В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст.Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия.Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година.
Авторите на единственото списание на куклен театър в България "Кукларт" представиха изданието и най-новия му брой в Бургас като част от програмата на XI международен фестивал "Дни на куклите", който се провежда между 4 и 10 август в морския град и се организира от местния Държавен куклен театър.
Последният 17-и брой от 2023 г. е с корица на Албена Лимони. В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст. Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия. Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година. В броя читателите могат да намерят репортаж от най-големия форум за куклен театър - Пражкото триенале, както и отделни текстове за спектакли, които са били интересни през годината. Отразени са и летописите на няколко куклени театъра в Сливен, Русе, както и за книгата на Румяна Емануилиду "Приказните хора", разказа главният редактор д-р Михаил Байков.
Лекари-писатели провеждат своя 66-и международен конгрес във Варна. Форумът събира над четиридесет представители на организацията от България, Италия, Франция, Португалия, Полша, Германия, Мозамбик, Украйна и други държави.
Днес в рамките на конгреса се състоя литературно четене с участието на лекари и студенти по медицина. В него участват автори от Варна, както и от София, Карлово, Шумен, Бургас, Сунгурларе и Ямбол. Сред представилите се български творци са Добрин Паскалев, Мария Василева, Ваня Савова, Христина Димитрова, както и студентите от Варненския медицински университет Росица Станчева и Хелин Байрактарова.
Тази година за първи път се присъждат наградите „Хипократ и Пегас UMEM” за литературно творчество и принос. Техни носители станаха д-р Карлос Виейра Рейс от Португалия, д-р Лоран Веркустр от Франция, д-р Мадалена Бонели от Италия и пр
Продажбите на книгите на писателката Хан Канг, която миналата седмица спечели Нобелова награда за литература, надхвърлиха милион екземпляра в Южна Корея, съобщи АФП по данни на три големи книжарници.
Над 1,06 милиона книги на Хан Канг, включително електронни, са продадени от четвъртък миналата седмица, когато тя спечели Нобелова награда, посочиха книжарниците "Киобо", Аладин" и "Йес24".
Продажбите са безпрецедентни, подобна ситуация в страната не е имало, каза говорител на "Киобо".
Хан Канг е първата азиатка, спечелила Нобелова награда за литература. Тя й беше присъдена за "интензивна лирическа проза, която е едновременно нежна и брутална, понякога сюрреалистична". В чужбина е известна предимно с романа "Вегетарианката", спечелила Международната награда "Букър" през 2016 г.
Според книжарниците "Аладин", специализирани в разпространението к
Колкото и да си популярен, е необходим неистов труд, за да не слизаш от „сцената“ нито за миг. Просто трябва да се пише, да се издава без паузи и в чекмеджето си винаги да имаш готова книга. Иначе загиваш. Думите са на писателя, драматург и музикант Виктор Пасков.
„Да си българин в чужбина е лесно, ако спазваш определени правила. Да си българин в България е извънредно трудно, защото няма правила, които да спазваш. Връщам се непрекъснато с надеждата, че това противоречие все някога ще се изясни“, казва още той.
По думите му вдъхновението е понятие за аматьори: „Белетристиката е тежък психически труд. Понякога изпадаш в нещо като транс и създаваш 20 страници за един ден, но нямаш никаква гаранция, че това ще се повтори и утре. Колкото до сюжетите – те са три – живот, смърт и любов. Останалото е вариация по темата
Регионална библиотека "Никола Фурнаджиев" в Пазарджик изготви и издаде био-библиография "Стоян Костов Бакърджиев", съобщиха от културната институция.
Тази година се навършват 95 години от рождението на Стоян Бакърджиев, който е един от най-изявените преводачи през втората половина на XX век с голям принос за развитието на българското преводаческо изкуство. Превежда поеми, лирика, драми в стихове от немски, руски, румънски, украински, полски, грузински, френски, испански, гръцки и латиноамерикански поети.
Той е един от учредителите на Съюза на преводачите в България.
На негово име е учредена Национална литературна награда за превод, която Община Пазарджик присъжда на всеки три години.
Био-библиографията е първи опит да се представи систематизирано цялостното му творчество.
Събитието ще се състои на 6 ноември в зала "Перото" в Регионал
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си. Творческата вечер събра десетки майстори на писаното слово, малки и големи почитатели на литературата, журналисти, представители на различни културни институции и официални гости в зала „Проф. Иван Попов“ на Научно-техническите съюзи.
Първо бяха показани архивни видео кадри от прояви на Дружеството, а след това председателят му поетът Тенко Тенев направи кратък обзор из 45-годишния творчески живот. По думите на Тенев той е белязан от перото и таланта на редица писатели, оставили диря и на националния литературен небосклон. Той посочи, че съвсем съзнателно пропуска многобройните награди на ямболските писатели.
Разлиствайки хрониката на времето ще се убедим колко карнавално пъстра е литературната панорама на ямболския край. Тя винаги откроявала неспокойния дух на мислещия интелигент
Списание "Кукларт" се издава с подкрепата на Национален фонд "Култура", които в годините са заставали неведнъж в осигуряването на средствата за неговото издаване, печат и разпространение в чужбина. "Обратната връзка, която получаваме за него от колеги по света, е, че чисто полиграфски е направено много добре и представя интересни теми. Колегите от най-старото списание за куклен театър, което излиза в Чехия от 102 г. не спират да ни хвалят за това, което правим", допълни Байков.
