Начало

На бюрото

Биография: Станка Пенчева

Дата на публикуване: 08:00 ч. / 09.07.2024

Редактор: Добрина Маркова

Прочетена
2995

Биография: Станка Пенчева

Снимка © DFA

На бюрото

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

Професор Ивайло Христов изследва творчеството и живота на българския писател, драматург и публицист Николай Хайтов (1919-2002) в новата си книга, озаглавена „Николай Хайтов“, която е част от поредицата „Дълг и чест“, съобщават от издателство „Захарий Стоянов“.

По техните думи книгата на професор Христов е цялостно изследване на творчеството на Huкoлай Xaйтoв, чиито прouзведения ca част оm клаcuчеcкuя фонд на бългapcкama лumepamypa. „Няма автор в съвременната ни книжнина с толкова ясно и силно изразено национално съзнание, който така затрогващо и страстно да обича своята родина и да отстоява националните ни идеали. Осmанaл верeн дoкpaй на cвoume дyxoвнu кpenocтu u на своя нapод, moй ce превърна в eдuн om cmoжepuтe на националния дух“, казват те.

Авторът проследява хронологично тематиките в труда си, като подробно запознава читателя със спекулациите за гроба на Васил Лeв

Фотоалбум с малко известни и непоказвани досега снимки и спомени на служили във Военноморския флот на България ще представят неговите автори днес в зала „Княз Александър I” на Регионалния исторически музей в Русе.

Това съобщи експертът по „Връзки с обществеността“ в Областната администрация в крайдунавския град Георги Георгиев.

Той уточни, че изданието носи заглавието „Българските военноморски сили на Дунав“, а негови автори са Йовчо Стоянов и Румен Кузов. Представянето ще се осъществи със съдействието на областния управител на Русе Драгомир Драганов.

„Благодарение на труда ви повече хора ще научат за ролята на Русе в изграждането на родните военноморски сили. Концепцията на книгата успешно оформя представата ни за този род войски, с който ние – русенци, особено силно се гордеем. Въпреки сложността на документалната литература, произведението е подходящо и

Във Франция децата се запознават все повече с жените от историята чрез специализирани книги и подкасти, предаде АФП. Тези издания са посветени на видни жени от областта на науката, политиката и културата, и са оставили следа в своята епоха, но са забравени остават в сянката на мъжете.

Историческият подкаст „Одисея“ (Les Odyssées) на общественото радио „Франс Интер“ (France Inter), предназначен за деца на възраст от 7 до 12 години, е събрал 40 милиона слушатели за пет години. В него се разказва за жени като пиратката Ан Бони, биофизичката Розалинд Франклин и режисьорката Алис Ги-Блаше.

Продуцентът на предаването Лора Гранбезансон разказа за един „много, много дълъг“ процес на възстановяване на равновесието „след 2000 години патриархат“. „Трябва да разказваме историите на тези жени, за да отворим въображе

„Ахав“ е масивна, тежка книга и нетипична стихосбирка, която преминава от проза в поезия абсолютно свободно. Това каза Васил Славов тази вечер по време на представянето на сборника със стихотворения „Ахав“ и романа „Строфи на кръвта“. Събитието се състоя в столичната галерия „Арте“ с участието на Румен Леонидов, професор Станислав Памукчиев, художник на изданието, и Любомир Канов.

„Ахав“ е реализирана с изключителните Румен Леонидов и Станислав Памукчиев, които дадоха сърце, рамо и отношение“. Там има „Софията ми“. Аз съм софиянец и за мен няма София по принцип, а има „Софията ми“, „Витошата ми“, „изгревът ми&

Няма друга логика за нашето съществуване освен тази, че човек се ражда в определно време и място и е важен и значим точно тук и сега, затова неговата отправна гледна точка трябва да бъде да открие какво е неговото призвание, да го изучи и да търси начина да го предаде на останалите. Щастието е наистина лично и никога не е късно да започнеш на чисто, каза Владимир Дръндаревски, който представи своята „Книга за щастието“ в отдел „Изкуство“ на Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“.

Той описва в изданието методиката за добиване на щастие, в която по думите му няма нищо сложно и имагинерно. Ние много бързо и лесно можем да направим промяната в нашата лична вселена, в обкръжаващите ни и в обществото. Когато аурата ни е неадекватна, светът ни отблъсква, без да ни се сърди, а когато сме балансирани, нашата аура бива търсена. Късм

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г.

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е на 12 години. Втората публикация е във в. „Народна младеж“ през 1947 г. – стихотворението „Испания“, за което получава награда на Единния младежки общоученически съюз (ЕМОС), но така и не отива в София, за да я вземе.

Пенчева завършва гимназия в родния си град през 1947 г. През същата година публикува стихотворения във в. „Литературен фронт“ и в. „Средношколско единство“. През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За студентските си години Станка Пенчева си спомня: „…А в София може да скиташ по цял ден из улиците и да не срещнеш нито един познат човек. Чувствах се като изгубена“.

