|
Биография: Ваня Петкова
Ваня Петкова е от руски произход, дядо й е Иван Скендербегов от Ростов на Дон, генерал от царската армия. Неговата съпруга Анастасия е полтавска графиня.По време на революцията бягат в България.Родителите имат желание тя да стане цигуларка и въпреки часовете, прекарани с цигулка, Ваня Петкова така и не я заобичва.
Авторът и перото
„Писателите имат един огромен и постоянен дълг към хората край себе си - да разкриват истината на доброто, да вдъхват човеколюбие и любов към изкуството. Обществото също има своя голям дълг към писателя: това е оказване на нужното търпение и голямата вяра, от която се нуждае всеки човек на перото“ казва поетесата Ваня Петкова в интервю през 1982 г. Днес се навършват 80 години от рождението й. Родена като Хатидже Скендерберг Садик Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София в семейството на художничка и диригент, но поради следвоенните обстоятелства се налага да се преквалифицират в шивачка и банков чиновник. Ваня Петкова е от руски произход, дядо й е Иван Скендербегов от Ростов на Дон, генерал от царската армия. Неговата съпруга Анастасия е полтавска графиня. По време на революцията бягат в България. „В моето семейство и по майчина и по бащина линия няма българи, а името ми до 16 години беше Хатидже Скендерберг Садик. Ваня Петкова е литературният ми псевдоним, но аз обичам това име, с него станах известна, аз съм родена тук, аз съм българска поетеса, аз си обичам България“ споделя Петкова пред в. „Дума“ през 2001 г. Стиховете като израз на протест Родителите имат желание тя да стане цигуларка и въпреки часовете, прекарани с цигулка, Ваня Петкова така и не я заобичва. Едва седемгодишна тя решава да изрази своето нежелание да свири на цигулка и пише до родителите си своя израз на недоволство под формата на стихове. И така стих след стих разбира, че е по-приятно да пише, вместо да свири Паганини. През 1962 г. завършва гимназия и кандидатства славянска филология в СУ „Климент Охридски“, като е приета след четвъртия опит. Дипломира се през 1967 г, а докато учи, издава пет книги. През 1959 г. прави литературния си дебют с есе и стихотворение, публикувани във в. „Средношколско знаме“. Нейният талант е забелязан от поета Божидар Божилов. През 1965 г. Ваня Петкова се запознава със съпруга си – студент от Судан по икономическа география в СУ „Климент Охридски“. Ваня Петкова работи като редактор в списание „Славейче“ (1966-1968), редактор в международния отдел на в. „Литературен фронт“ (1970-1973) и редактор във в. „Съвременник“. В периода 1969-1970 г. тя работи като преводачка в българското посолство в Хартум, Судан. От 1974 до 1975 г. специализира испански език в Института за чужди езици в Хавана, Куба. Единствената поетеса в света, която изнася три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика През 1982 г. компанията „Аерофлот“ подкрепя инициативата за творческо летене. При полети по маршрути София-Москва, София-Дамаск, София-Берлин Ваня Петкова чете стиховете си 45 минути с музикален съпровод. Тя е единствената поетеса в света, която изнася три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика. Ваня Петкова е автор на стихосбирките „Солени ветрове“ (1965), „Куршуми в пясъка“ (1967), „Привличане“ (1967), „Грешница“ (1968), „Предсказание“ (1970), „Черна гълъбица“ (1972), „Кестенова гора“ (1973), „Обратна река“ (1976), „Обет за мълчание“ (1979), „Синята книга“ (1980), „Триптих“ (1980), „Venceremos“ (1980), „Гръм“ (1984), „Цигански романс“ (1984), „Земетресение“ (1988), „Прощаване“ (1989), „Страсти“ (2005), „Грешница – 1“ (2006), „Грешница – 2“ (2008). Посмъртно излизат поетичните й сборници „Пиратски стихове” (2009) , „Златната ябълка” (2009, преводи от украински) и двуезичната „Арменска песен” (2010), заради която става почетен гражданин на Ереван. Превежда от седем езика Под нейно съставителство и превод излиза антологията „Съвременни арабски поети“ през 1968 г. Превежда от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански, френски език. Произведенията са преведени на 13 езика, сред които японски и арменски. Ваня Петкова изнася над 800 музикални поетични авторски рецитала в България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни. Ваня Петкова е член на Съюза на българските писатели, журналисти и преводачи. Носителка е на множество литературни награди в страната и в чужбина. Ваня Петкова е сред трите български поетеси, заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова, които влизат в най-голямата трансконтинентална англоезична енциклопедия за жените поетеси – гении. Поетесата често e определяна като „бунтарката“ и „най-космополитната“ личност в българската литература.
|
Авторът и перото
Николай Терзийски: Направих много проучвания, за да звучи историята максимално автентично
Писателят Николай Терзийски гостува на литературния формат „Близък прочит“ във Велико Търново с третия си роман „Звезди под клепачите“. Срещата с автора се проведе на сцена „Арт лято“ до Художествена галерия „Борис Ден ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Започва националният литературен конкурс за поезия и проза „Станка Пенчева“
Започва Седмият национален литературен конкурс за поезия и проза „Станка Пенчева“. Той е посветен на известната българска поетеса и е под надслов „Дървото на живота“. Организира се от 2012 г. насам, на всеки две години, със съдействието ...
Ангелина Липчева
|
Присъждат наградите „Хипократ и Пегас UMEM” за литературно творчество и принос
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Вели Чаушев: Човек има нужда от илюзии
Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Доц. Георги Лозанов: Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност
Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на Бъл ...
Валери Генков
|
На бюрото
Бойко Василев: Атанас Далчев е учител не само по поезия, но и по обществено поведение
Атанас Далчев е учител не само по поезия, по големи ценности и изключително майсторство, но той е учител по обществено поведение. Днес в България трябва да си спомним за това. Това заяви Бойко Василев, журналист и водещ на „Панорама“ по Българската ...
Добрина Маркова
|
Експресивно
Проф. Михаил Неделчев: Паметта за Атанас Далчев винаги е била жива
Добрина Маркова
|
Експресивно
Антон Марков: Успяхме да увековечим важни за историята ни личности - Атанас и Любомир Далчеви
Добрина Маркова
|
Успяхме да увековечим важни за историята ни личности. Това заяви Антон Марков, генерален консул на България в Солун, по време на откриването на паметната плоча на Атанас и Любомир Далчеви в двора на консулството.
„Много се вълнувам от днешния ден, защото това е един много хубав ден за Генералното консулство. Преди няколко месеца, когато се видяхме с г-н Кирил Вълчев, генерален директо ...
|
Експресивно
Отиваха юнаците, отиваха
Ангелина Липчева
|
