Начало Експресивно

Това каза писателката Здравка Евтимова.Днес тя отбелязва 65-ата си годишнина.Според авторката на „Луничави разкази“ талантът е да умееш са правиш нещо, защото така си се родил. „Човек усеща таланта си, но толкова много задачи имаме да изпълняваме в ежедневието, толкова много посоки ни дърпат в различни сфери, че дори тази болка, която е нашият талант, някак си се притъпява“, смята Евтимова.

Аз смятам, че талантът е нещо като болката. Когато ви боли нещо, не е нужно някой да ви каже: „боли те“, вие усещате. Това каза писателката Здравка Евтимова. Днес тя отбелязва 65-ата си годишнина. 

ТАЛАНТЪТ Е ДА УМЕЕШ ДА ПРАВИШ НЕЩО, ЗАЩОТО ТАКА СИ СЕ РОДИЛ

Според авторката на „Луничави разкази“ талантът е да умееш са правиш нещо, защото така си се родил. „Човек усеща таланта си, но толкова много задачи имаме да изпълняваме в ежедневието, толкова много посоки ни дърпат в различни сфери, че дори тази болка, която е нашият талант, някак си се притъпява“, смята Евтимова. По думите въпреки че всеки може да открие сам таланта си, е хубаво този талант да бъде подчертан и от човек с опит.

„Например, когато един по-опитен писател прочете произведение на млад човек и това произведение му хареса, той може да го спомене в интервю, може да го насочи към издател, литературно издание, запознанство с редактор“, посочи писателката. Според нея когато се пише критическа бележка за дадено произведение обаче, то не трябва нито да се „прехвалва“, нито да се подминава с думите „не става“.

„Когато правиш критически отзив и кажеш: „Това е прекрасно, това е велико, това е извънредно“, ти всъщност, вредиш на човека. Създаваш му погрешно усещане не само за стойността на това, което е написано, но и за това, че всичко става толкова лесно. А то не става. Трябва да бъдеш много честен към него“, казва Евтимова.

ПИШЕЩИЯТ ЧОВЕК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ 1000 ГОДИНИ

Здравка Евтимова преподава творческо писане на студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като отбелязва, че нейните срещи с работата им й дава основание да вярва във възможностите им.

„Убедена съм, че когато се живее в обстоятелства, наситени с трудности, наситени с предизвикателства и неизвестност, тогава талантът на хората избуява с огромна сила. По някакъв начин трудността стимулира таланта. Въпросът е хората с по голям опит да го видят навреме и да споделят с младия човек, с пишещия човек: „Това, което създава, има висока стойност. Ти едва ли ще забогатееш от написаното от теб, по-скоро няма да забогатееш никога. Но ще имаш много приятели и никога няма да бъдеш сам“, посочи писателката.

По думите пишещият човек в никакъв случай не е самотен, защото той живее със съдбите на хората, които описва. Пишещият човек може да живее 1000 години, защото преживява всичко, което се е случило с неговите герои и съм убедена, че младостта днес живее хиляди години с това, което създава, отбеляза тя.

ОНЗИ, КОЙТО НЕ ПИШЕ С ДУМИ, ПИШЕ С ДЕЛАТА СИ

„Писателят пише с думи. А онзи, който не пише с думи, пише с делата си. И ме интересуват именно написаните с дела истории на моите съвременници и как тези истории се свързват с онова, което сме преживели, с миналото на нашата страна“, каза Здравка Евтимова. 

Писателката вярва, че думите имат сила, която е равнозначна на усещането за човешки пулс. „Когато човек е тревожен, пулсът му звучи по определен начин, когато е нещастен – също. Големият писател, големият поет, талантливият поет успява да стори това с думите - подреждайки ги, ги превръща в пулс - или на щастлив, или на на тъжен, на тревожен човек“, отбеляза тя.

Евтимова разказа, че се правят опити, свързани с четенето на откъси от литературни произведения на малки деца, които са на възраст около осем-девет месеца. „Аз съм правила такъв опит. Когато се прочете, например, откъс от „Песента на колелетата“ на Йовков, дори да е разтревожено детенцето, то се успокоява. Обратно - когато сте прочете откъси, особено последните два абзаца от романа на Хемингуей „Сбогом на оръжията“, където детенцето се ражда мъртво и прилича на одран заек, дори детето, на което се чете, да е щастливо, то започва да плаче“, разказа тя.

ЗДРАВЕТО РАЖДА ОБИЧ И РАЗБИРАТЕЛСТВО

По повод рождения си ден днес Здравка Евтимова каза: „Най-много радост ми носи съзнанието, че хората, които обичам, са здрави, в семейството има здраве, а здравето ражда обич и разбирателство“. Тя допълни, че много се радва още, когато светът се опитва да поеме път към по-добро, към разрешаване на конфликтите, така че да няма страдащи и убивани, да няма хора, които са тъжни, защото любимите им не могат да се върнат при тях.

