С изложба и лекция в Казанлък отбелязаха навършването 200 години от издаването на „Буквар с различни поучения“ от д-р Петър Берон, познат като „Рибния буквар“. На представянето, което събра десетки посетители в Културно-информационния център, присъстваха заместник-кметът Сребра Касева, командирът на 61 Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Маргарит Михайлов, както и военнослужещи от формированието, директори на културни институти, представители на местната администрация и Общински съвет, директори на училища, ученици, общественици, граждани.

Инициативите по повод знаменателната годишнина се организират от Националния парк-музей (НПМ) „Шипка-Бузлуджа“ съвместно с Община Казанлък, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Националния музей на образованието в Габрово, Историческия музей (ИМ) „Искра“, Об

Стихосбирката  „Както днес, както винаги“ на поетесата Светла Радкова, издадена в Република Северна Македония от издателство „Макавей”, бе представена тази вечер в Националната университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ в Скопие. 

„Вярвам, че думите могат да бъдат както оръжие в ръцете на агресивните и лошите, така и  лечител и благодат. Чрез поезията можем да открием онези фини струни, които вадят дълбоките емоции, които са в храма на душата ни. Радвам се, че две години по-късно можем да посрещнем Светла Радкова, тя е една от поетесите в България, която заслужава написаното от нея да стигне до публиката в Северна Македония, защото са късчета от душата”, каза директорът на Българския културно-информационен център, с чието съдействие бе организирано представянето на книгата. 

В деня на народните б

Пекинското издателство World Affairs Press публикува монографията на чл.-кор. проф. д-р на историческите науки Иван Илчев "Розата на Балканите. История на България". Книгата излиза в навечерието на 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китайската народна република, съобщава пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Книгата беше преведена по искане на Пекинския университет за чужди езици, който подготвя специалисти с български език за нуждите на Китай. Специално в това издание на проф. Илчев са добавени материали за историята на развитието на българо-китайските дипломатически, политически и икономически отношения. Повече от 60 години са минали от последния китайски превод на история на България, която е писана през 1963 г. и е дело на академиците - Д. Косев, Хр. Христов и Д. Ангелов.

С монографията Иван Илчев п

Албумът "Материята също е дух", който представя творчеството на скулптора Никола Станчев, ще бъде представен на 26 ноември в Регионална библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас, съобщават от пресцентъра на Община Бургас. 

Съставители на изданието са режисьорът и колекционер Симеон Димитров и изкуствоведът Пенка Седларска, като албумът е отпечатан с подкрепата на Община Бургас.

В албума са включени репродукции на произведения на Станчев, като основна тема е връзката между материалното и духовното, която той изследва със своето творчество. 

Никола Станчев е роден през 1943 г. в Добрич, но израства в Бургас. Завършва Националната художествена гимназия и Националната художествената академия при проф. Любен Димитров. Дълги години е главен художник на Община Бургас. Негови са някои от емблематичните за града фигури като тези в парка пред Държавна опера

Книгата „Българската драматургия“ на проф. Франк Волман излиза за първи път на български език, съобщават издателите от „Колибри“.

Томът обхваща основните периоди от развитието на сценичния дискурс у нас, започвайки с школските диалози и завършвайки с двайсетте години на ХХ век. Ценна е не само систематизацията на произведенията, но и оценката, обективирана от научния външен поглед на чешкия професор, пишат издателите.

По думите им едно от достойнствата на книгата на проф. Волман е, че той прави преглед не само на първостепенните по важност произведения, но и на маргиналните. „Открива и нещо съществено, което не назовава директно. Негодувайки с пълно основание около различни слаби опити, Волман всъщност подсказва, че българската драматургия така и не успява да изработи или да привлече и наложи категорични високи образци, към които да се при