Почитатели на Ърнест Хемингуей отбелязват 125-ата годишнина от рождението му на любимия му остров Кий Уест
Ърнест Хемингуей прекарва 30-те години на миналия век на остров Кий Уест в американския щат Флорида, и повече от шест десетилетия след кончината му почитатели, изследователи и роднини продължават да се събират в островния град, за да почетат творчеството и изпълненият с приключения живот на писателя, съобщи Асошиейтед прес. Дните на Хемингуей се организират за пръв път през 1981 г. с конкурс за разказ и състезание за най-близка физическа прилика с писателя. Тазгодишните празненства приключват днес, в деня на 125-ата годишнина на Хемингуей, роден на 21 юли 1899 г. Като автор на романи, разкази, а също и журналист, мястото на Хемингуей в пантеона на американската литература е неоспоримо, а наследството му е проникнало в културата и облика на Кий Уест. Правнукът на писателя - Стивън Хемингуей Адамс, е роден близо три десетилетия след кончината на Хемингуей. Адамс казва, че неговата работа при дядо му - Патрик Хемингуей, вторият син на писателя, му е помогнала да разбере по-задълбочено прочутия си предшественик. "Работех с дядо и съставихме книгата "Скъпи татко", събрала писма от кореспонденцията между Ърнест Хемингуей и моя дядо", обясни Адамс. Разликата между публичното възприемане на Хемингуей и документалната реалност може да звучи объркващо. Той е обичал да лови риба в Карибско море и да ловува в Африка. Обичал е бикоборството, бейзбола, бокса и да обикаля баровете. Но е бил и сериозен творец, спечелил Нобелова награда, както и награда "Пулицър". Той влага толкова от своя житейски опит в произведенията си, че е трудно да бъде отделен човекът от мита. Адамс казва, че разбира хората, които харесват повече приключенеца, отколкото писателя Хемингуей. Когато Хемингуей посещава за пръв път остров Кий Уест през 1928 г., това е провинциално рибарско селище, а не популярна туристическа дестинация. Писателят и втората му съпруга Полин били планирали само кратък престой, за да си вземат кола, връщайки се от Париж в щата Арканзас, където живее семейството на Полин. Автомобилът им обаче не е бил готов и те остават няколко седмици. Хемингуей бързо се сприятелява с местните рибари и търговци. Със семейството си често посещава острова и през 1931 г. купува там къща във френски колониален стил. След като прекарва 20-те години в Париж, Хемингуей се отдава на съвсем различния островен живот тук, казва Кори Конвертито, куратор в музея за изкуство и история в Кий Уест. "Той не идва тук, за да търси уединение и само да пише. Той през цялото време е навън, по баровете. Излиза на риболов с местните, участва в боксови срещи", каза Конвертито. Майкъл Моравски, изпълнителен директор на къщата музей на Хемингуей в Кий Уест, казва, че пралеля му Бърнис Диксън е сред първите, заели се да опазят наследството на Хемингуей на острова. Собственичката на местна бижутерия купува къщата на писателя за 80 000 долара през 1961 г., след смъртта на писателя. Къщата се превръща в музей през 1964 г. и е определена като национална историческа забележителност. Освен историческото си и литературно значение, музеят е прочут и с това, че в него живеят котките на писателя. Близо 60 котки с генетична мутация продължават да обитават имота. Някои от тях са наследници на бялата котка с шест пръста на писателя, която му била подарена от морски капитан. Дните на Хемингуей започват като промоционална инициатива на едно от любимите заведения на писателя - барът "Слопи Джо". Майкъл Уолтън работи като мениджър в заведението през 1980 г., когато прочита информация за литературен конкурс, в който авторите пародират острия стил на писателя. Уолтън решава, че конкурс за прилика с Хемингуей и други дейности на рождената дата на Хемингуей ще са отличен начин да бъдат привлечени посетители в слабия сезон за острова, когато горещините и влагата плашат туристите. Уолтън казва, че не знаел какво да очаква и бил нервен, защото никой не се бил записал предварително за участие в конкурса. "Затова се обадих на всички мъже с бради, които познавам в Кий Уест", сподели той. Интересът обаче надвишил очакванията. По-младият брат на писателя - Лестър Хемингуей, се свързал с Уолтън и приел заедно със съпругата и дъщерите си да станат жури на конкурса. Уолтън убедил внучката на писателя Лориан Хемингуей да бъде жури на конкурса за разказ. Групата на двойниците на писателя с течение на времето прераства в организация със стотици членове по света, която е осигурила над 350 000 долара стипендии за студенти от архипелага Флорида кийс. Организацията спонсорира и младежки бейзболен отбор в Куба, където Хемингуей се мести, след като напуска Флорида.
