РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Хайри Хамдан: В „Лешникови градини“ няма отговори, има само въпроси

Дата на публикуване: 08:26 ч. / 15.08.2024
Прочетена
6127
Подиум на писателя

В романа „Лешникови градини“ няма отговори, има само въпроси. Дори като автор се питам постоянно защо героите са взели това решение и колко несигурни са те. Със задаването на въпрос се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Сюжетът поставя сериозни въпроси, открити без компромиси. Това каза писателят, поет и преводач д-р Хайри Хамдан в Бургас. Той представи второто издание на своята книга „Лешникови градини“ на откритата сцена до Експозиционен център „Флора“ в града. Събитието бе част от програмата в първия ден от Летния книжен фестивал „С книга на плажа“, който се провежда от 14-и до 18 август в Морската градина. Модератор на срещата бе журналистът и издател Румяна Емануилиду.

„Лешниковите градини са градини на обещанията и надеждата. Неслучайно всичко тръгва от Брюксел, където съм работил близо година. Тогава усетих празнота, защото бях далече от родината си. За пет-шест години Брюксел не остави в подсъзнанието ми нито един положителен спомен“, разказа за хронотопа на творбата д-р Хамдан. По думите му главният герой Адам – символ на обикновения мъж от Близкия изток, се влюбва в европейка на име Мерна, която олицетворява свободния по морал и права човек.

Романът е особено интересен, защото действието се движи паралелно в два различни свята между Близкия изток – Йордания, Ирак и Ливан, и Европа – конкретно от Брюксел, седалището на Европейския съюз, посочи журналистът и издател Румяна Емануилиду. По думите с всяко прочитане се откриват нови акценти в многопластовия роман. Лешниковата градина представлява родословното дърво – символ на семейството, поясни тя.

Пред публиката Емануилиду цитира думите на покойния писател Алек Попов (1966-2024) за „Лешникови градини“: „Романът е интересно свидетелство за процесите и взаимодействията в съвремието ни, които се оглеждат в индивидуалната човешка участ на много хора от различни култури и националности“.

Тя представи и анотацията на поета и есеист Иван Ланджев относно романа на Хамдан: „Лешникови градини“ проследява историята на деветчленно семейство като всеки от членовете поема по своя собствена посока в света. Темата на деня – мултикултурният диалог в епоха на глобализация – е на преден план и тук, но не е разгледана през устойчивите, вече до болка познати стереотипи. Тъкмо обратното, в романа на Хамдан се натъкваме на неконвенционални персонажи и цели сюжетни линии, каращи ни да преосмислим клишетата, през които приемаме „различните култури“.

Хамдан разказа за социалното положение на жената в Близкия изток. По думите на писателя през последните години са възникнали много феминистки движения, които се различават по идеи и намерения в зависимост от ситуацията в държавата. Но всички те имат една обща цел и това е отхвърлянето на неравенството между двата пола, поясни писателят.

Според Хамдан светът продължава да страда от насилието над жени, което той определи като „утихваща болест“. Обществото започна да разбира колко сериозен проблем представляват насилствените действия над жените и в момента протичат много мащабни протести по света, каза той.

„Образите на пустинята и морето предоставят огромен хоризонт, който развива таланта на поета. Един поет трябва да живее на поне две места, различни едно от друго, за да може да ги съпостави емоционално“, разказа писателят.

Д-р Хамдан сподели, че предстои да завърши работата по новия си роман „Отпечатъци“, посветен на бургаското море. Авторът определи предстоящата творба като „гигантът, който се появява непрекъснато на заден план“.

Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. От 1982 г. Хамдан живее и твори в България. Седем години по-късно се дипломира като инженер в Техническия университет в София. През 2023 г. той придобива научната степен доктор по литература, след като защити дисертационен труд на тема „Идентичност и отчуждение в творчеството на Гассан Канафани“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 14 книги с проза и поезия, една от които е и драматургия – „Нека живея, нека умра“ (2011). Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина. През 2018 г. е отличен с две български награди за превод - „Перото“ на едноименния литературен клуб и приза на Съюза на българските преводачи. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В историята на Хаити, queer и транс идентичностите играят роля, която често остава в сянка. След опустошителното земетресение през януари 2010 г., някои консервативни рел ...
Вижте също
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Les ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Less) от 2017 г. спечели наградата Пулицър и затвърди репутацията му на един от най-оригиналн ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
Валери Генков
Подиум на писателя
Безумието на Конъли - символ на глада и страданието в Ирландия
Насред зелено ирландско поле се издига странна постройка – не толкова сграда, колкото съвкупност от отвори, поредица от огромни арки, които рамкират небето. Това е „Безумието на Конъли“ (Conolly’s Folly), построено през 1740 г. в разгар ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
В парка на Военна академия бе открито ново пространство, наречено „Литературен джубокс“, с цел популяризиране на съвременната българска поезия. Инициативата е на фондация „Прочети София“ и е подкрепена от Столичната библиотека. На съби ...
Валери Генков
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. Според информация от библиотеката, тези произведения ще бъдат представени на живо за първи път в неделя. Директорът на библиотеката, Жил Пе ...
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
Авторът и перото
Любовта към определени места придобива особено измерение, когато тези места започнат да изчезва ...
Начало Подиум на писателя

