Биография: Димитър Бочев
Ако искам да живея в разбирателство със себе си, трябва да се върна в България.Думите са на Димитър Бочев от интервю през 1994 г. Те са по повод решението му да се завърне да живее в България години след нелегалното му напускане на страната през 1972 г. Днес философът и писател отбелязва своята 80-а годишнина.Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра.
На бюрото
Усещам се като български писател. Естествената родина на един писател е езикът. Ако искам да живея в разбирателство със себе си, трябва да се върна в България. Думите са на Димитър Бочев от интервю през 1994 г. Те са по повод решението му да се завърне да живее в България години след нелегалното му напускане на страната през 1972 г. Днес философът и писател отбелязва своята 80-а годишнина. АРЕСТУВАН МНОГОКРАТНО ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЗА ДРУГОМИСЛИЕ Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет „Климент Охридски” през 1965 – 1970 година. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. Два пъти е изключван от университета, последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение в България. Многократно е арестуван и изпращан по етапен ред в Силистра без право да напуска града. През 1967 г. работи на хонорар във в. „Дунавска правда“ в Русе. НАПУСКА НЕЛЕГАЛНО БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1972 Г. През 1972 г. напуска нелегално страната с помощта на свои западни приятели с фалшив нидерландски паспорт. Установява се в Кьолн, в Западна Германия, където получава политическо убежище. Участва активно в международната правозащитна дейност на Хелзинкския комитет. Първоначално работи като нещатен сътрудник на радио „Дойче Веле”, където заедно с писателя Георги Марков, с когото го свързва и лично приятелство, води рубриката „Есеистични понеделници“ в българската емисия. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио „Свободна Европа” в Мюнхен, където дълги години отговаря за седмичната културно-публицистичната програма „Контакти”. Тук прозвучават за първи път „Задочните репортажи” на Георги Марков, есета и коментари на Атанас Славов, Асен Игнатов, Стефан Попов, Христо Огнянов, Тончо Жечев, Михаил Неделчев, Димитър Коруджиев и др. През 1976 г. срещу Димитър Бочев е заведен задочен наказателен процес в Силистра. Осъден е на 10 години затвор, защото се е поставил в услуга на чуждо разузнаване. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. След промените през 1989 г. Димитър Бочев е сътрудник на президента Желю Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, работи като кореспондент на радио „Свободна Европа“ в София, участва в дейността на Българския хелзинкски комитет, публикува редовно в периодичния печат, сътрудничи активно и на електронните медии, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация", „Труд", и „Стандарт", печата в различни литературни списания. През пролетта на 2013 година Димитър Бочев за кратко е политически съветник в служебното правителство на Марин Райков. Понастоящем е колумнист на списание „Култура“. „МЕЖДИННО КАЗАНЕ“ Е ПЪРВИЯТ МУ РОМАН През 1991 г. в България излиза първият му роман - „Междинно кацане” (1991), посрещнат възторжено от литературната критика. Две години по-късно – през 1993 година - издателството на БАН издава сборникът му с философски есета „Хомо емигрантикус". Романът и сборникът с есета са представени пред българските читатели на 22 април 1994 г. Името на романа „Междинно кацане“, обяснява тогава Димитър Бочев в интервю за в. „Стандарт“, означава за него, че „заминаването“ му от България е просто страх, че остане ли тук, потопен в една политическа ситуация от главата до петите като във восък, ще загуби себеуважението си. А на въпроса как би определил романите си Димитър Бочев отговаря: „Те са асоциативни романи. Хаотична смесица между съновидения и действителност, която непрекъснато се губи – в крайна сметка нито авторът, нито читателят знаят какво се е случило в действителност. Не съм търсил специален ефект, това е част от светоусещането ми, защото мислите ми са не по-малко субстанциални, отколкото самата действителност. Основно и за двата романа е колко мъчително трудно е да се самоустановиш вътрешно, идвайки от една действителност, която те е прогонила, в друга – в случая Германия, и колко трудно е да съчетаеш тези два свята в една съдба.