В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст.Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия.Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година.
Авторите на единственото списание на куклен театър в България "Кукларт" представиха изданието и най-новия му брой в Бургас като част от програмата на XI международен фестивал "Дни на куклите", който се провежда между 4 и 10 август в морския град и се организира от местния Държавен куклен театър.
Последният 17-и брой от 2023 г. е с корица на Албена Лимони. В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст. Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия. Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година. В броя читателите могат да намерят репортаж от най-големия форум за куклен театър - Пражкото триенале, както и отделни текстове за спектакли, които са били интересни през годината. Отразени са и летописите на няколко куклени театъра в Сливен, Русе, както и за книгата на Румяна Емануилиду "Приказните хора", разказа главният редактор д-р Михаил Байков.
В Дома на писателя в Бургас бяха представени две стихосбирки – „Детска стая под наем“ на Анна Лазарова и „Билет за никъде другаде“ на Нели Станева. Писателките прочетоха по три произведения от своите книги. Нели Станева прочете „Кратка история на едно десетилетие“, „Далекогледство“ и „Zum Meer“ (от немски – „към морето“), а Анна Лазарова – „Корабокрушение“, „Проектиране на света“ и „Аксиома за асимптотата“. Лазарова прочете и едно от произведенията на Станева, озаглавено „Трамвай 10“. Модератор на срещата е бургаският писател и журналист Слави Томов.
Стихосбирката е наситена със строфи и метафори, които затрудняват читателя, карат го да спре и да се замисли, коментира Томов относно книгата на Нели Станева. По думите му „Билет за никъде
В Европа българският език е признат за матуритетен единствено в Ирландия, каза доц. д-р Адриана Любенова по време на Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност", който се проведе днес в Регионален исторически музей - Пловдив.
"За съжаление българският език е от т. нар. "малки" езици, което само по себе си не е термин, който трябва да бъде използван. Българският е признат като матуритетен в много малко държави. В Щатите е признат в 13 щата, в Европа е признат единствено в Ирландия като матуритетен, което е срамно, защото българският е официален език в Европейския съюз и би трябвало децата да имат възможност да държат изпит по български, също както децата в България могат да държат изпит от френски, немски и английски", коментира доц. д-р Любенова.
"Става въпрос за това, че в Европейския съюз образованието е независим ресурс. Защото макар и
Истинската журналистика е да изстискаш сълзи от камък. Думите са на журналиста и публицист Кеворк Кеворкян, който в интервю през 2019 г. дава съвети на журналистите. Днес той отбелязва своята 80-а годишнина.
Авторът и водещ на предаването „Всяка неделя“ посочва още, че най-важната свобода е да говориш умно. „Само в клетка с тигри журналистът е в правото си да мънка – иначе трябва да говори ясно и почтено“, смята още той.
ДЕТСТВОТО МУ МИНАВА В ЧЕТЕНЕ
Кеворк Таквор Кеворкян е български журналист и публицист от арменски произход. Той е роден на 11 септември 1944 г. в Сливен. Родителите му са бежанци от Армения.
В интервю през 2012 г. Кеворк Кеворкян разказва: „Майка ми е била на една годинка, когато родителите й са тръгнали да бягат от Адана. По някое време другите бежанци ги накарали да я изоставят, за
„Тунел към изгрева“ е новият роман на писателя Лъчезар Ангелов. Това съобщават издателите от „Библиотека България“.
В книгата си авторът разказва за художник, който е загубил близките си и се опитва да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването.
До света, описан от Ангелов, се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, разказват издателите. Допълват, че това е свят, който изправя човека пред загуби, необясними съвпадения и обрати. В същото време той показва, че човекът има силата на албатроса, прекарващ живота си в полет над безкрайния океан.
/ВТ
Двуезичните издания конструират символните модели на нацията, заяви доц. д-р Елена Гетова по време на втората сесия на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ в Регионалния исторически музей в Пловдив. Доц. Гетова представи доклада си на тема „Българска възрожденска журналистика: езици и идентичност (изследвания на двуезични издания от епохата на Възраждането)“. Тя проследи връзката между езика, народността и журналистическата мисия в първите български периодични издания.
Според нея двуезичните издания са толкова популярни, защото поставят проблема за контакта между културите и как се случва диалогът между тях. По думите „журналистиката по това време се превръща в трибуна за употреба на многоезичието и на нея българите могат да заявят своите национални идеи“.
Доц. Гетова открои значението на българския език като модел за национална идентичност, к
Списание "Кукларт" се издава с подкрепата на Национален фонд "Култура", които в годините са заставали неведнъж в осигуряването на средствата за неговото издаване, печат и разпространение в чужбина. "Обратната връзка, която получаваме за него от колеги по света, е, че чисто полиграфски е направено много добре и представя интересни теми. Колегите от най-старото списание за куклен театър, което излиза в Чехия от 102 г. не спират да ни хвалят за това, което правим", допълни Байков.
