Начало Подиум на писателя

След излизането на сборника "Мост" през 1923 г. , излизат и тези ранни творби на Атанас Далчев - стихотворенията "Здрач", "Елегия", "Вечер", които могат да се идентифицират чрез конструкти на елегичното градско ноктюрно.Чрез прочита на тези ноктюрни проф. Лукова проследява важния спор в нашата литературна критика върху Далчев по отношение на движението от символизъм към предметност, как се осъществява този веществен свят в неговата поезия и начинът, по който се оттласква от влиянието на символистичното градско ноктюрно на Дебелянов и създава своите оригинални конструкции.

В ранната поезия на Атанас Далчев можем да забележим образците на Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Николай Лилиев, Константин Константинов. В тези ранни творби на поета отзвучава символистичното градско ноктюрно. След излизането на сборника "Мост" през 1923 г. , излизат и тези ранни творби на Атанас Далчев - стихотворенията "Здрач", "Елегия", "Вечер", които могат да се идентифицират чрез конструкти на елегичното градско ноктюрно. Проф. дфн. Калина Лукова, преподавател в Бургаски свободен университет, която бе гост на представянето на новия брой на списание   на тема "По дълбоките следи на Атанас Далчев" в Националния пресклуб в Бургас, представи свои изследвания за идентифицирането на ранното творчество на Далчев в този жанр. За това тя пише и в книгата си "Литературни сюжети на печата" (изд. "Фабер", 2008).

Чрез прочита на тези ноктюрни проф. Лукова проследява важния спор в нашата литературна критика върху Далчев по отношение на движението от символизъм към предметност, как се осъществява този веществен свят в неговата поезия и начинът, по който се оттласква от влиянието на символистичното градско ноктюрно на Дебелянов и създава своите оригинални конструкции.

"Всички изследователи на Далчев отчитат влиянието на символистичната естетика в неговото ранно творчество. Самият той, както е известно, отрича символистичната естетика в статията си "Поезия и действителност", в която казва, че символизмът е мъртва поезия. Така или иначе той никога не е скривал своето пристрастие към творчеството на Дебелянов и за това е удачно, както и аз в своята книга, да се направи прочит на тези почти неизследвани стихотворения, каквито са "Здрач", "Вечер" и "Елегия" от 1923 г. с елегичното градско ноктюрно на Дебелянов и особено ноктюрното "Аз искам да те помня все така", коментира проф. Лукова. Тя прочете няколко строфи от стихотворението "Здрач", което по думите може да се нарече синьо ноктюрно на спомена. 

В него според проф. Лукова веднага се откриват характерни конструкти на символистичното ноктюрно, които идват по посока на Дебелянов и "Искам да те помня все така" - тази статичност, призрачност и импресивност в изграждането на образа на любимата и преди всичко силната активизация на темите за скръбта, самотата, плача, прошката.

"Камерният интериор, който след това ще претърпи трансформация в по-нататъшната поезия на Атанас Далчев, тук е в своята символистична застиналост заедно с видимите предмети "бяла ваза", "окапала роза". По същия начин стихотворението "Вечер" е един стилистичен и семантичен двойник на стихотворението "Здрач". Там също се появява образът на любимата, който е в абсолютна междутекстова съотнесеност спрямо портрета на любимата в Дебеляновите стихове "Аз искам да те помня все така". Тук дори се изкушавам да цитирам първо стиховете на Далчев: "Колко скръб, колко скръб, колко скръб тоя здрач предвечерен донася" като синонимна реализация на Дебеляновото "И скръбта расте, расте, расте", допълни проф. Лукова. 

По думите , въпреки тази очевидна междутекстова близост, още тук се очертават характерните за поетичния свят на Далчев топоси - затворените пространства, вещите и особено отражателната перспектива, на която проф. Лукова обърна внимание. 

Тя даде като пример "Здрач", наречено от нея "синьо ноктюрно", в което лирическият герой се взира "безмълвен в стъклата на прозореца", но там вижда не вещ или предмет, а като спомен печалния образ на своята любима.

Именно в резултат на това движение по-нататък в развитието на поетическото творчество на Далчев се достига до ясната предметност в стихотворението "Нощ" от 1930 г., в което той пише: "Аз гледам отразен в прозореца и виждам пред себе си нощта". Т.е. саморефлексията вече е заменена с други образи, смята проф. Лукова. Тя обяснява, че именно тук започва и този интерес у него в отраженията и върху тяхната игра, който ще бъде наречен по-късно веществен, или предметен свят. 

"В тези ранни стихотворения лирическият субект наблюдава отвътре своята собствена екстериорна самота и така проектира характерните теми за човешката самота и безприютност, докато в по-късните го прави - от стаята, през прозореца", коментира още проф. Лукова и обясни, че много е коментирано и за демоничното в предметния свят на Далчев.

"Тук също можем да проследим това движение от ранните ноктюрни, както ги нарекохме, защото това е поезия на нощта и в този смисъл ги припознаваме като такива. Демоничният веществен свят е скрит в "бяла роза", "роза, окапала върху бяла маса", "прозрачна ръка върху бяла чиста покривка", "увяхваща бяла надежда". Това е злокобна символизация на бялото, която засилва усещането за разколебана предметност и очевидно те отражение на състоянията, в които се намира лирическият Аз", поясни литературният експерт. 

Самият Далчев пише за поезия и музика, което според проф. Лукова ни дава основание да отбележим и музикалните конкструкти в първите му творби. Например той пише, че "поезията умира от много музика". Затова и звученето в стихотворенията му "Здрач" и "Вечер" са положени в безшумните пластове на спомена, допълни тя. Пример за това как той постига ефекта на смълчаването са "погледът ням", "устните бледи", "стъпките глухи". 

В заключение проф. Лукова отбеляза, че този неин прочит над ранните творби на поета са и нов начин за проследяване на трансформативните процеси в безкрайния поетичен свят на Атанас Далчев. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Подиум на писателя

Къщичка за книги събира любители и читатели в къща музей „Анание Явашов“ в Разград, съобщи ръководителят на отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей проф. д-р Росица Ангелова. Малки и големи почитатели на разнообр ...

Добрина Маркова

Подиум на писателя

Велико Търново ще се включи в националната екоинициатива „Книги за смет“, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Тя ще се проведе точно в Деня на независимостта на България -  22 септември, и ще премине под мотото „Буквите, ...

Добрина Маркова

Валери Генков

Подиум на писателя

Вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в откриването на „Алея на книгата“, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Откриването е тази вечер в парка пред Националния дворец на културата. Както информирахме, над 150 издателства от цяла Б ...

Валери Генков

Литературен обзор

Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на Бъл ...

Валери Генков

На бюрото

Атанас Далчев е учител не само по поезия, по големи ценности и изключително майсторство, но той е учител по обществено поведение. Днес в България трябва да си спомним за това. Това заяви Бойко Василев, журналист и водещ на „Панорама“ по Българската ...

Добрина Маркова

Експресивно

Добрина Маркова

Експресивно

Добрина Маркова

Успяхме да увековечим важни за историята ни личности. Това заяви Антон Марков, генерален консул на България в Солун, по време на откриването на паметната плоча на Атанас и Любомир Далчеви в двора на консулството.  „Много се вълнувам от днешния ден, защото това е един много хубав ден за Генералното консулство. Преди няколко месеца, когато се видяхме с г-н Кирил Вълчев, генерален директо ...

Експресивно

Ангелина Липчева