По време на фестивала "Дни на куклите" заинтересованите читатели могат да намерят част от старите броеве на списанията на преференциални цени, както и да се сдобият с най-новия последен брой от 2023 г.
Обикновено всеки следващ брой започва да се подготвя след приключването и на последния фестивал за годината. На годишна база те са поне 15, като част от тях са биеналета, но има и такива, които се случват ежегодно. Обикновено последният е "Забранено за възрастни", който приключва през октомври. "През останалото време се оглеждаме за текстове от областта на историята, теорията и личности, които да интервюираме. Сглобяването се случва до ноември, когато опитваме да минем през редакция, страниране, и декември да е вече в печат, за да е наличен в края на годината", обясни Байков.
История и съдържание през годините
Първият брой на "Кукларт" излиза през 2008 г. като пилотно издание, което цели да събере в себе си най-важното и интересното, което се случва в света на кукления театър у нас. "Това е едно дълго мечтано списание, каквото България до този момент няма, а е страна със сериозна култура по отношение на кукления театър", коментира още главният редактор. Той припомни, че България е страна учредителка на световната организация на куклените дейци УНИМА, създадена през 1929 г. След по-малко от пет години ще се чества 100 години от нейното учредяване. Освен това България е и третата страна в света, която създава висше образование за куклен театър след Чехия и Русия.
Основен инициатор на създаването на сп. "Кукларт" през 2008 г. е театралният режисьор и дългогодишен директор на столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос. Дълги години (до 2022 г.) негов главен редактор е Никола Вандов. Оттам насетне работата по организирането и списването на изданието поема д-р Михаил Байков.
Някои от рубриките в него съществуват от самото начало и са задължителни за всеки брой. Първата и основна се казва "Теория, история, опит и полемика", в която се публикуват интересни и важни текстове, свързани с историята на кукления театър и най-интересното, случило се в чужбина. В нея могат да присъстват и текстове на местни автори, които са пътували из страната и разказват за фестивалите, на които са били. В рубриката се публикуват и откъси от дисертации на експерти от областта.
Втората основна рубрика е наречена "Личности" и в нея обикновено се публикуват интервюта с важни за българския куклен театър фигури, които са дали много за създаването и развитието му. Част от публикуваните в тази рубрика интервюта са и последните, които те въобще дават. Най-пресният такъв пример е интервюто с вече покойния Злати Златев, обясни Байков.
Третата основополагаща рубрика е "Фестивали и форуми", която включва всички фестивали в България. "С годините, за щастие, тя расте и става все по-голяма, защото се появяват нови фестивали. Така списанието действа и като архивна единица, която успява да съхрани програмите им и всеки, който се интересува, може да открие какво се е играло на техните сцени от 2008 г. насам. Заедно с тях има и отзиви на наши колеги, които са били техни гости и разказват от първо лице", коментира главният редактор.
"Отзиви" е четвъртата базисна рубрика, в която се публикуват рецензии и театрална критика, а последната се нарича "Информация" и най-често посочва носителите на важните за кукления театър награди през годината, както и новите печатни издания в областта. По-нова е рубриката "Спектакография", която включва списък с всички нови спектакли, създадени през календарната година в държавни общински куклени театри в страната, което действа като летопис на премиерите.
Визуално развитие
От 1-ви до 10-и брой списание е черно-бяло. От 11-и нататък то става цветно и това е един от големите скокове в неговото развитие. До 10-11 брой на кориците се поставят най-вече снимки от различни спектакли, но от 12-и брой списанието вече има авторски корици, създадени от художници илюстратори, които правят своите рисунки специално по покана на списанието. През 2018 г. първата такава корица прави Люба Халева. През следващата неин автор е Дамян Дамянов.
Брой номер 14 на "Кукларт" е по-специален, защото е единственият изцяло чуждоезичен брой и е едновременно на френски и английски език. Той излиза през 2020 г. за международния конгрес на УНИМА и е на два от трите официални езика на организацията. В английската версия на списанието корицата е на Капка Кънева, а във френската - на Калина Мухова.
През 2021 г. в брой 15 автор на корицата е Рин Ямамура, като вътре в него има малки нейни илюстрации и детайли, които допълват текстовете. "Особено ценен лично за мен е брой 16 от 2022 г., защото беше голямо ухажване, докато стигнем до корица от Текла Алексиева, която мнозина познават като художник на кориците на поредицата с научна фантастика от миналото Библиотека "Галактика", допълни Михаил Байков. Художник на последния брой от тази година е Албена Лимони.
Главният редактор поясни, че художниците не получават конкретно задание и имат пълна свобода да интерпретират темата куклен театър, като решават сами как да я визуализират.
Той допълни още, че списание "Кукларт" се издава от "Акт УНИМА" и държи то да не бъде затворена система, а отворена редакция, в която всеки, който реши, че има какво да покаже и изготви като текст, е добре дошъл да се свърже с тях. Редакционният екип разглежда текстовете и при одобрение ги публикува, заяви Байков и покани заинтересованите от такава възможност да се свържат с тях на посочените в сайта им контакти.