КАРИЕРА

В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство „Народна младеж“ (1955-1956), кореспондент на в. „Народна култура“ за Русе (1956-1958), работи като редактор в литературното списание „Септември“, първоначално в отдел "Проза", а след пенсионирането на Елисавета Багряна r в отдел „Поезия“(1959-1975). За кратко e и в сп. „Пламък“. По покана на Серафим Северняк започва работа в списание „Отечество“ (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са: „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избрана лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), Избрана лирика (1973), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Човек за човека…“ (1976), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Без свидетели“ (1980), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Помежду им - ела тънковита“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Многоликата“ (1986), „И тече през мен реката“ (1988), „Избрано“ – в два тома (1989), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004), „Преддверие“ (2006), „Зелената Жози“ (2007), „Дървото на живота“ (2008), „Тук съм“ (спомени в два тома, 2008), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012).

Нейни стихове са преведени на албански, немски, румънски, руски, словашки, френски, чешки и други езици.

Станка Пенчева превежда от руски език стихове на Анна Ахматова, Бела Ахмадулина, Маргарита Алигер и др.

От 1953 г. е член на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на преводачите в България (СПБ). От 1963 г. е член на Комитета на Движението на българските жени, а от 1963 г. до 1973 г. и на Бюрото на Комитета на българските жени.

ОТЛИЧИЯ

Станка Пенчева е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1996), отличието „П. К. Яворов“ на едноименната фондация за сборника „Старомодни стихотворения" (2000), наградата на в. „Литературен форум“ за поезия (2000), Голямата награда за поезия „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2003) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2006 г. за цялостното творчество (2007).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

„Бих искала за малкото време, което ми остава, умът ми да е горе-долу в ред, понякога да мога да пиша. И с малкото сили, които имам, да бъда на някого в помощ, в подкрепа. Не подкрепям девиза „Искам всичко, сега и тук“, казва поетесата.

Използвани източници: Речник на българската литература, т. 3, София 1982, с. 56, , Личностите на света, 1994 г., В. „Стандарт“, бр. 612/28.05.1994 г., Кой кой е в България, София 1998, с. 552, Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 398, в. „СЕГА“, 10.01.2005 г., Александрова, Петя. Станка Пенчева. Литературни анкети, София 2005, 239 с., Голяма енциклопедия на България, т. 4, София 2011, с. 3356, в. „Стандарт“, бр. 7654/28.05.2014 г. , ВИНФ, 27.05.2014 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Още от рубриката

„Новината за новия носител на Нобелова награда по литература бележи тенденция за разделяне на читателите на два лагера“, пише „Ню Йоркър“ по повод ...

Вижте също

Франкфуртският панаир на книгата - най-голямата световна среща на издателската индустрия, приключи в неделя с ръстове във всички категории, предаде ДПА. По данни н ...

Към първа страница Новини На бюрото

На бюрото

Защо Жан-Пол Сартър отказва Нобеловата награда за литература

През 1964 г. Жан-Пол Сартр е номиниран за Нобелова награда за автобиографичната повест „Думите“. Като мотивация за неговото номиниране е посочено: „За работата му, която, богата на идеи и изпълнена с дух на свобода и търсене на истината, е ок ...

Добрина Маркова

На бюрото

Христина Въчева добавя късче творчество в културната история на Кърджали

В навечерието на Деня на Кърджали - 21 октомври, и 112 години от освобождението на града, родената и израснала в Кърджали Христина Въчева възпя в стихотворение родопския град. тя каза, че това е нейният начин да поздрави своите съграждани. Освен родопския град ...

Добрина Маркова

Проф. Александър Шурбанов: Робърт Фрост е прав, че поезията е онова, което се загубва при превода

Добрина Маркова

На бюрото

Халюцинация за роман

Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Това пише Владимир По ...

Добрина Маркова

Още от рубриката

Литературен
бюлетин

Включително напомняния
за предстоящи събития

Абонирайте се

Подиум на писателя

Неудобството да бъдеш жив

Новата книга „Неудобството да бъдеш жив“ на Кирил Аврамов ще бъде представена по време на откриването на изложбата му „Интуитивно“ в столичната галерия „Милениум“. Събитието ще се състои на 23 октомври, съобщават от издателс ...

Ангелина Липчева

Експресивно

Писмо в бутилка, хвърлено в морето, пътува от Великобритания до Швеция по-малко от година

Грейс Лидъл, момиче на 12 години, е „на седмото небе от щастие“, след като разбира, че писмо, което е пуснала в бутилка, е намерено в Швеция, предаде Пи Ей медия/ДПА. Това се случва по-малко от година, след като тя го хвърля от кей във Великобритан ...

Валери Генков

Експресивно

Мила Маринова: Големият майстор на словото Йордан Радичков е необикновен творец

Валери Генков

Авторът и перото

Катерина Стойкова ще представи книгата си „Нокомис“ в пет града

Добрина Маркова

Катерина Стойкова ще представи книгата си „Нокомис“ в пет града в страната. Това съобщават издателите от ICU. На 19 ноември тя ще разговаря с читатели в Бургас. Следват Стара Загора (20 ноември), Троян (21 ноември), Пловдив (10 декември) и София, в рамките на Панаира на книгата в НДК от 11 до 15 декември. „Нокомис“ е книга за растежа и съзряването. Подобно на бамбук, който ...