|
|
Златното мастило
800 000 книги в пепел, "БукШеф" призовава за търпение и разбиране
Издателството "БукШеф" е понесло сериозни загуби, след като пожар унищожи близо 800 000 книги в склад, повреден от руски удари. Според информация от АФП, инцидентът е станал в главния склад на логистичния партньор на издателството "Денка Лоджистик".
В съобщен ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Бразилия посреща „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков - роман, който вдъхновява доброта и размисъл
Издателство „Сиела“ обяви, че романът „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков ще бъде публикуван за първи път в Бразилия. Преводът е осъществен от Милена Миткова, а книгата е издадена от Editora Rua do Sabo. Според информация от издате ...
Добрина Маркова
|
Българската библиотечна традиция на световната сцена, нови партньорства и признание в Чикаго
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Поезия и проза без граници – нови конкурси в България!
Издателство „Отвъд кориците“ обяви възобновяването на своята рубрика, посветена на литературни конкурси в България. От екипа на издателството информираха, че новата версия на бюлетина ще представя актуални събития, организирани от различни институц ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ролерена, известна като "Феята на доброто" в Ню Йорк, не само че стана активист за правата на хората, живеещи с ХИВ и СПИН, но и променяше общественото пространство още преди да поеме този ангажимент. Нейната история започва на 16 септември 1972 година, когато ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Геология в практиката с ново ръководство от Бонев, минерали и скали в детайли
Ново издание на ръководство по геология, написано от Николай Бонев, предоставя на читателите основна информация относно ключови геоложки процеси и материали. Издателство „Св. Климент Охридски“ обяви, че книгата е редактирана от Севда Турмакова, а к ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Валери Генков
|
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
|
Националната художествена академия (НХА) обяви предстоящото представяне на 21 изложби, които ще демонстрират творбите на бакалаври и магистри от Випуск 2026. Събитията ще се проведат между 17 юни и 30 юли в различни галерии в София, Банкя и Бургас.
Тази инициатива, наречена „Изложби на дипломираните от НХА“, е част от честванията по случай 130-годишнината на академията, основана през ...
|
Златното мастило
Бойкотът на Coors обединява различни социални и етнически групи в борба срещу дискриминацията
Валери Генков
|
|
12:25 ч. / 21.07.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4817 |
|
Ърнест Хемингуей прекарва 30-те години на миналия век на остров Кий Уест в американския щат Флорида, и повече от шест десетилетия след кончината му почитатели, изследователи и роднини продължават да се събират в островния град, за да почетат творчеството и изпълненият с приключения живот на писателя, съобщи Асошиейтед прес.
Дните на Хемингуей се организират за пръв път през 1981 г. с конкурс за разказ и състезание за най-близка физическа прилика с писателя. Тазгодишните празненства приключват днес, в деня на 125-ата годишнина на Хемингуей, роден на 21 юли 1899 г.
Като автор на романи, разкази, а също и журналист, мястото на Хемингуей в пантеона на американската литература е неоспоримо, а наследството му е проникнало в културата и облика на Кий Уест.
Правнукът на писателя - Стивън Хемингуей Адамс, е роден близо три десетилетия след кончината на Хемингуей. Адамс казва, че неговата работа при дядо му - Патрик Хемингуей, вторият син на писателя, му е помогнала да разбере по-задълбочено прочутия си предшественик.
"Работех с дядо и съставихме книгата "Скъпи татко", събрала писма от кореспонденцията между Ърнест Хемингуей и моя дядо", обясни Адамс.