Здравка Евтимова е родена в Перник през 1959 г. Завършила е английска филология в университета „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново. Интересът към разказването на истории се появява още в детска възраст. Първоначално започва да си измисля приказки гледайки животните в градината, а по-късно разказвала истории на други деца. „Като станах по-голяма започнах да играя с ромчетата и оттам имам голяма обич към тия хора. Разбирам и езика отчасти, вече съм го позабравила, но тогава го разбирах добре. Те усетиха, че мога да разказвам истории, разказвах им, а те ми правеха от глина фигурки и ми ги подаряваха за хубавите истории. Често не ми подаряваха, щото не им харесваха. Но ми подаряваха, като им харесат“, разказва в интервю пред изданието „Българска армия" писателката.

Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски език.

През 2015 г. разказът й „Кръв от къртица“ е включен в учебниците по английски за гимназиалния курс в Дания, от януари 2019 г. същият разказ е включен в учебник за преподаване знания по литература за прогимназиите в САЩ. Разказът й Seldom („Рядко“) е включен в антологията „Best European Fiction 2015“ („Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ (2015). „Твоят ред е“ е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията „Утопия 2005 – десет писатели от цял свят“. „Васил“ е един от десетте разказа, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио Би Би Си, Лондон (2005), сочи справка в архивите на .

Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български, както и произведения на български писатели на английски език. „„Художественият превод е океан, през който художественият преводач плува. Да го преплува означава да запази духа, красотата, тъгата и щастието на героите, които живеят в книгите на автора“, коментира Здравка Евтимова.

Била е редактор на българската секция на списание Muse Apprentice Guild (Сан Диего, САЩ) и редактор за България на списание Literature of the Avanteguard за кратка проза (Великобритания).

През 2015 г. Здравка Евтимова печели националната награда „Блага Димитрова“ за произведение на морално-етична тема, писано от жена. През 2016 г. нейната книга „Една и съща река“ печели наградата на фонд „13 века България“ за роман, публикуван през 2015 г. в България,. Тя е лауреат и на наградата „Запков“ за сборника „Юлски разкази“. През 2019 г. печели наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската духовност.

Здравка Евтимова е първият носител на новоучредената награда за фантастика „Доктор Т. О’Конър Слоун“ („Dr. T. O’Connor Sloane“) в САЩ – 2023 г., за романа „Той носи моето мълчание“ - издаден от Starship Sloane Publishing. През 2023 и 2024 г. тя печели и грамоти от американската платформа Critters. През 2023 г. дипломът е за най-добър разказ с научнофантастични елементи – за „На Димитър – поет“. През тази година получава три грамоти - грамота за най-добър втор, най-добър за научно-фантастичен и фентъзи роман и за най-добър роман с елементи на магически реализъм. Дипломите се връчват след традиционно гласуване в общността на читатели и писатели на научнофантастична литература.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Експресивно

В края на новата си биографична книга Something Lost, Something Gained Хилари Клинтън изразява желание да доживее момента, в който ще бъде избрана жена за президент на САЩ, предаде Асошиейтед прес. Клинтън пише „Надявам се да съм жива, за да видя как СА ...

Ангелина Липчева

Експресивно

Паметта за Атанас Далчев винаги е била жива. Това заяви проф. Михаил Неделчев, преподавател и изследовател по теория и история на литературата в Нов български университет в София, който присъства на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Да ...

Добрина Маркова

Добрина Маркова

Експресивно

Монографията „Отиваха юнаците, отиваха. Петдесет и трети резервен полк през Първата световна война (1915 – 1918 г.)“ с автор доц. д-р Ангел Джонев беше представена в Радомир. Идването на автора се осъществи по покана на Инициативния комитет ( ...

Ангелина Липчева

Литературен обзор

Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на Бъл ...

Валери Генков

На бюрото

Атанас Далчев е учител не само по поезия, по големи ценности и изключително майсторство, но той е учител по обществено поведение. Днес в България трябва да си спомним за това. Това заяви Бойко Василев, журналист и водещ на „Панорама“ по Българската ...

Добрина Маркова

Експресивно

Добрина Маркова

Експресивно

Добрина Маркова

Успяхме да увековечим важни за историята ни личности. Това заяви Антон Марков, генерален консул на България в Солун, по време на откриването на паметната плоча на Атанас и Любомир Далчеви в двора на консулството.  „Много се вълнувам от днешния ден, защото това е един много хубав ден за Генералното консулство. Преди няколко месеца, когато се видяхме с г-н Кирил Вълчев, генерален директо ...

Експресивно

Ангелина Липчева