклон,

Проф. Златимир Коларов бе удостоен с националната литературна награда за цялостно творчество „Проф. Димитър Димов“ на церемония в Ловеч. Професорът е лекар, писател и сценарист. Отличието му бе връчено на рождената дата на проф. Димитър Димов – 25 юни, от кмета на община Ловеч Страцимир Петков.

„Приемам тази награда с голямо удовлетворение, но и отговорност към доверието на тези, които ми я връчват, и които ще прочетат за нея. За мен това е една от големите литературни награди в страната. Димитър Димов е бил и лекар, и писател, и безспорен класик. Това да се доближиш до него, макар и с конкурс, е много голяма отговорност. Не можеш да слезеш по нивото си оттук нататък“, каза проф. Коларов.

Наградата е учредена през 2014 г. от Община Ловеч със съдействието на Съюза на българските писатели - София, в чест на 105-годишнината от рождението на големия писател и драматург. <

Кристия Петрова разказва за различни светове със свръхестествени същества в дебютния си роман. „Между непознати светове“ е първа книга от замислена трилогия, съобщават издателите от „Либра скорп“.

Сюжетът разказва за Енрика - момиче, затънало в дългове и борещо се със статута си на имигрант в чужда държава. Това обаче остава на заден план, когато се озовава в свят, непознат на човечеството. Оцеляването и завръщането у дома се превръщат в неин приоритет, но пътят е прекалено дълъг и опасен, за да го премине без помощта на същите онези, които са и причината да се озове там, разказват издателите.

По думите им докато героинята е в търсене на изход, тя се сблъсква с непозната, която от своя страна разкрива истинските тайни на световете, криещи името на Енрика, изписано в древна книга с кърваво мастило. 

В романа авторката ни пренася в един паралелен свят – колк