Начало Авторът и перото

Днес той отбелязва 70-ата си годишнина.Според Запрянов, който е член на Управителния съвет на Българското национално радио (БНР), от обществените медии се изисква да пазят плурализма.„Всеки може да си позволи да има редакционна политика, която подкрепя едната страна или другата страна, един политик или друг политик.

Обществените медии трябва да си вярват, защото са прекалено значими. Това каза журналистът Валери Запрянов. Днес той отбелязва 70-ата си годишнина.

Според Запрянов, който е член на Управителния съвет на Българското национално радио (БНР), от обществените медии се изисква да пазят плурализма. „Всеки може да си позволи да има редакционна политика, която подкрепя едната страна или другата страна, един политик или друг политик. Докато обществените медии трябва да разтворят по-широко ветрилото, да отразяват всички онези интересни събития и интересни хора в политическия живот, а не да взимат едностранчиво страна“, посочи той.

По думите му, освен да си вярват, обществените медии трябва да бъдат честни. Това е нещо, което те умеят да правят, смята той. Добави, че има и много частни медии със „страхотни професионалисти“, които мотивират хората си и ги обединяват.

Валери Запрянов отбеляза, че е важно законодателят да види истинските нужди на обществените медии. „Да се огледат какви са заплатите на хората и да не бъдат безсрамно ниски“, посочи той. Според него журналистическият труд не може да се измерва с достойния труд на една касиерка в голям магазин, защото на журналистите е делегирана безкрайната отговорност да боравят с думите, мислите и чувствата на хората. Освен това, и при обществената телевизия, и при общественото радио се работи в краен недостиг на средства за капиталови разноски, каза Запрянов.

Необходимо е да бъде увеличена и продължителността на мандата на ръководителите на тези медии, смята той. „За три години ти се заявяваш със свои идеи, разработки, като знаеш самият ти, че това нещо не може по никакъв начин да се изпълни за три години. Нормално е да бъдат поне пет години. И така беше заложено в бъдещия проект, който се готви. Но и той е жертва на всичко, което се получава с нашата политическа обстановка – с тези нетрайни опити да има нормално правителство“, отбеляза Валери Запрянов.

Според него както медиите, така и навиците на аудиторията се променят. „Имаше будки, в трамваите и тролеите хората четяха вестници, сега всеки е забил нос в телефона. Времената се менят“, каза той. Запрянов отбеляза, че е бил свидетел как сутрините хората са се редили на опашки за вестници. „И не купуваха един. Понякога купуваха два, за да могат да сверяват къде е казана истината или къде истината им допада най-много“, обясни той. Отбеляза, че всяка година са се създавали вестници, включително малки, провинциални издания, където са работели „свестни хора, които даваха всичко от себе си“.

„В другите страни, оттатък Драгоман, оцеляха печатните медии. Дали нагласите бяха други, дали успяха правителствата да им помогнат - има го и едното, има го и другото. Например, Саркози навремето, за да влезе печатно слово във всеки дом, абонираше абитуриентите на 18 години да получават безплатно за шест месеца вкъщи желаната от тях медия, по един списък. За да може да влезе това нещо и някой да се опита да прочете какво пише, да разбере какво е вестник, да разбере какво е списание“, разказа журналистът.

По думите му бъдещето на медиите, или поне на медиите, които познаваме днес, изглежда сложно. „Нищо чудно и телевизиите да изчезнат в този им вид. Телевизорът вече е в джоба ни, както в джоба е телефонът ни. Всичко ще се събере в едно. Отложеното гледане или слушане все повече ще се увеличава. Ще бъде слушан, гледан един журналист или едно предаване тогава, когато човекът иска да го гледа, когато има време да го гледа“, обясни той. Запрянов посочи още, че изкуственият интелект го плаши. „Журналистът все пак има чувства. Изкуственият интелект има някакъв интелект - огромно натрупване, думи, готови клишета, панели, които може да използва. Но чувствата, мисълта, волята да направиш нещо е човешко дело“, каза той.

Валери Запрянов е роден на 12 август 1954 г. в Благоевград.  Негов дядо е Запрян Стоянов, македоно-одрински опълченец в Трета рота на Петнадесета щипска дружина. Валери Запрянов завършва агрономство във Висшия селскостопански институт – Пловдив през 1979 г. Същата година той става редактор във вестник „Пиринско дело“, като по-късно е и завеждащ икономически отдел на вестника, в който работи до 1985 г. С конкурс Валери Запрянов е назначен за редактор във вестник „Работническо дело“, където пише до 1990 г.  Журналистът е коментатор и заместник отговорен секретар във  в. „Дума“ в периода 1990-1992 г . Валери Запрянов е един от създателите  и главен редактор на в. „Стандарт" до 1995 г. През 1996 г. той е директор на Канал 1 на Българска национална телевизия, след което е главен редактор на сп. „Сега“. На 1 октомври 2001 г. излиза първият брой на списание „Тема“, чийто създател и главен редактор е Валери Запрянов. „Това списание е за хора, които могат да мислят. Много е приятно, когато правиш продукт за подготвен читател. И страшно задължаващо“, казва той. Последният брой на списанието излиза на 1 август 2015 г. 

Валери Запрянов е избран за председател на Управителния съвет на Българския медиен съюз на 17 февруари 2012 г. Той е член на Управителния съвет на Българската национална телевизия от 28 септември 2017 до 24 април 2019 г.  Избран е през 2022 г. за член на Управителния съвет на Българското национално радио. Той е носител на наградата за журналистика „Паница“ на фондация „Свободна и демократична България“ за поредицата репортажи от обсаденото Сараево „Мръсната война“ през 1995 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Авторът и перото

Общо 103 рисувани съда, открити при разкопките на некропола на античната Аполония Понтика през 90-те години, са изследвани в нова книга на д-р Любава Конова. Томът ще има представяне на 27 ноември в Националния исторически музей (НИМ), съобщават организаторите ...

Ангелина Липчева

Авторът и перото

Пърсивал Еверет спечели американската Национална литературна награда с романа "Джеймс", дръзка преработка на "Приключенията на Хъкълбери Фин", съобщи Асошиейтед прес.  "Войници и крале: Оцеляване и надежда в света на контрабандата на хора" на Джейсън де Л ...

Добрина Маркова

Ангелина Липчева

Авторът и перото

Две жалби са подадени в Алжир срещу френско-алжирския писател Камел Дауд и съпругата му, която е психиатър, с обвинението, че са използвали историята на пациент за романа "Хурии" (Houris), отличен с наградата "Гонкур" за 2024 г., предаде АФП, като цитира адвок ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Поетеса от Разград Ива Харизанова ще представи днес, 22 ноември, книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщиха от ръководството на културната институция.  И ...

Добрина Маркова

Подиум на писателя

Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнината на Американския център, в присъствието на аташето по културата и образованието на Посол ...

Ангелина Липчева

Златното мастило

Валери Генков

Експресивно

Ангелина Липчева

Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), предаде АФП, като цитира адвоката на ищцата.  "Платихме съдебните такси, което означава, че жалбата, подадена в град Оран е приета&ldquo ...

Литературен обзор

Ангелина Липчева