Изследване по темата за мястото на храната в структурите на човешката психика от гледна точка на психоанализата публикува психотерапевтката Росица Петрова в нова книга. „Храната като майка, тялото като дете“ излиза на 30 август, съобщават от издателство „Колибри“.

По думите им книгата е предназначена както за специалисти от областта на психотерапията, така и за читатели с интерес към човешката психика.

„Храната като майка, тялото като дете“ представя взаимовръзката между психиката и храната като отношения в различни сфери от живота, посочват от „Колибри". По техните думи в книгата тези отношения са свързани с травмите и от обстоятелствата в живота, с основните хранителни разстройства, техните причини и отражението им върху вътрешния свят на човека.

В изследването си психотерапевтката дава примери от практиката си, на които прави анализ. Авторката подтиква читат

За Министерството на образованието и науката (МОН) е изключителна чест да бъде съорганизатор на такъв международен форум, защото това е вторият форум за три години, който събира научния капацитет, свързан с българистиката изучаването, чуждестранната българистика, и който всъщност е продължение на десетилетните традиции, свързани с това, че България се развива наистина като научен научно изследователски център за българистика и нейното разпространение в съвременния цивилизован свят, каза министърът на образованието Галин Цоков на откриването на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Всъщност, това е една от важните задачи и политики на МОН, което се осъществява чрез различни инструменти. Може би, най-важни в това отношение са електоратите, които са подкрепят и финансират от МОН. Разбира се, тук искам да благодаря на университетите, коит

Ивелина Радионова посвещава новия си сборник с разкази на България. Книгата „Наричат ме България“ ще бъде представена на 15 септември в рамките на „Алея на книгата“, съобщават издателите от „Персей“.

По думите им авторката на повестта „Алтъна“ включва в новия си сборник истории, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си.

„Има дати в историята на България, на които най-силно се усещаме българи. Сякаш кръвта на предците ни говори. Тогава си спомняме за Шипка, Царевец, Плиска и Преслав, Батак, Стара Загора, Клисура, Панагюрище, Милин камък и Калиакра. Именно заради това в богатия на исторически дати септември излиза тази книга“, посочват издателите.

„Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодейс

Усещам се като български писател. Естествената родина на един писател е езикът. Ако искам да живея в разбирателство със себе си, трябва да се върна в България. Думите са на Димитър Бочев от интервю през 1994 г. Те са по повод решението му да се завърне да живее в България години след нелегалното му напускане на страната през 1972 г. Днес философът и писател отбелязва своята 80-а годишнина.

АРЕСТУВАН МНОГОКРАТНО ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЗА ДРУГОМИСЛИЕ

Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет „Климент Охридски” през 1965 – 1970 година. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. Два пъти е изключван от университета, последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение в България. Многократно е арестуван и изпращан по ета

За симбиозата между изкуствения интелект и човешкия разум и себеосъзнаването разказва в книгата си „Демоните на приличното“ писателката Росица Трифонова. Тя представи своята втора книга в Културен център "Морско казино" в Бургас. Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Романът представлява психологически трилър, който проследява живота на главната героиня, която се опитва да достигне до себеосъзнаване и развитие, обясни Трифонова. Основното действие се развива в Мюнхен, така че може да се каже, че романът има и биографични елементи, каза Трифонова, която от 22 години живее в Германия. По думите романът е „книга в книгата“, тъй като в нея са включени откъси от психоанализи, които главната актриса чете.

Акцентът в творбата разглежда опасностите на изкуствения интелект, с които човек трябва да бъде добре запознат и да знае как да работи