Пътешественичката Мария Тарашманова описва 100 познати и малко известни български дестинации в нова книга. Премиерата на „България. Скитане из рая на Земята“ е на 27 юни в Nomo del Arte, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им книгата е както пътеводител, така и своеобразен дневник на пътешественика, който всеки читател може да персонализира със своите спомени и преживявания. При текста за всяка дестинация авторката оставя свободно място за собствени снимки и впечатления на читателите от дадената локация. В края на книгата Тарашманова повдига още въпроса за запазването на родната природа.

„България. Скитане из рая на Земята“ включва точни джипиес координати и указания, които отвеждат до места за паркиране и изходни точки за пътуванията. Авторката пише за места като ждрелото на река Ерма, връх Джано, местността Момина баня, хижа „Узана“ и връх Юмрука.

Мари

На церемония във Вършец днес бяха обявени имената на отличените и наградените поети в конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев.

Журито в състав Кирил Кадийски – председател, и членове доц. Надежда Стоянова и проф. Румяна Станчева – дъщеря на покойния Лъчезар Станчев, е присъдило първа награда на поета Георги Миланов за произведението му „Очакване”. Той получи грамота и парична премия от 400 лева от организаторите. Втора награда с грамота и премия от 100 лева получи Мария Димитрова за „Сонет в три изречения“ . Отличия с грамоти получиха също Вероника Иванова за „Един усмихнат мъж“ и Светлана Йонкова за „Отрицание на отрицанието“.

В тазгодишното издание на конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев са участвали 50 автори от цялата страна. Осемнадесет подбрани от журито техни произведения са включени в малък сборник „Лъчезарни сонети 2024“, издаден от фондация „Лъ

Творчеството на Петко Ю. Тодоров е доста самобитно в своя опит да прокара някакъв особен български модернизъм в началото на 20-и век. И така да обедини и традицията, и модерното време. Това каза проф. Ромео Попилиев.

Днес той раздава автографи в рамките на „Алея на книгата“ в София, като представи книгата си „Светът като воля за песен или модернизмът на Петко Ю. Тодоров“. По думите на проф. Попилиев това е третата монография, посветена на автора след издания от края на 20-те години и от 1963 г.

Петко Тодоров има, разбира се, своето място в българската литература, макар че лично на мен ми се иска то да е по-обемно, каза проф. Ромео Попилиев. По думите му авторът е изучаван в учебните и университетски програми, но „стои по-встрани“ от останалите в кръга „Мисъл“ – Яворов, Пенчо Славейков и доктор Кръстев. Повечето хора

Дигитализирането на бележниците на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир ще допринесе изключително за опазването на неговото културно наследство. 

Това каза в интервю директорът на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ Добрина Матова. По наскоро осъществения проект "Създаване на дигитален хъб Чудомир“ са дигитализирани над 120 бележник с обем над пет хиляди страници. 

Чудомир е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени, а веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект, подчерта тя. Добрина Матова каза още, че така се дава по-голяма възможност хората да се запознаят с живота по това време, както и с конкретни факти за тогавашни съб

Технологиите променят търсенията на децата като читатели. И тук под „технологии” следва да се разбира не само „мобилни технологии“. Това каза Искра Джанабетска – програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи и една от основателките на платформата „Книговище“.

„В България твърде често първите истории, които интригуват децата, са разказаните от телевизионния екран. Това няма как да не оформи и определена естетическа нагласа. От друга страна, филмчетата и от умалените екрани постепенно прерастват в едно препускане през най-различни образи и все по-съкратени видеоистории. Така се дефинират няколко нови тенденции, или по-скоро препятствия, пред четенето и усилието да се напредва като читател - това е нетърпението и неумението да се поддържа фокус върху определена идея и текст, а от друга страна - насищането на сетивата и любопитството с шеметн