Хайри Хамдан: В „Лешникови градини“ няма отговори, има само въпроси

08:26 ч. / 15.08.2024
Автор: Валери Генков
Прочетена
6127
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Подиум на писателя

В романа „Лешникови градини“ няма отговори, има само въпроси. Дори като автор се питам постоянно защо героите са взели това решение и колко несигурни са те. Със задаването на въпрос се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Сюжетът поставя сериозни въпроси, открити без компромиси. Това каза писателят, поет и преводач д-р Хайри Хамдан в Бургас. Той представи второто издание на своята книга „Лешникови градини“ на откритата сцена до Експозиционен център „Флора“ в града. Събитието бе част от програмата в първия ден от Летния книжен фестивал „С книга на плажа“, който се провежда от 14-и до 18 август в Морската градина. Модератор на срещата бе журналистът и издател Румяна Емануилиду.

„Лешниковите градини са градини на обещанията и надеждата. Неслучайно всичко тръгва от Брюксел, където съм работил близо година. Тогава усетих празнота, защото бях далече от родината си. За пет-шест години Брюксел не остави в подсъзнанието ми нито един положителен спомен“, разказа за хронотопа на творбата д-р Хамдан. По думите му главният герой Адам – символ на обикновения мъж от Близкия изток, се влюбва в европейка на име Мерна, която олицетворява свободния по морал и права човек.

Романът е особено интересен, защото действието се движи паралелно в два различни свята между Близкия изток – Йордания, Ирак и Ливан, и Европа – конкретно от Брюксел, седалището на Европейския съюз, посочи журналистът и издател Румяна Емануилиду. По думите с всяко прочитане се откриват нови акценти в многопластовия роман. Лешниковата градина представлява родословното дърво – символ на семейството, поясни тя.

Пред публиката Емануилиду цитира думите на покойния писател Алек Попов (1966-2024) за „Лешникови градини“: „Романът е интересно свидетелство за процесите и взаимодействията в съвремието ни, които се оглеждат в индивидуалната човешка участ на много хора от различни култури и националности“.

Тя представи и анотацията на поета и есеист Иван Ланджев относно романа на Хамдан: „Лешникови градини“ проследява историята на деветчленно семейство като всеки от членовете поема по своя собствена посока в света. Темата на деня – мултикултурният диалог в епоха на глобализация – е на преден план и тук, но не е разгледана през устойчивите, вече до болка познати стереотипи. Тъкмо обратното, в романа на Хамдан се натъкваме на неконвенционални персонажи и цели сюжетни линии, каращи ни да преосмислим клишетата, през които приемаме „различните култури“.

Хамдан разказа за социалното положение на жената в Близкия изток. По думите на писателя през последните години са възникнали много феминистки движения, които се различават по идеи и намерения в зависимост от ситуацията в държавата. Но всички те имат една обща цел и това е отхвърлянето на неравенството между двата пола, поясни писателят.

Според Хамдан светът продължава да страда от насилието над жени, което той определи като „утихваща болест“. Обществото започна да разбира колко сериозен проблем представляват насилствените действия над жените и в момента протичат много мащабни протести по света, каза той.

„Образите на пустинята и морето предоставят огромен хоризонт, който развива таланта на поета. Един поет трябва да живее на поне две места, различни едно от друго, за да може да ги съпостави емоционално“, разказа писателят.

Д-р Хамдан сподели, че предстои да завърши работата по новия си роман „Отпечатъци“, посветен на бургаското море. Авторът определи предстоящата творба като „гигантът, който се появява непрекъснато на заден план“.

Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. От 1982 г. Хамдан живее и твори в България. Седем години по-късно се дипломира като инженер в Техническия университет в София. През 2023 г. той придобива научната степен доктор по литература, след като защити дисертационен труд на тема „Идентичност и отчуждение в творчеството на Гассан Канафани“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 14 книги с проза и поезия, една от които е и драматургия – „Нека живея, нека умра“ (2011). Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина. През 2018 г. е отличен с две български награди за превод - „Перото“ на едноименния литературен клуб и приза на Съюза на българските преводачи. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Валери Генков
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
Валери Генков
Всичко от рубриката
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Валери Генков
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Les ...
Литературен обзор
Проф. д-р Георги Райновски с осем приоритета и дигитализация на университетската администрация
Валери Генков
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Ангелина Липчева
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
Валери Генков
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
Подиум на писателя
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
Валери Генков
Авторът и перото
9 романа за климатичните промени и човешката устойчивост
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Младите учени в Пловдив: 116 доклада и хибриден формат на конференцията
Валери Генков
Литературен обзор
Босев и Енев: Литературата като отражение на човешките отношения
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и ...
Избрано
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни. Теню ...
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
Ако сте поропуснали
Наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ – нови отличия за Георги Господинов и Ясен Григоров
Литературният фестивал „Пловдив чете“ стартира с тържествена церемония, на която бяха връчени наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ в Лятно кино „Орфей“. Събитието се проведе в Пловдив, където се събраха ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.