„Писателите имат един огромен и постоянен дълг към хората край себе си - да разкриват истината на доброто, да вдъхват човеколюбие и любов към изкуството. Обществото също има своя голям дълг към писателя: това е оказване на нужното търпение и голямата вяра, от която се нуждае всеки човек на перото“ казва поетесата Ваня Петкова в интервю през 1982 г. Днес се навършват 80 години от рождението й. 

Родена като Хатидже Скендерберг Садик

Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София в семейството на художничка и диригент, но поради следвоенните обстоятелства се налага да се преквалифицират в шивачка и банков чиновник. Ваня Петкова е от руски произход, дядо й е Иван Скендербегов от Ростов на Дон, генерал от царската армия. Неговата съпруга Анастасия е полтавска графиня. По време на революцията бягат в България.

„В моето семейство и по майчина и по бащина линия няма българи, а името ми до 16 години беше Хатидже Скендерберг Садик. Ваня Петкова е литературният ми псевдоним, но аз обичам това име, с него станах известна, аз съм родена тук, аз съм българска поетеса, аз си обичам България“ споделя Петкова пред в. „Дума“ през 2001 г.  

Стиховете като израз на протест

Родителите имат желание тя да стане цигуларка и въпреки часовете, прекарани с цигулка, Ваня Петкова така и не я заобичва. Едва седемгодишна тя решава да изрази своето нежелание да свири на цигулка и пише до родителите си своя израз на недоволство под формата на стихове. И така стих след стих разбира, че е по-приятно да пише, вместо да свири Паганини. 

 През 1962 г. завършва гимназия и кандидатства славянска филология в СУ „Климент Охридски“, като е приета след четвъртия опит. Дипломира се през 1967 г, а докато учи, издава пет книги. През 1959 г. прави литературния си дебют с есе и стихотворение, публикувани във в. „Средношколско знаме“. Нейният талант е забелязан от поета Божидар Божилов. През 1965 г. Ваня Петкова се запознава със съпруга си – студент от Судан по икономическа география в СУ „Климент Охридски“.

Ваня Петкова работи като редактор в списание „Славейче“ (1966-1968), редактор в международния отдел на в. „Литературен фронт“ (1970-1973) и редактор във в. „Съвременник“. В периода 1969-1970 г. тя работи като преводачка в българското посолство в Хартум, Судан. От 1974 до 1975 г. специализира испански език в Института за чужди езици в Хавана, Куба.

Единствената поетеса в света, която изнася три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика

През 1982 г. компанията „Аерофлот“ подкрепя инициативата за творческо летене. При полети по маршрути София-Москва, София-Дамаск, София-Берлин Ваня Петкова чете стиховете си 45 минути с музикален съпровод. Тя е единствената поетеса в света, която изнася три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика.

Ваня Петкова е автор на стихосбирките „Солени ветрове“ (1965), „Куршуми в пясъка“  (1967), „Привличане“ (1967), „Грешница“ (1968), „Предсказание“ (1970), „Черна гълъбица“ (1972), „Кестенова гора“ (1973), „Обратна река“ (1976), „Обет за мълчание“ (1979), „Синята книга“ (1980), „Триптих“ (1980), „Venceremos“ (1980), „Гръм“ (1984), „Цигански романс“ (1984), „Земетресение“ (1988), „Прощаване“ (1989), „Страсти“ (2005), „Грешница – 1“ (2006), „Грешница – 2“ (2008).

Посмъртно излизат поетичните й сборници „Пиратски стихове” (2009) , „Златната ябълка” (2009, преводи от украински) и двуезичната „Арменска песен” (2010), заради която става почетен гражданин на Ереван.

Превежда от седем езика

 Под нейно съставителство и превод излиза антологията „Съвременни арабски поети“ през 1968 г. Превежда от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански, френски език. Произведенията са преведени на 13 езика, сред които японски и арменски. Ваня Петкова изнася над 800 музикални поетични авторски рецитала в България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни.

Ваня Петкова е член на Съюза на българските писатели, журналисти и преводачи. Носителка е на множество литературни награди в страната и в чужбина.

 Ваня Петкова е сред трите български поетеси, заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова, които влизат в най-голямата трансконтинентална англоезична енциклопедия за жените поетеси – гении.

Поетесата често e определяна като „бунтарката“ и „най-космополитната“ личност в българската литература.