Разликата между публичното възприемане на Хемингуей и документалната реалност може да звучи объркващо. Той е обичал да лови риба в Карибско море и да ловува в Африка. Обичал е бикоборството, бейзбола, бокса и да обикаля баровете. Но е бил и сериозен творец, спечелил Нобелова награда, както и награда "Пулицър". Той влага толкова от своя житейски опит в произведенията си, че е трудно да бъде отделен човекът от мита. Адамс казва, че разбира хората, които харесват повече приключенеца, отколкото писателя Хемингуей.
Когато Хемингуей посещава за пръв път остров Кий Уест през 1928 г., това е провинциално рибарско селище, а не популярна туристическа дестинация. Писателят и втората му съпруга Полин били планирали само кратък престой, за да си вземат кола, връщайки се от Париж в щата Арканзас, където живее семейството на Полин. Автомобилът им обаче не е бил готов и те остават няколко седмици. Хемингуей бързо се сприятелява с местните рибари и търговци. Със семейството си често посещава острова и през 1931 г. купува там къща във френски колониален стил.
След като прекарва 20-те години в Париж, Хемингуей се отдава на съвсем различния островен живот тук, казва Кори Конвертито, куратор в музея за изкуство и история в Кий Уест. "Той не идва тук, за да търси уединение и само да пише. Той през цялото време е навън, по баровете. Излиза на риболов с местните, участва в боксови срещи", каза Конвертито.
Майкъл Моравски, изпълнителен директор на къщата музей на Хемингуей в Кий Уест, казва, че пралеля му Бърнис Диксън е сред първите, заели се да опазят наследството на Хемингуей на острова. Собственичката на местна бижутерия купува къщата на писателя за 80 000 долара през 1961 г., след смъртта на писателя. Къщата се превръща в музей през 1964 г. и е определена като национална историческа забележителност.
Освен историческото си и литературно значение, музеят е прочут и с това, че в него живеят котките на писателя. Близо 60 котки с генетична мутация продължават да обитават имота. Някои от тях са наследници на бялата котка с шест пръста на писателя, която му била подарена от морски капитан.
Дните на Хемингуей започват като промоционална инициатива на едно от любимите заведения на писателя - барът "Слопи Джо". Майкъл Уолтън работи като мениджър в заведението през 1980 г., когато прочита информация за литературен конкурс, в който авторите пародират острия стил на писателя. Уолтън решава, че конкурс за прилика с Хемингуей и други дейности на рождената дата на Хемингуей ще са отличен начин да бъдат привлечени посетители в слабия сезон за острова, когато горещините и влагата плашат туристите.
Уолтън казва, че не знаел какво да очаква и бил нервен, защото никой не се бил записал предварително за участие в конкурса. "Затова се обадих на всички мъже с бради, които познавам в Кий Уест", сподели той. Интересът обаче надвишил очакванията. По-младият брат на писателя - Лестър Хемингуей, се свързал с Уолтън и приел заедно със съпругата и дъщерите си да станат жури на конкурса. Уолтън убедил внучката на писателя Лориан Хемингуей да бъде жури на конкурса за разказ.
Групата на двойниците на писателя с течение на времето прераства в организация със стотици членове по света, която е осигурила над 350 000 долара стипендии за студенти от архипелага Флорида кийс. Организацията спонсорира и младежки бейзболен отбор в Куба, където Хемингуей се мести, след като напуска Флорида.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. ...
|
Избрано
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
През лятото на 1946 г. Съединените щати провеждат ядрени изпитания на атола Бикини в Тихия океан като част от операция „Кросроудс“ – първите ядрени тестове след края на Втората световна война. Година по-късно Военноморските сили се завръщат ...
|
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
|
Ако сте поропуснали
9 романа за климатичните промени и човешката устойчивост
Любовта към определени места придобива особено измерение, когато тези места започнат да изчезват. Това чувство не е нито чиста безнадеждност, нито истинска надежда, а по-скоро състояние между двете – пространство, в което тъгата и упоритостта ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |