В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст.Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия.Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година.
Авторите на единственото списание на куклен театър в България "Кукларт" представиха изданието и най-новия му брой в Бургас като част от програмата на XI международен фестивал "Дни на куклите", който се провежда между 4 и 10 август в морския град и се организира от местния Държавен куклен театър.
Последният 17-и брой от 2023 г. е с корица на Албена Лимони. В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст. Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия. Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година. В броя читателите могат да намерят репортаж от най-големия форум за куклен театър - Пражкото триенале, както и отделни текстове за спектакли, които са били интересни през годината. Отразени са и летописите на няколко куклени театъра в Сливен, Русе, както и за книгата на Румяна Емануилиду "Приказните хора", разказа главният редактор д-р Михаил Байков.
Литературното наследство на Атанас Далчев ще бъде актуално много повече от 120 години след днешния ден. Той е не само поет и преводач, но и голяма и интересна личност. Това каза плевенската поетеса Христина Комаревска, която бе специален гост в Националния пресклуб в Плевен при представянето на новия брой на списание -"По дълбоките следи на Атанас Далчев" в зала "МаксиМ" на Агенцията.
"Неговата поезия е била много различна за времето си, когато той е писал, имайки предвид символистите тогава. Далчев казва, че поезията не е само общуване, а приобщаване. Негови са и думите, че всички писатели мечтаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно да знаят и от кого са харесвани", допълни Комаревска. По думите й книгата на Далчев "Фрагменти" трябва да е Библия, настолно четиво за всички начинаещи, а и утвърдени автори.
Комаревска припомни някои факти от живота на Дал
Велико Търново ще се включи в националната екоинициатива „Книги за смет“, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Тя ще се проведе точно в Деня на независимостта на България - 22 септември, и ще премине под мотото „Буквите, които ни свързват“. Жителите и гостите на града могат да участват, като донесат пластмасови отпадъци на паркинга на хипермаркет Kaufland във Велико Търново и ги заменят срещу нови книги, предоставени от организаторите от фондация Credo Bonum и издателство Smart Books, поясниха от пресцентъра.
Тази година „Книги за смет“ се превръща в посланик на буквите от кирилицата с ознаменуване на буквите на нашата азбука. Под надслов „ Буквите, които ни свързват“ изданията са с титулни страници, представляващи поредица от буквите от кирилицата, а избраните заглавия са от автори, които са писали на кирил
Регионална библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян получи дарение от Полския институт в София, съобщи директорът Милка Матева. Книгите от полски автори бяха дарени днес от директора на института Карол Желински.
Благотворителният акт е част от подетата инициатива „Полска лавица”, която институтът осъществява в библиотеки в цялата страната и цели акцентиране върху полската художествена и научна литература на български език.
Получените книги ще бъдат обработени и скоро читателите ще ги открият по обозначителната табелка „Полска лавица”, посочи още Матева.
Втората сесия на Международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ започна днес в зала „Съединение“ на Регионален исторически музей - Пловдив. Форумът е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерство на образованието и науката. Той е продължение на проведения през 2022 г. Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“.
Сред акцентите днес ще бъде съхранението на българската идентичност сред българските общности в чужбина. Събитието беше открито с доклада на д-р Иван Думника от Молдова на тема "Ролята на духовенството за съхраняване на българската идентичност в Бесарабия през XIX век". В тазгодишното издание на форума участие взимат над 30 известни учени слависти от 11 държави заедно със свои български колеги.
Пловдив ще бъде представен от: проф. дфн Любка Липчева-Пранжева, доц. д-р Елена Г
Името на голямата българска поетеса Станка Пенчева ще носи площадът в стралджанското село Воденичане. Това реши единодушно Общинският съвет в Стралджа на последното си заседание, по предложение на кмета на общината Атанас Киров.
Станка Пенчева е родена през 1929 г. в Сливен, но е житейски и духовно свързана със Стралджа и родното село на нейния баща – село Воденичане. Там тя прекарва голяма част от детството и в залеза на живота си, припомни заместник-кметът Гроздан Иванов.
Воденичанци още помнят последните години в селото, помнят колко е обичала да стои сред цъфналите ябълкови дървета с любимото си дакелче в скута, разказа още зам.-кметът на община Стралджа.
Воденичане оставя и трайна следа в творчеството , селото присъства и в автобиографичната книга „Тук съм“. Самата Станка Пенчева не крие, че много голяма част от стихосбирките са вдъхновен
Списание "Кукларт" се издава с подкрепата на Национален фонд "Култура", които в годините са заставали неведнъж в осигуряването на средствата за неговото издаване, печат и разпространение в чужбина. "Обратната връзка, която получаваме за него от колеги по света, е, че чисто полиграфски е направено много добре и представя интересни теми. Колегите от най-старото списание за куклен театър, което излиза в Чехия от 102 г. не спират да ни хвалят за това, което правим", допълни Байков.
