РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Златното мастило
Изабел Овчарова представя допълнено издание на дебютния си роман „Прич ...
Авторът и перото
За личността на Вълчан Войвода и за неговите съкровища разказва Галина ...
Експресивно
Образът на жената е акцент в новата стихосбирка на Боряна Богданова – ...

Биография: Станка Пенчева

Дата на публикуване: 08:00 ч. / 09.07.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
2958
Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“.Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка.По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище.
Биография: Станка Пенчева
Биография: Станка Пенчева
Снимка © DFA
На бюрото

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е на 12 години. Втората публикация е във в. „Народна младеж“ през 1947 г. – стихотворението „Испания“, за което получава награда на Единния младежки общоученически съюз (ЕМОС), но така и не отива в София, за да я вземе.

Пенчева завършва гимназия в родния си град през 1947 г. През същата година публикува стихотворения във в. „Литературен фронт“ и в. „Средношколско единство“. През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За студентските си години Станка Пенчева си спомня: „…А в София може да скиташ по цял ден из улиците и да не срещнеш нито един познат човек. Чувствах се като изгубена“.

КАРИЕРА

В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство „Народна младеж“ (1955-1956), кореспондент на в. „Народна култура“ за Русе (1956-1958), работи като редактор в литературното списание „Септември“, първоначално в отдел "Проза", а след пенсионирането на Елисавета Багряна r в отдел „Поезия“(1959-1975). За кратко e и в сп. „Пламък“. По покана на Серафим Северняк започва работа в списание „Отечество“ (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са: „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избрана лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), Избрана лирика (1973), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Човек за човека…“ (1976), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Без свидетели“ (1980), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Помежду им - ела тънковита“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Многоликата“ (1986), „И тече през мен реката“ (1988),  „Избрано“ – в два тома (1989), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004), „Преддверие“ (2006), „Зелената Жози“ (2007), „Дървото на живота“ (2008), „Тук съм“ (спомени в два тома, 2008), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012).

Нейни стихове са преведени на албански, немски, румънски, руски, словашки, френски, чешки и други езици.

Станка Пенчева превежда от руски език стихове на Анна Ахматова, Бела Ахмадулина, Маргарита Алигер и др.

От 1953 г. е член на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на преводачите в България (СПБ). От 1963 г. е член на Комитета на Движението на българските жени, а от 1963 г. до 1973 г. и на Бюрото на Комитета на българските жени.

ОТЛИЧИЯ

Станка Пенчева е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1996), отличието „П. К. Яворов“ на едноименната фондация за сборника „Старомодни стихотворения" (2000), наградата на в. „Литературен форум“ за поезия (2000), Голямата награда за поезия „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2003) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2006 г. за цялостното творчество (2007).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

„Бих искала за малкото време, което ми остава, умът ми да е горе-долу в ред, понякога да мога да пиша. И с малкото сили, които имам, да бъда на някого в помощ, в подкрепа. Не подкрепям девиза „Искам всичко, сега и тук“, казва поетесата.