“ През 1997 г. издателство „Летера“ се ангажира с издаването на романа му „Генезис ІІ”, след като Димитър Бочев не успява да се договори с издателствата „Български писател“ и „Христо Ботев“, въпреки че за романа неведнъж се говори по радио „София“ и телевизията. От 550-те страници на „Генезис ІІ” над 400 са публикувани вече в български литературни вестници и списания – „Летописи“, „Литературен форум“, „Съвременник“, „Пламък“, „Литературен вестник“, „АБВ“. За романа Димитър Бочев казва в интервю за вестник „Демокрация“ през октомври 1996 г.: „Като „Междинно кацане“ и „Генезис II“ е произведение, дълбоко чуждо на националната ни литературна традиция. Най-общо казано негова основна тема е обездухотворяването на епохата, пагубният процес на освобождаването на цивилизацията ни от култура.“ ЛИТЕРАТУРАТА НЕ Е УРОК ПО НРАВСТВЕНОСТ През 1998 г. излиза романът му „Синеоокият слепец“, който критиката определя като скандално нецензурен. По този повод Димитър Бочев казва в интервю за вестник „24 часа“ същата година: „В книгите ми всички нецензурни думи са натоварени с конкретни художествени функции. Убеден съм, че възпитаният читател може да чете всичко. Литературата не е урок по нравственост. Който жадува да му изнеса лекция, нека я търси другаде.“ Романът му печели специалната награда в Първия национален конкурс за нов български роман на Фондация „Развитие“ (1997). На въпроса какво е писането за него, писателят отговаря в интервю за вестник „168 часа“ през 1998 г.: „Психотерапия. Изхвърлям върху белия лист всички отрови, с които тоя свят ме е заредил.“ През 1999 година за цялостното си творчество Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата в Париж. През 2010 г. излиза неговият втори сборник с философски есета „Боготърсачът между беса и слепотата", през 2021 г. – романът му „Опит за екстаз: философски роман“. През 2016 и 2017 година излизат два тома с негови есета, озаглавени „Несъгласни думи: Портрети и размисли : Есета. т. 1” и „Несъгласни думи: Портрети и размисли : Есета. т. 2”. През 2019 г. излизат философските му изследвания „Самоубийството: начин на (зло)употреба“, а през 2023 година – последният му роман „Белият слон”.
|
На бюрото
„Разговори в библиотеката” е новият подкаст на Библиотека „Иван Радов”
Читалищна библиотека „Иван Радов” в гр. Нови пазар започна развитието на свой собствен видео канал в Youtube, в който да среща читателите с автори и влогъри, които създават съдържание за книги.
Каналът, озаглавен „Разговори в библиотеката&rd ...
Валери Генков
|
На бюрото
Излиза ново издание на сборника „Избрано“ с есета на Ефрем Каранфилов
Ново издание на сборника „Избрано“ с есета на Ефрем Каранфилов (1915-1998) излиза на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Ентусиаст“.
Книгата е публикувана първоначално през 1999 г. Произведенията в нея са подбрани от сина на а ...
Добрина Маркова
|
Бойко Василев: Атанас Далчев е учител не само по поезия, но и по обществено поведение
Добрина Маркова
|
На бюрото
Проф. Искра Баева представи новата си книга „Личностите, които определиха нашата съдба“
В Културен център "Морско казино" в Бургас писателката и преподавател по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Искра Баева представи новата си книга „Личностите, които определиха нашата съдба“.
Организатор на ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
Златното мастило
Националната библиотека отбелязва годишнина от рождението на Никола Начов
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) отбелязва 165-ата годишнина от рождението на българския учен, писател и библиограф Никола Начов (1859-1940) с изложба от поредицата „Български библиографи и библиотекари“. Експози ...
Валери Генков
|
Експресивно
Пет произведения, написани от жени, са претенденти за наградата „Букър“ за 2024 година
В тазгодишния кратък списък на наградата „Букър“ са включени най-много жени автори в 55-годишната история на премията, предаде ДПА.
Списъкът е съставен от 13 автори, като сред лауреатите е първата австралийска писателка от десетилетие насам, както ...
Валери Генков
|
Експресивно
Иво Сиромахов: Основната тема във всичко, което пиша, е защо българите сме такива хора
Валери Генков
|
Литературен обзор
200 години „Рибен буквар“
Добрина Маркова
|
Изложба, посветена на 200-годишнината от първото издание на „Рибен буквар“ на Петър Берон, беше открита в Библиотеката на Румънската академия в Букурещ.
В нея е показана и разказана историята и част от съдържанието на изданието и на неговия автор, чиито живот е свързан с Румъния. Той живее и учи в килийното училище в Брашов, а след това и в Княжеската академия в Букурещ. Владее ...
|
Авторът и перото
Ефим Ушев получи националната литературна награда „Станислав Сивриев“
Добрина Маркова
|