Екземпляр на гид "Мишлен" от 1939 г., наричан "Американският", защото войници  са го използвали след десанта в Нормандия, се предлага днес на търг в Клермон-Феран, съобщи АФП.

"Това е необикновена книга, която вероятно е попаднала на 6 юни в комплекта на американски войник. Не става дума за хотелиерския или гастрономическия бизнес, а за историята", казва Пиер-Габриел Гонзалес, специалист по лотове "Мишлен".

Корицата на гида е в пясъчен, а не в обичайния за "Мишлен" червен цвят, за да не се набива на очи. На него е написано не името на притежателя, а две забележки - "Само за официална употреба" и "Възпроизведено от военното разузнаване на Министерство на войната във Вашингтон".

Според Гонзалес този екземпляр, който е "малко поизтъркан, но явно използван", се продава символично на търг в деня на 80-годишнината от десанта в Нормандия.

Очакваната цена е ме

Емил Минчев разказва приказка, подплатена с носталгия по 90-те години, в книгата си „Митко и омагьосаната пещера“. Това съобщават издателите от „Сиела“.

Приключенският роман с фентъзи елементи разказва за четвъртокласника Митко, който поема на първото си самостоятелно пътуване далеч от родителите. Заедно с още три деца той се озовава в мистериозна пещера дълбоко в недрата на Рила, където властват необясними физически закони, виреят причудливи растения и върлуват опасни свръхестествени създания. А през тази смайваща нощ между хлапетата ще се зароди неунищожимо приятелство, калено в огъня на едно изумително приключение, допълват издателите.

Емил Минчев е роден на 26 октомври 1984 г. в София. Завършил е Първа английска езикова гимназия и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превел е над 50 книги от английски език, сред които &b

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е н

Община Пазарджик обяви седмото издание на националния конкурс за млади поети "Димитър Бояджиев". Той трябваше да се състои през 2023 г., но бе отложен за настоящата, съобщават от общинската администрация.

Конкурсът е отворен за участие на автори до 30-годишна възраст от цялата страна, които трябва да изпратят своите творби до 20 септември 2024 г. Резултатите ще бъдат обявени на 1 октомври, когато се отбелязва Денят на поезията.

Кандидатите могат да се запознаят с условията на официалната страница на Община Пазарджик.

Наградата за победителя е издаване на стихосбирка. Освен това се издава и сборник със стихотворения на други автори, участвали в конкурса.

Първото издание на националния конкурс на името на родения в Пазарджик поет Димитър Бояджиев е през 2011 г. и се провежда на всеки 2 години. Носители на наградата през годините са Стефан Радев, Лидия Каш

Вечер, посветена на творчеството на писателя Алек Попов (1966-2024), ще се състои в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Събитието ще е на 5 септември в Градската художествена галерия, съобщават от издателство „Сиела“.

За Алек Попов и неговите произведения се очаква да говорят доц. Димитър Камбуров, Светлозар Желев, Деляна Манева и Захари Карабашлиев. Сред акцентите на събитието ще бъде сборникът „Нови и избрани разкази“, издаден през 2023 г.

„Не бях си представял, че някой може да пише толкова смешно за българското, колкото Алеко, и този някой да се казва Алек, и да го прави с ниво на професионализъм и можене, чиято образцовост традиционно асоциираме с англосаксонския литературен свят на властни издателства и мракобесни редактори“, пише доц. Димитър Камбуров в своя статия, посветена н