Използвани източници: Речник на българската литература, т. 3, София 1982, с. 56, , Личностите на света, 1994 г., В. „Стандарт“, бр. 612/28.05.1994 г., Кой кой е в България, София 1998, с. 552, Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 398, в. „СЕГА“, 10.01.2005 г., Александрова, Петя. Станка Пенчева. Литературни анкети, София 2005, 239 с., Голяма енциклопедия на България, т. 4, София 2011, с. 3356, в. „Стандарт“, бр. 7654/28.05.2014 г. , ВИНФ, 27.05.2014 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
За личността на Вълчан Войвода и за неговите съкровища разказва Галина Иванова в нова книга. Томът „Златото на Вълчан Войвода“ е базиран на историческа фактология, научни ...
Вижте също
Образът на жената е акцент в новата стихосбирка на Боряна Богданова – „Ръцете, с които оцеляваме“. Книгата напомня на читателите за деликатността на света - крехък като о ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Сергей Владов пише за космически пътешествия и покоряване на непознати планети в нова книга
Сергей Владов пише за космически пътешествия, покоряване на непознати планети и контакт с имагинерни форми на разум в новата си книга „Целувка в ухото на дракона“. Това съобщават издателите от „Труд“. „В сегашни времена, когато изкуственият интелект все по-на ...
Валери Генков
На бюрото
Мартин Ралчевски представя книга, посветена на отец Боян Саръев
Новият роман на Мартин Ралчевски „Последно обещание“ ще бъде представен на 16 юли в „Клуб на архитекта“, съобщават организаторите. „Последно обещание“ ще бъде представена от автора Мартин Ралчевски и актрисата Ирен Кривошиева. Книгата има православно християн ...
Валери Генков
Бежанският въпрос и установяването на източнотракийски бежанци в България през периода 1913 – 1925 година
Валери Генков
На бюрото
Готвач от Гана е обвинен в подправяне на рекорд на Гинес
Готвач от Гана е обвинен в подправяне на рекорд на Гинес, съобщи Би Би Си. Той претендираше, че е подобрил световния рекорд за най-дълго готвене без почивка. Ебенизър Смит е арестуван след спор със спонсора си. Готвачът даде пресконференция, обявявайки, че е ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Набиране на нови книги с разкази, които да участват в Националната литературна награда на името на Йордан Радичков
Община Берковица ще връчи за пета поредна година националната литературна награда на името на писателя-земляк Йордан Радичков, съобщиха от местната администрация.  В момента се набират нови книги с разкази, които да участват в конкурса. Срокът за т ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Ролята на словото в християнството и исляма е акцент в изложба на Националната библиотека
Изложба „Под закрилата на святото“ ще бъде открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ). Събитието ще се състои на 17 юли, съобщават от библиотеката. Експозицията включва 16 тематични табла с ръкописи, архивни документи, старопечатн ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Мартин Ралчевски представя книга, посветена на отец Боян Саръев
Валери Генков
Авторът и перото
Милен Иванов разказва за богомилството в книгата си „Светият Граал“
Добрина Маркова
За богомилството разказва Милен Иванов в новата си книга „Светият Граал“. Тя е естествено продължение на друг роман на автора – „Зло“, разказват издателите от „Захарий Стоянов“. По думите им в „Светият Граал“ Иванов навлиза още по-навътре в дълбоко пазените тайни за истинската вяра, за богомилите и светата кръв, забравени и преследвани от църква и властимащи.  Книгата разказва за промяна в ...
Експресивно
Доц. д-р Ангел Янков: От много години работя по темите, свързани с родословието
Валери Генков
Експресивно
„Тунел към изгрева“ е новият роман на писателя Лъчезар Ангелов. Това съобщават изда ...
Начало На бюрото

Биография: Станка Пенчева

08:00 ч. / 09.07.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
2958
Биография: Станка Пенчева
Биография: Станка Пенчева
Снимка © DFA
На бюрото

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е на 12 години. Втората публикация е във в. „Народна младеж“ през 1947 г. – стихотворението „Испания“, за което получава награда на Единния младежки общоученически съюз (ЕМОС), но така и не отива в София, за да я вземе.

Пенчева завършва гимназия в родния си град през 1947 г. През същата година публикува стихотворения във в. „Литературен фронт“ и в. „Средношколско единство“. През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За студентските си години Станка Пенчева си спомня: „…А в София може да скиташ по цял ден из улиците и да не срещнеш нито един познат човек. Чувствах се като изгубена“.

КАРИЕРА

В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство „Народна младеж“ (1955-1956), кореспондент на в. „Народна култура“ за Русе (1956-1958), работи като редактор в литературното списание „Септември“, първоначално в отдел "Проза", а след пенсионирането на Елисавета Багряна r в отдел „Поезия“(1959-1975). За кратко e и в сп. „Пламък“. По покана на Серафим Северняк започва работа в списание „Отечество“ (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са: „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избрана лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), Избрана лирика (1973), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Човек за човека…“ (1976), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Без свидетели“ (1980), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Помежду им - ела тънковита“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Многоликата“ (1986), „И тече през мен реката“ (1988),  „Избрано“ – в два тома (1989), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004), „Преддверие“ (2006), „Зелената Жози“ (2007), „Дървото на живота“ (2008), „Тук съм“ (спомени в два тома, 2008), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012).

Нейни стихове са преведени на албански, немски, румънски, руски, словашки, френски, чешки и други езици.

Станка Пенчева превежда от руски език стихове на Анна Ахматова, Бела Ахмадулина, Маргарита Алигер и др.

