Явора Стоилова представя стихотворения и спомени за художника Васил Стоилов (1904-1990) в новата си книга „Баща ми в мен“, съобщават от издателство „Захарий Стоянов“.

По думите им авторката разкрива интимното общуване между баща и дъщеря. Тя потапя читателя в атмосферата на ателието на художника и разказва за срещите му с художниците Владимир Димитров-Майстора, Николай Райнов и Николай Рьорих.

В „Баща ми в мен“ са включени и първите писма на Васил Стоилов до дъщеря му, допълват от „Захарий Стоянов“.

„Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото н

„Градинарят и смъртта“ е новата книга на Георги Господинов. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

Това е първата книга на автора след „Времеубежище", която бе отличена с международната награда „Букър" през 2023 г. „Градинарят и смъртта" излиза на книжния пазар на 27 август, а премиерата е на 1 септември в рамките на празниците на изкуствата „Аполония" в Созопол. Събитието ще е с участието на Георги Господинов и актьора Владимир Пенев, посочват издателите.

Книгата разказва едновременно милостива и безмилостна история на един баща, един син и едно последно разсъмванe, разказват от „Жанет 45“.

„Тази книга няма лесен жанр. Тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата“, пише авторът Георги Господинов. Според него това е история

Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. 

Думите на Константин Иречек, казани през 1881 г., са част от неговия „Български дневник" (1930-1932). 

Днес отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на БАН.

Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския факултет на Карловия университет в Прага (1875), където защитава докторска дисертация (1876). Професор е по история в университета, в Прага (от 1884) и във Виена (от 1893).

ПЕТ ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ

През 1879-1884 г. Константин Ирече

Доц. д-р Марко Скарпа от Италия изнесе доклад на тема „Книжнината и културният разцвет във Второто българско царство“ в рамките на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Аз не можах да намеря кой първи използва думата „разцвет“, но в „История на българската средновековна литература“ пише, че в науката периодът XIV - XV век единодушно се определя като втория разцвет на българската книжнина“, казва той.

„Обаче разцвет е дума, която много ми харесва, защото излиза малко от тази конкуренция с Ренасанса - Възрождение, обаче показва, че има нещо ново, което подчертава важността на XIV век за българско-южнославянската култура въобще, не само книжнина“, каза той.

Доц. д-р Марко Скарпа е изследвал ръкописи от XIV век, които са на кирилица. „В момента в нашата база данни и

Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград откри есенно-зимния си културен календар с представяне на краеведския сборник „На крилете на спомените“ на Пенка Цонева, съобщи директорът на културната институция Димитър Петров. Той обясни, че авторката на книгата е родена в лознишкото село Суденец. Завършила е Висшия педагогически институт в Шумен, а след това - обществени науки в София. Цонева има няколко издадени книги със спомени за хора и села, и стихосбирки. 

Петров посочи, че Пенка Цонева още от дете се интересува от историята на хората, с които живее и които я заобикалят. Според него краеведският й сборник има голям принос за обогатяване на информацията за родното Лудогорие. „Книгата разкрива житейските съдби на четири известни рода от Студенец и техните родови дървета от началото на 19-и век до сега. Място в изданието намират жив