Биография: Марко Семов
Марко Семов беше една ренесансова фигура, широкоскроен човек, който обичаше да живее. Обичаше да пише. За съжаление, много рано напусна този свят и не можа да остави още много стойностни книги. Това каза проф. Ивайло Христов по повод 85-ата година от рождението на Марко Семов. Проф. Христов е бил асистент на Марков Семов, а сега е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). НАЧАЛОТО Марко Семов е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършва реална гимназия в гр. Троян. През 1956 г. става и студент във Висшия икономически институт „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. След това се прехвърля във ВИИ „Карл Маркс“ в София. През 1961 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност „Икономика на вътрешната търговия". Работил е в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков. След това е литературен сътрудник и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“. През 70-те години е главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия. Бил е водещ на публицистичните предавания „Диалози", „Форум“ и на „Предконгресни срещи“ в Българската телевизия. През 1973 г. записва свободна аспирантура към Института по социология при Българската академия на науките. Доктор по философия в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот“. Бил е сценарист на два филма от телевизионния сериал „Синята лампа“ – „Краят на филма“ (IV епизод) и „Разходка с мустанг“ (Х епизод). В периода 1977 – 1979 е бил главен редактор на редакция „Обществено-политическа“ в БНР. След това пет години заема длъжността заместник главен редактор на в. „Работническо дело“. През януари – февруари 1981 г. е специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Индия. Завършил е специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР. През 1983 г. е бил специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Япония. От 1997 до 2000 г. е член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. След това е професор в катедра „Комуникации и връзки с обществеността“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. влиза в в СЕМ (Съвет за електронни медии) от президентската квота. ПРИНОСИ В НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ По думите на проф. Ивайло Христов Марко Семов има приноси в няколко основни направления. „На първо място той възстанови народопсихологията като научна дисциплина и я институционализира в рамките на Софийския университет, на Военната академия, на Пловдивския университет, на Варненския университет. Една наука, от която днешното общество има нужда, защото без да познаваме особеностите на националния характер, много трудно може да се пише и да управляват политическите, социалните и икономическите системи“, обясни проф. Христов, отбелязвайки, че се гордее с това, че е бил негов асистент и продължил да преподава тази дисциплина в УНСС. УЧЕН, КОЙТО ОБИЧАЛ ХОРАТА Марко Семов обаче не беше кабинетен учен. Той беше учен, който обича да общува с хората, да разговаря с тях, да води записки и беше човек, който е на художественото слово, спомня си проф. Христов. „И не е случайно, че той имаше няколко великолепни книги с разкази. Една от първите му книги е „Шарена черга“ – една великолепна книга, малко известна, чийто преговор е написал не кой да е, а Йордан Радичков. А Йордан Радичков не пишеше предговори на кого да е“, подчерта той. ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ПЪТЕПИСА „Той е един от най-големите майстори на пътеписа. И аз съм се възхищавал от неговото майсторство в този малко позаглъхващ жанр. Достатъчно е да спомена, да кажем, книгата за Япония – „За Япония като за Япония“. Той, показвайки плюсовете на капитализма, успя да покаже и недостатъците на социалистическото общество“, разказва преподавателят от УНСС. По думите му, Марко Семов бил един разножанров творец. В последните години от живота си той се насочил и към романа. „И написа забележителни романи като „Стената“, като „Очи“, а последната му книга остана недовършена“, каза проф. Христов. „И нещо много важно – той обичаше приятелите, обичаше приятелството, рядка е неговата дружба с проф. Дойно Дойнов. И Дойнов преживя много тежко загубата на Марко Семов. И тя дойде неочаквано за всички нас“, обясни университетският преподавател. Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.
|
![]()
Златното мастило
Америка победи
В този свят на книги и визуални изкуства, където всяка корица разказва своя собствена история, не можем да не се замислим за силата на образите и тяхното влияние върху нашето възприятие. Всяка година, когато се провежда битката между кориците от САЩ и Великобр ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Български автори представят фентъзи роман за вампири и изпитания
Денислав Димчев и Яница Михайлова представиха своя нов фентъзи роман „Наследникът. Игри на кръв и слава“. Книгата е описана като приказка за порастването, която ще резонира с тийнейджъри, търсещи себе си. Авторите създават богат свят, изпълнен с тъ ...
Валери Генков
|
![]()
Мечтите за промяна и спекулативната фантастика
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Обложките като мост между културите
В съвременния свят на книгата, обложките са не просто визуално привличане, а съществен елемент, който може да определя съдбата на една книга. Всяка година, издателите и дизайнерите се състезават в създаването на най-запомнящи се и въздействащи корици, които да ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Авторът и перото
Паспорти, отпечатъци и протест на Ню Йоркската изложба за художествени книги
Ню Йорк, САЩ, Николай Христов за Литеранс от мястото на събитието.
На откриването на изложбата Printed Matter в MoMA PS1 на 11 септември, почти пропуснах интерактивната експозиция на 4N Консулството, скрита на втория етаж. Тя беше организирана от списание 4N ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
На бюрото
Културните корени на различни народи през дигиталната епоха
В свят на съвременната информационна епоха, където знанието и културното наследство се обменят с бързина и достъпност, онлайн колекциите стават ключов инструмент за опазване и популяризиране на богатството на човешкия опит. В този контекст, платформата DPLA (D ...