От 1953 г. е член на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на преводачите в България (СПБ). От 1963 г. е член на Комитета на Движението на българските жени, а от 1963 г. до 1973 г. и на Бюрото на Комитета на българските жени.

ОТЛИЧИЯ

Станка Пенчева е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1996), отличието „П. К. Яворов“ на едноименната фондация за сборника „Старомодни стихотворения" (2000), наградата на в. „Литературен форум“ за поезия (2000), Голямата награда за поезия „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2003) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2006 г. за цялостното творчество (2007).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

„Бих искала за малкото време, което ми остава, умът ми да е горе-долу в ред, понякога да мога да пиша. И с малкото сили, които имам, да бъда на някого в помощ, в подкрепа. Не подкрепям девиза „Искам всичко, сега и тук“, казва поетесата.

Използвани източници: Речник на българската литература, т. 3, София 1982, с. 56, , Личностите на света, 1994 г., В. „Стандарт“, бр. 612/28.05.1994 г., Кой кой е в България, София 1998, с. 552, Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 398, в. „СЕГА“, 10.01.2005 г., Александрова, Петя. Станка Пенчева. Литературни анкети, София 2005, 239 с., Голяма енциклопедия на България, т. 4, София 2011, с. 3356, в. „Стандарт“, бр. 7654/28.05.2014 г. , ВИНФ, 27.05.2014 г.

Още от рубриката
На бюрото
Сергей Владов пише за космически пътешествия и покоряване на непознати планети в нова книга
Валери Генков
На бюрото
Мартин Ралчевски представя книга, посветена на отец Боян Саръев
Валери Генков
На бюрото
Бежанският въпрос и установяването на източнотракийски бежанци в България през периода 1913 – 1925 година
Валери Генков
Всичко от рубриката
Образът на жената е акцент в нова стихосбирка от Боряна Богданова
Добрина Маркова
Образът на жената е акцент в новата стихосбирка на Боряна Богданова – „Ръцете, с които оцеляваме“. Книгата напомня на читателите за деликатността на света - крехък като о ...
На бюрото
Сергей Владов пише за космически пътешествия и покоряване на непознати планети в нова книга
Валери Генков
Литературен обзор
Набиране на нови книги с разкази, които да участват в Националната литературна награда на името на Йордан Радичков
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Ролята на словото в християнството и исляма е акцент в изложба на Националната библиотека
Ангелина Липчева
На бюрото
Мартин Ралчевски представя книга, посветена на отец Боян Саръев
Валери Генков
Авторът и перото
Милен Иванов разказва за богомилството в книгата си „Светият Граал“
Добрина Маркова
Експресивно
Доц. д-р Ангел Янков: От много години работя по темите, свързани с родословието
Валери Генков
Литературен обзор
Мирела Иванова : Всички искат и очакват Вазов да е паметник и клише
Добрина Маркова
Експресивно
„Тунел към изгрева“ е новият роман на Лъчезар Ангелов
Ангелина Липчева
На бюрото
Бежанският въпрос и установяването на източнотракийски бежанци в България през периода 1913 – 1925 година
Валери Генков
Авторът и перото
Герасим Симеонов събира свои разкази в книгата „Barista“
Валери Генков
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Книга, посветена на наследството на католическия епископ Павел Дуванлията, беше представена в Държавна агенция „Архиви‘‘
Павел Дуванлията е един забележителен книжовник на 18-и век - личност, свързана с познание, интелект, качества и таланти, каза монсеньор Страхил Каваленов на представянето на документалния сборник „Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийс ...
Избрано
Романът на Здравка Евтимова "Една и съща река" беше издаден в Босна и Херцеговина
Романът на Здравка Евтимова "Една и съща река" беше издаден в Босна и Херцеговина. Това съобщи самата Евтимова на страницата си във Фейсбук. Книгата беше представена на литературния панаир Bookstan в Сараево на 3 юли 2024 г. Романът е издаден от издателство " ...
Росица Трифонова: Акцентът в творбата разглежда опасностите на изкуствения интелект
Ако сте поропуснали
Отчита се ръст на издадените книги в област Ямбол през 2023 г.
Отчита се ръст на издадените книги в област Ямбол през 2023 г. На книжния пазар в региона миналата година са излезли 38 книги с общ тираж 6200 броя, което е със седем заглавия повече спрямо 2022 г. Това сочат данните от изследване на издателската дейност в рег ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.