Нови сонети и други стихотворения на Кирил Кадийски са включени в сборника „Изгнаник на земята“, съобщават издателите от „Колибри“.

По думите им всеизвестни са пристрастията към сонетната форма на Кирил Кадийски, навярно най-изкусният стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия.

„Кирил Кадийски не казва като Декарт „никой преди мен“, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окрилява бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората“, казва експертът по лингвистика и семиология Тиери дьо ла Кроа.

Според него този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със среди

Варненецът инж. д-р Илия Щирков издаде книга „Подводни мемоари“. В нея той споделя своите спомени за годините работа с единствената родна изследователска миниподводница, за първите леководолазни спускания в Черно море, експериментите за живот под вода „Шелф-1“, „Черномор 73“ и „Черномор 74“.

Илия Щирков е един от първите деятели на подводната дейност в България. Бил е служител в Института по океанология и участва в разработването на водолазна технология за достигане на дълбочина до 200 метра. Инициатор е за снабдяването на морската ни наука с изследователска миниподводница.

Любовта му към морето се запалва на 12 години през 1956 г., когато баща му го води на кино, където гледат „Светът на мълчанието“ на Жак-Ив Кусто. Замечтах си да мога и аз да се спускам така и 15-годишен вече се гмурках със същия френски

В ранната поезия на Атанас Далчев можем да забележим образците на Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Николай Лилиев, Константин Константинов. В тези ранни творби на поета отзвучава символистичното градско ноктюрно. След излизането на сборника "Мост" през 1923 г. , излизат и тези ранни творби на Атанас Далчев - стихотворенията "Здрач", "Елегия", "Вечер", които могат да се идентифицират чрез конструкти на елегичното градско ноктюрно. Проф. дфн. Калина Лукова, преподавател в Бургаски свободен университет, която бе гост на представянето на новия брой на списание   на тема "По дълбоките следи на Атанас Далчев" в Националния пресклуб в Бургас, представи свои изследвания за идентифицирането на ранното творчество на Далчев в този жанр. За това тя пише и в книгата си "Литературни сюжети на печата" (изд. "Фабер", 2008).

Чрез прочита на тези ноктюрни проф. Лукова проследява важния с

Бургаският художник и писател Митко Иванов представи второ, допълнено издание на книгата си „Бургаският жаргон до 1989 година“, което излиза от печат две години след първото. Авторът се срещна с читатели в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас. Новото издание е с по-голям обем, като са добавени над 350 жаргонни думи.

“Бих обобщил, че в книгата са включени около 5000 думи, от които не по-малко от 1500 можем да откроим като автентично бургаски. Сред тях разбира се има и такива, които се срещат в други градове като Пловдив и Варна например“, каза Митко Иванов . Според автора изданието може да бъде наричано „приказка без край“, защото то може да бъде допълвано и развивано с времето. Основанията му за това са нестихващият интерес и постоянните предложения за думи от читатели в социалните мрежи. 

„За мен

Кармен Мишу - Бойчева описва в нов роман събития от епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него. 

„Дъжд“ излиза на книжния пазар на 1 август, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите на историка проф. Христо Матанов историческите събития в романа са представени през личните драми на участниците. Отразени са преживяванията на протагониста Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов, допълва проф. Матанов. 

Според него художествените произведения имат тази особеност, че в тях фактите се представят по особен начин, без навсякъде и задължително да се спазва историческата истина. Кармен Мишу обаче е максимално правдива, когато описва събитията от голямата история и ежедневието на своите