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
“Нощ на литературата” със съвременни европейски произведения
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Крайни мерки и произход
Валери Генков
|
В ежедневния език е много разпространен изразът „Отчаяните времена изискват отчаяни мерки”. Този израз обаче, има древни корени, като първият човек който го е използвал, е известна личност от гръцката наука. Освен това, интересно е да се разбере какво означава този израз и в кои ситуации е уместно да се използва. Той често се среща в житейски ситуации, когато хората са достигнали до гр ...
|
![]() ![]()
Подиум на писателя
Пещерите като символ на национализъм и научна страст
Добрина Маркова
|
12:11 ч. / 11.07.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5921 |
![]() |
Марко Семов беше една ренесансова фигура, широкоскроен човек, който обичаше да живее. Обичаше да пише. За съжаление, много рано напусна този свят и не можа да остави още много стойностни книги. Това каза проф. Ивайло Христов по повод 85-ата година от рождението на Марко Семов.
Проф. Христов е бил асистент на Марков Семов, а сега е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
НАЧАЛОТО
Марко Семов е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършва реална гимназия в гр. Троян. През 1956 г. става и студент във Висшия икономически институт „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. След това се прехвърля във ВИИ „Карл Маркс“ в София. През 1961 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност „Икономика на вътрешната търговия".
Работил е в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков. След това е литературен сътрудник и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“. През 70-те години е главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия. Бил е водещ на публицистичните предавания „Диалози", „Форум“ и на „Предконгресни срещи“ в Българската телевизия.
През 1973 г. записва свободна аспирантура към Института по социология при Българската академия на науките. Доктор по философия в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот“. Бил е сценарист на два филма от телевизионния сериал „Синята лампа“ – „Краят на филма“ (IV епизод) и „Разходка с мустанг“ (Х епизод).
В периода 1977 – 1979 е бил главен редактор на редакция „Обществено-политическа“ в БНР. След това пет години заема длъжността заместник главен редактор на в. „Работническо дело“. През януари – февруари 1981 г. е специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Индия. Завършил е специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР. През 1983 г. е бил специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Япония. От 1997 до 2000 г. е член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. След това е професор в катедра „Комуникации и връзки с обществеността“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. влиза в в СЕМ (Съвет за електронни медии) от президентската квота.
ПРИНОСИ В НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ
По думите на проф. Ивайло Христов Марко Семов има приноси в няколко основни направления. „На първо място той възстанови народопсихологията като научна дисциплина и я институционализира в рамките на Софийския университет, на Военната академия, на Пловдивския университет, на Варненския университет. Една наука, от която днешното общество има нужда, защото без да познаваме особеностите на националния характер, много трудно може да се пише и да управляват политическите, социалните и икономическите системи“, обясни проф. Христов, отбелязвайки, че се гордее с това, че е бил негов асистент и продължил да преподава тази дисциплина в УНСС.
УЧЕН, КОЙТО ОБИЧАЛ ХОРАТА
Марко Семов обаче не беше кабинетен учен. Той беше учен, който обича да общува с хората, да разговаря с тях, да води записки и беше човек, който е на художественото слово, спомня си проф. Христов. „И не е случайно, че той имаше няколко великолепни книги с разкази. Една от първите му книги е „Шарена черга“ – една великолепна книга, малко известна, чийто преговор е написал не кой да е, а Йордан Радичков. А Йордан Радичков не пишеше предговори на кого да е“, подчерта той.
ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ПЪТЕПИСА
„Той е един от най-големите майстори на пътеписа. И аз съм се възхищавал от неговото майсторство в този малко позаглъхващ жанр. Достатъчно е да спомена, да кажем, книгата за Япония – „За Япония като за Япония“. Той, показвайки плюсовете на капитализма, успя да покаже и недостатъците на социалистическото общество“, разказва преподавателят от УНСС.
По думите му, Марко Семов бил един разножанров творец. В последните години от живота си той се насочил и към романа. „И написа забележителни романи като „Стената“, като „Очи“, а последната му книга остана недовършена“, каза проф. Христов.
„И нещо много важно – той обичаше приятелите, обичаше приятелството, рядка е неговата дружба с проф. Дойно Дойнов. И Дойнов преживя много тежко загубата на Марко Семов. И тя дойде неочаквано за всички нас“, обясни университетският преподавател.
Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Надежда в тъмнината
В света на съвременната литература, Нино Харaтишвили се отличава като една от най-забележителните писателки, чиито произведения не само разказват истории, но и разкриват дълбоки социални и психологически пластове. Нейният роман „Липсата на светлина“ е особено ...
|
Избрано
Писмата като вечна любовна магия
В сърцето на всяка любовна история лежи тайната магия на писмата, които са били носители на чувства, надежди и страсти. В днешната епоха на бързи съобщения и емоджита, писането на любовни писма изглежда като реликва от миналото, но именно тези ръкописни ...
|
![]()
Съдбата на България между две катастрофи
|
Ако сте поропуснали
Времената на глаголите като инструмент за структура
Разглеждането на разликата между времената на глаголите като фон и като основен елемент в разказа е изключително важно за разбиране на начина, по който можем да предадем дълбокия смисъл на една история чрез писмената форма. В говора и текста глаголите ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |