"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е на 12 години. Втората публикация е във в. „Народна младеж“ през 1947 г. – стихотворението „Испания“, за което получава награда на Единния младежки общоученически съюз (ЕМОС), но така и не отива в София, за да я вземе.

Пенчева завършва гимназия в родния си град през 1947 г. През същата година публикува стихотворения във в. „Литературен фронт“ и в. „Средношколско единство“. През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За студентските си години Станка Пенчева си спомня: „…А в София може да скиташ по цял ден из улиците и да не срещнеш нито един познат човек. Чувствах се като изгубена“.

КАРИЕРА

В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство „Народна младеж“ (1955-1956), кореспондент на в. „Народна култура“ за Русе (1956-1958), работи като редактор в литературното списание „Септември“, първоначално в отдел "Проза", а след пенсионирането на Елисавета Багряна r в отдел „Поезия“(1959-1975). За кратко e и в сп. „Пламък“. По покана на Серафим Северняк започва работа в списание „Отечество“ (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са: „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избрана лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), Избрана лирика (1973), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Човек за човека…“ (1976), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Без свидетели“ (1980), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Помежду им - ела тънковита“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Многоликата“ (1986), „И тече през мен реката“ (1988),  „Избрано“ – в два тома (1989), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004), „Преддверие“ (2006), „Зелената Жози“ (2007), „Дървото на живота“ (2008), „Тук съм“ (спомени в два тома, 2008), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012).

Нейни стихове са преведени на албански, немски, румънски, руски, словашки, френски, чешки и други езици.

Станка Пенчева превежда от руски език стихове на Анна Ахматова, Бела Ахмадулина, Маргарита Алигер и др.

От 1953 г. е член на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на преводачите в България (СПБ). От 1963 г. е член на Комитета на Движението на българските жени, а от 1963 г. до 1973 г. и на Бюрото на Комитета на българските жени.

ОТЛИЧИЯ

Станка Пенчева е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1996), отличието „П. К. Яворов“ на едноименната фондация за сборника „Старомодни стихотворения" (2000), наградата на в. „Литературен форум“ за поезия (2000), Голямата награда за поезия „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2003) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2006 г. за цялостното творчество (2007).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

„Бих искала за малкото време, което ми остава, умът ми да е горе-долу в ред, понякога да мога да пиша. И с малкото сили, които имам, да бъда на някого в помощ, в подкрепа. Не подкрепям девиза „Искам всичко, сега и тук“, казва поетесата.

Използвани източници: Речник на българската литература, т. 3, София 1982, с. 56, , Личностите на света, 1994 г., В. „Стандарт“, бр. 612/28.05.1994 г., Кой кой е в България, София 1998, с. 552, Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 398, в. „СЕГА“, 10.01.2005 г., Александрова, Петя. Станка Пенчева. Литературни анкети, София 2005, 239 с., Голяма енциклопедия на България, т. 4, София 2011, с. 3356, в. „Стандарт“, бр. 7654/28.05.2014 г. , ВИНФ, 27.05.2014 г.