Днес се отбелязва 225-годишнината от рождението на Александър Сергеевич Пушкин, смятан от мнозина за най-значимия руски поет и основоположник на съвременната руска литература, съобщи ТАСС.

В родината му протече мащабна подготовка за отбелязването на годишнината. Музеи, галерии, театри и обществени места подготвиха за своите посетители събития, посветени на поета, драматург, прозаик, публицист, белетрист, историк и литературен критик и неговото творчество.

Москва днес организира фестивала "Нашият Пушкин. 225", който ще представи дигитален двойник на поета. Планирано е и зрелищното шоу с участието на  поети, актьори и музикални групи.  На церемонията по откриването ще има и "Литературен дуел" - своеобразно преосмисляне на творчеството на Пушкин от съвременни поети, певци и музиканти.

В Санкт Петербург фестивалите, концертите и изложбите, посветени на по

В наше време заради технологиите стана много лесно да стигнеш до хората. Бумът на изкуствата идва оттам, че всеки смята, че може да бъде художник, писател или фотограф, защото има телефон. Нещата станаха измамно лесни. Такова мнение изрази писателката Иванка Могилска, която гостува във Варна, за да представи своите последни книги. Тя посочи, че има хора, които творят само онлайн и имат голяма маса от фенове, но това творчество е за бърза консумация, а когато се издава, е хубаво да има сериозна редакция и подбор. Другото въздействие на социалните мрежи според нея е натискът да публикуваш, когато имаш повече последователи, въпреки че нямаш какво да кажеш. 

Оперативната критика, по която публиката да се ориентира, е много малко, повечето неща са рекламни и остават читалските групи, в които се споделя информация. Има и библиотеки, те са прекрасни места и трябва да се използв

Много е важно да нямаш притеснения от институциите и да вярваш в изграден морал. Това мнение изрази журналистката и писателка Еми Барух, която се срещна с публика в рамките на 15-ото издание на „Алея на книгата“ във Варна. Разговорът засегна трите нейни книги „За евреите и други демони“, „Истории от 1990-те“ и „Бащите не си отиват“, които според издателката Невена Дишлиева-Кръстева имат пресечно поле темата за бащата като институция, като фигура, която ни формира. 

По думите на авторката в основата на книгите е темата за паметта, за повторното преживяване на изживяното и осъзнаването на опита, през който минаваме. Според нея е задължително при този процес да извлечем от нашите провали, а успехите не са толкова важни. Основната тема за паметта е кодирана в „За евреите и други демони“ и като алитерация във всяка глава, която започва с буквата „п“ като прошка, памет, поклон,

Послание да продължаваме да изследваме богатото българско и славянско културно наследство, от мъдростта му да черпим сили, които днес в 21 в. са ни толкова необходими отправи вицепрезидентът Илияна Йотова по време на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Събитието бе открито тази сутрин от президента Румен Радев в Националния дворец на културата (НДК) в София. Двудневната конференцията е по инициатива на вицепрезидента и след София ще продължи в Пловдив. 

Илияна Йотова благодари на всички участници в днешното събитие. Тя посочи, че буквата "Б" е символ на форума. „Б“ като бащина земя, като Бог, като благословия, като благодаря и като България, отбеляза Йотова. Красивото изписване на нашата буква, която се превърна в емблема на форума, дължим автора на българския герб - проф. Гогов, заяви също тя. И подчерта, че това не е сам

За силата на майчината любов пише Христина Блумфилд в новия си роман. „Майка“ е пета книга на българо-английската авторка, но е първата, която излиза на български език, съобщават издателите от „Либра скорп“.

„Майка“ разказва историята на Теа, която е разделена от дъщеря си в първите часове след раждането . „Предадена от собственото си семейството и от бащата на детето си, тя прави всичко възможно да я намери. Желанието на Теа да си върне дъщерята е толкова голямо, че изненадва не само семейството й, но и полицията. Разследването разкрива, че нейното бебе е едно от многото деца, продадени през годините“, разказват издателите.

Още от самото начало авторката представя сцената на насилствената раздяла между майка и бебе като един съществен момент и отправна точка за разгръщане на същинската история, пише Полина Иванова, която е редактор на книгата. Според нея Христина Блум