По време на фестивала "Дни на куклите" заинтересованите читатели могат да намерят част от старите броеве на списанията на преференциални цени, както и да се сдобият с най-новия последен брой от 2023 г.
Обикновено всеки следващ брой започва да се подготвя след приключването и на последния фестивал за годината. На годишна база те са поне 15, като част от тях са биеналета, но има и такива, които се случват ежегодно. Обикновено последният е "Забранено за възрастни", който приключва през октомври. "През останалото време се оглеждаме за текстове от областта на историята, теорията и личности, които да интервюираме. Сглобяването се случва до ноември, когато опитваме да минем през редакция, страниране, и декември да е вече в печат, за да е наличен в края на годината", обясни Байков.
История и съдържание през годините
Първият брой на "Кукларт" излиза през 2008 г. като пилотно издание, което цели да събере в себе си най-важното и интересното, което се случва в света на кукления театър у нас. "Това е едно дълго мечтано списание, каквото България до този момент няма, а е страна със сериозна култура по отношение на кукления театър", коментира още главният редактор. Той припомни, че България е страна учредителка на световната организация на куклените дейци УНИМА, създадена през 1929 г. След по-малко от пет години ще се чества 100 години от нейното учредяване. Освен това България е и третата страна в света, която създава висше образование за куклен театър след Чехия и Русия.
Основен инициатор на създаването на сп. "Кукларт" през 2008 г. е театралният режисьор и дългогодишен директор на столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос. Дълги години (до 2022 г.) негов главен редактор е Никола Вандов. Оттам насетне работата по организирането и списването на изданието поема д-р Михаил Байков.
Някои от рубриките в него съществуват от самото начало и са задължителни за всеки брой. Първата и основна се казва "Теория, история, опит и полемика", в която се публикуват интересни и важни текстове, свързани с историята на кукления театър и най-интересното, случило се в чужбина. В нея могат да присъстват и текстове на местни автори, които са пътували из страната и разказват за фестивалите, на които са били. В рубриката се публикуват и откъси от дисертации на експерти от областта.
Втората основна рубрика е наречена "Личности" и в нея обикновено се публикуват интервюта с важни за българския куклен театър фигури, които са дали много за създаването и развитието му. Част от публикуваните в тази рубрика интервюта са и последните, които те въобще дават. Най-пресният такъв пример е интервюто с вече покойния Злати Златев, обясни Байков.
Третата основополагаща рубрика е "Фестивали и форуми", която включва всички фестивали в България. "С годините, за щастие, тя расте и става все по-голяма, защото се появяват нови фестивали. Така списанието действа и като архивна единица, която успява да съхрани програмите им и всеки, който се интересува, може да открие какво се е играло на техните сцени от 2008 г. насам. Заедно с тях има и отзиви на наши колеги, които са били техни гости и разказват от първо лице", коментира главният редактор.
"Отзиви" е четвъртата базисна рубрика, в която се публикуват рецензии и театрална критика, а последната се нарича "Информация" и най-често посочва носителите на важните за кукления театър награди през годината, както и новите печатни издания в областта. По-нова е рубриката "Спектакография", която включва списък с всички нови спектакли, създадени през календарната година в държавни общински куклени театри в страната, което действа като летопис на премиерите.
Визуално развитие
От 1-ви до 10-и брой списание е черно-бяло. От 11-и нататък то става цветно и това е един от големите скокове в неговото развитие. До 10-11 брой на кориците се поставят най-вече снимки от различни спектакли, но от 12-и брой списанието вече има авторски корици, създадени от художници илюстратори, които правят своите рисунки специално по покана на списанието. През 2018 г. първата такава корица прави Люба Халева. През следващата неин автор е Дамян Дамянов.
Брой номер 14 на "Кукларт" е по-специален, защото е единственият изцяло чуждоезичен брой и е едновременно на френски и английски език. Той излиза през 2020 г. за международния конгрес на УНИМА и е на два от трите официални езика на организацията. В английската версия на списанието корицата е на Капка Кънева, а във френската - на Калина Мухова.
През 2021 г. в брой 15 автор на корицата е Рин Ямамура, като вътре в него има малки нейни илюстрации и детайли, които допълват текстовете. "Особено ценен лично за мен е брой 16 от 2022 г., защото беше голямо ухажване, докато стигнем до корица от Текла Алексиева, която мнозина познават като художник на кориците на поредицата с научна фантастика от миналото Библиотека "Галактика", допълни Михаил Байков. Художник на последния брой от тази година е Албена Лимони.
Главният редактор поясни, че художниците не получават конкретно задание и имат пълна свобода да интерпретират темата куклен театър, като решават сами как да я визуализират.
Той допълни още, че списание "Кукларт" се издава от "Акт УНИМА" и държи то да не бъде затворена система, а отворена редакция, в която всеки, който реши, че има какво да покаже и изготви като текст, е добре дошъл да се свърже с тях. Редакционният екип разглежда текстовете и при одобрение ги публикува, заяви Байков и покани заинтересованите от такава възможност да се свържат с тях на посочените в сайта им контакти.
