В ранната поезия на Атанас Далчев можем да забележим образците на Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Николай Лилиев, Константин Константинов. В тези ранни творби на поета отзвучава символистичното градско ноктюрно. След излизането на сборника "Мост" през 1923 г. , излизат и тези ранни творби на Атанас Далчев - стихотворенията "Здрач", "Елегия", "Вечер", които могат да се идентифицират чрез конструкти на елегичното градско ноктюрно. Проф. дфн. Калина Лукова, преподавател в Бургаски свободен университет, която бе гост на представянето на новия брой на списание   на тема "По дълбоките следи на Атанас Далчев" в Националния пресклуб в Бургас, представи свои изследвания за идентифицирането на ранното творчество на Далчев в този жанр. За това тя пише и в книгата си "Литературни сюжети на печата" (изд. "Фабер", 2008).

Чрез прочита на тези ноктюрни проф. Лукова проследява важния спор в нашата литературна критика върху Далчев по отношение на движението от символизъм към предметност, как се осъществява този веществен свят в неговата поезия и начинът, по който се оттласква от влиянието на символистичното градско ноктюрно на Дебелянов и създава своите оригинални конструкции.

"Всички изследователи на Далчев отчитат влиянието на символистичната естетика в неговото ранно творчество. Самият той, както е известно, отрича символистичната естетика в статията си "Поезия и действителност", в която казва, че символизмът е мъртва поезия. Така или иначе той никога не е скривал своето пристрастие към творчеството на Дебелянов и за това е удачно, както и аз в своята книга, да се направи прочит на тези почти неизследвани стихотворения, каквито са "Здрач", "Вечер" и "Елегия" от 1923 г. с елегичното градско ноктюрно на Дебелянов и особено ноктюрното "Аз искам да те помня все така", коментира проф. Лукова. Тя прочете няколко строфи от стихотворението "Здрач", което по думите може да се нарече синьо ноктюрно на спомена. 

В него според проф. Лукова веднага се откриват характерни конструкти на символистичното ноктюрно, които идват по посока на Дебелянов и "Искам да те помня все така" - тази статичност, призрачност и импресивност в изграждането на образа на любимата и преди всичко силната активизация на темите за скръбта, самотата, плача, прошката.

"Камерният интериор, който след това ще претърпи трансформация в по-нататъшната поезия на Атанас Далчев, тук е в своята символистична застиналост заедно с видимите предмети "бяла ваза", "окапала роза". По същия начин стихотворението "Вечер" е един стилистичен и семантичен двойник на стихотворението "Здрач". Там също се появява образът на любимата, който е в абсолютна междутекстова съотнесеност спрямо портрета на любимата в Дебеляновите стихове "Аз искам да те помня все така". Тук дори се изкушавам да цитирам първо стиховете на Далчев: "Колко скръб, колко скръб, колко скръб тоя здрач предвечерен донася" като синонимна реализация на Дебеляновото "И скръбта расте, расте, расте", допълни проф. Лукова. 

По думите , въпреки тази очевидна междутекстова близост, още тук се очертават характерните за поетичния свят на Далчев топоси - затворените пространства, вещите и особено отражателната перспектива, на която проф. Лукова обърна внимание. 

Тя даде като пример "Здрач", наречено от нея "синьо ноктюрно", в което лирическият герой се взира "безмълвен в стъклата на прозореца", но там вижда не вещ или предмет, а като спомен печалния образ на своята любима.

Именно в резултат на това движение по-нататък в развитието на поетическото творчество на Далчев се достига до ясната предметност в стихотворението "Нощ" от 1930 г., в което той пише: "Аз гледам отразен в прозореца и виждам пред себе си нощта". Т.е. саморефлексията вече е заменена с други образи, смята проф. Лукова. Тя обяснява, че именно тук започва и този интерес у него в отраженията и върху тяхната игра, който ще бъде наречен по-късно веществен, или предметен свят. 

"В тези ранни стихотворения лирическият субект наблюдава отвътре своята собствена екстериорна самота и така проектира характерните теми за човешката самота и безприютност, докато в по-късните го прави - от стаята, през прозореца", коментира още проф. Лукова и обясни, че много е коментирано и за демоничното в предметния свят на Далчев.

"Тук също можем да проследим това движение от ранните ноктюрни, както ги нарекохме, защото това е поезия на нощта и в този смисъл ги припознаваме като такива. Демоничният веществен свят е скрит в "бяла роза", "роза, окапала върху бяла маса", "прозрачна ръка върху бяла чиста покривка", "увяхваща бяла надежда". Това е злокобна символизация на бялото, която засилва усещането за разколебана предметност и очевидно те отражение на състоянията, в които се намира лирическият Аз", поясни литературният експерт. 

Самият Далчев пише за поезия и музика, което според проф. Лукова ни дава основание да отбележим и музикалните конкструкти в първите му творби. Например той пише, че "поезията умира от много музика". Затова и звученето в стихотворенията му "Здрач" и "Вечер" са положени в безшумните пластове на спомена, допълни тя. Пример за това как той постига ефекта на смълчаването са "погледът ням", "устните бледи", "стъпките глухи". 

В заключение проф. Лукова отбеляза, че този неин прочит над ранните творби на поета са и нов начин за проследяване на трансформативните процеси в безкрайния поетичен свят на Атанас Далчев.