По време на фестивала "Дни на куклите" заинтересованите читатели могат да намерят част от старите броеве на списанията на преференциални цени, както и да се сдобият с най-новия последен брой от 2023 г.
Обикновено всеки следващ брой започва да се подготвя след приключването и на последния фестивал за годината. На годишна база те са поне 15, като част от тях са биеналета, но има и такива, които се случват ежегодно. Обикновено последният е "Забранено за възрастни", който приключва през октомври. "През останалото време се оглеждаме за текстове от областта на историята, теорията и личности, които да интервюираме. Сглобяването се случва до ноември, когато опитваме да минем през редакция, страниране, и декември да е вече в печат, за да е наличен в края на годината", обясни Байков.
История и съдържание през годините
Първият брой на "Кукларт" излиза през 2008 г. като пилотно издание, което цели да събере в себе си най-важното и интересното, което се случва в света на кукления театър у нас. "Това е едно дълго мечтано списание, каквото България до този момент няма, а е страна със сериозна култура по отношение на кукления театър", коментира още главният редактор. Той припомни, че България е страна учредителка на световната организация на куклените дейци УНИМА, създадена през 1929 г. След по-малко от пет години ще се чества 100 години от нейното учредяване. Освен това България е и третата страна в света, която създава висше образование за куклен театър след Чехия и Русия.
Основен инициатор на създаването на сп. "Кукларт" през 2008 г. е театралният режисьор и дългогодишен директор на столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос. Дълги години (до 2022 г.) негов главен редактор е Никола Вандов. Оттам насетне работата по организирането и списването на изданието поема д-р Михаил Байков.
Някои от рубриките в него съществуват от самото начало и са задължителни за всеки брой. Първата и основна се казва "Теория, история, опит и полемика", в която се публикуват интересни и важни текстове, свързани с историята на кукления театър и най-интересното, случило се в чужбина. В нея могат да присъстват и текстове на местни автори, които са пътували из страната и разказват за фестивалите, на които са били. В рубриката се публикуват и откъси от дисертации на експерти от областта.
Втората основна рубрика е наречена "Личности" и в нея обикновено се публикуват интервюта с важни за българския куклен театър фигури, които са дали много за създаването и развитието му. Част от публикуваните в тази рубрика интервюта са и последните, които те въобще дават. Най-пресният такъв пример е интервюто с вече покойния Злати Златев, обясни Байков.
Третата основополагаща рубрика е "Фестивали и форуми", която включва всички фестивали в България. "С годините, за щастие, тя расте и става все по-голяма, защото се появяват нови фестивали. Така списанието действа и като архивна единица, която успява да съхрани програмите им и всеки, който се интересува, може да открие какво се е играло на техните сцени от 2008 г. насам. Заедно с тях има и отзиви на наши колеги, които са били техни гости и разказват от първо лице", коментира главният редактор.
"Отзиви" е четвъртата базисна рубрика, в която се публикуват рецензии и театрална критика, а последната се нарича "Информация" и най-често посочва носителите на важните за кукления театър награди през годината, както и новите печатни издания в областта. По-нова е рубриката "Спектакография", която включва списък с всички нови спектакли, създадени през календарната година в държавни общински куклени театри в страната, което действа като летопис на премиерите.
Визуално развитие
От 1-ви до 10-и брой списание е черно-бяло. От 11-и нататък то става цветно и това е един от големите скокове в неговото развитие. До 10-11 брой на кориците се поставят най-вече снимки от различни спектакли, но от 12-и брой списанието вече има авторски корици, създадени от художници илюстратори, които правят своите рисунки специално по покана на списанието. През 2018 г. първата такава корица прави Люба Халева. През следващата неин автор е Дамян Дамянов.
Брой номер 14 на "Кукларт" е по-специален, защото е единственият изцяло чуждоезичен брой и е едновременно на френски и английски език. Той излиза през 2020 г. за международния конгрес на УНИМА и е на два от трите официални езика на организацията. В английската версия на списанието корицата е на Капка Кънева, а във френската - на Калина Мухова.
През 2021 г. в брой 15 автор на корицата е Рин Ямамура, като вътре в него има малки нейни илюстрации и детайли, които допълват текстовете. "Особено ценен лично за мен е брой 16 от 2022 г., защото беше голямо ухажване, докато стигнем до корица от Текла Алексиева, която мнозина познават като художник на кориците на поредицата с научна фантастика от миналото Библиотека "Галактика", допълни Михаил Байков. Художник на последния брой от тази година е Албена Лимони.
Главният редактор поясни, че художниците не получават конкретно задание и имат пълна свобода да интерпретират темата куклен театър, като решават сами как да я визуализират.
Той допълни още, че списание "Кукларт" се издава от "Акт УНИМА" и държи то да не бъде затворена система, а отворена редакция, в която всеки, който реши, че има какво да покаже и изготви като текст, е добре дошъл да се свърже с тях. Редакционният екип разглежда текстовете и при одобрение ги публикува, заяви Байков и покани заинтересованите от такава възможност да се свържат с тях на посочените в сайта им контакти.
