Усещам се като български писател. Естествената родина на един писател е езикът. Ако искам да живея в разбирателство със себе си, трябва да се върна в България. Думите са на Димитър Бочев от интервю през 1994 г. Те са по повод решението му да се завърне да живее в България години след нелегалното му напускане на страната през 1972 г. Днес философът и писател отбелязва своята 80-а годишнина.

АРЕСТУВАН МНОГОКРАТНО ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЗА ДРУГОМИСЛИЕ

Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет „Климент Охридски” през 1965 – 1970 година. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. Два пъти е изключван от университета, последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение в България. Многократно е арестуван и изпращан по ета

„Синелибри“ изразява своето преклонение пред безспорните гении на поетическото изкуство и великите киновизионери, на които дължим най-мощните полети на духа. Това декларират от екипа на кино-литературния фестивал по повод премиерата на официалното видео на форума. 

„Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс. А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност, и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на пр

Предстои издаването на комикс, посветен на Варненския халколитен некропол. Това съобщи авторката Елена Владова по време на представяне на изложението „Алея на книгата“ на репортажния комикс за раннохристиянския манастирски комплекс в местността Джанавара край Варна. 

Както информирахме, той излезе през есента на миналата година по проект, подкрепен от Община Варна. 

В основата на сценария стои интервю с археолога Александър Минчев, ръководил проучванията на Джанавара. В държавите, където комиксът е популярен, е нещо обичайно да се разкаже журналистически материал в този вид, каза Владова и добави, че прави всичко възможно да развива жанра и в България. 

Тя припомни, че заедно с Русев имат три съвместни издания и сега работят по ново, посветено на Варненския халколитен некропол. Рисуваните истории са начин да се представи сериозна информация за всякак

В Европа българският език е признат за матуритетен единствено в Ирландия, каза доц. д-р Адриана Любенова по време на Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност", който се проведе днес в Регионален исторически музей - Пловдив. 

"За съжаление българският език е от т. нар. "малки" езици, което само по себе си не е термин, който трябва да бъде използван. Българският е признат като матуритетен в много малко държави. В Щатите е признат в 13 щата, в Европа е признат единствено в Ирландия като матуритетен, което е срамно, защото българският е официален език в Европейския съюз и би трябвало децата да имат възможност да държат изпит по български, също както децата в България могат да държат изпит от френски, немски и английски", коментира доц. д-р Любенова. 

"Става въпрос за това, че в Европейския съюз образованието е независим ресурс. Защото макар и

Пътешественичката Мария Тарашманова описва 100 познати и малко известни български дестинации в нова книга. Премиерата на „България. Скитане из рая на Земята“ е на 27 юни в Nomo del Arte, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им книгата е както пътеводител, така и своеобразен дневник на пътешественика, който всеки читател може да персонализира със своите спомени и преживявания. При текста за всяка дестинация авторката оставя свободно място за собствени снимки и впечатления на читателите от дадената локация. В края на книгата Тарашманова повдига още въпроса за запазването на родната природа.

„България. Скитане из рая на Земята“ включва точни джипиес координати и указания, които отвеждат до места за паркиране и изходни точки за пътуванията. Авторката пише за места като ждрелото на река Ерма, връх Джано, местността Момина баня, хижа „Узана“ и връх Юмрука.

Мари