Творчеството на Петко Ю. Тодоров е доста самобитно в своя опит да прокара някакъв особен български модернизъм в началото на 20-и век. И така да обедини и традицията, и модерното време. Това каза проф. Ромео Попилиев.

Днес той раздава автографи в рамките на „Алея на книгата“ в София, като представи книгата си „Светът като воля за песен или модернизмът на Петко Ю. Тодоров“. По думите на проф. Попилиев това е третата монография, посветена на автора след издания от края на 20-те години и от 1963 г.

Петко Тодоров има, разбира се, своето място в българската литература, макар че лично на мен ми се иска то да е по-обемно, каза проф. Ромео Попилиев. По думите му авторът е изучаван в учебните и университетски програми, но „стои по-встрани“ от останалите в кръга „Мисъл“ – Яворов, Пенчо Славейков и доктор Кръстев. Повечето хора

За личността на Вълчан Войвода и за неговите съкровища разказва Галина Иванова в нова книга. Томът „Златото на Вълчан Войвода“ е базиран на историческа фактология, научни изследвания, автентични свидетелства и многобройни документи, посочват издателите от „Милениум“.

По думите им България е истинско съкровище както за историци, археолози, културолози и приключенци, така и за иманяри, търсачи на заровено имане. Легендите за затрупани светове и богатства у нас са много, посочват издателите, като поставят въпросите за това кои от тези истории са истина и кои – мистификация.

„Златото на Вълчан Войвода“ разглежда още темите за скритата сила в Панагюрското златно съкровище и неговото местоположение, подземните градове на атлантите по нашите земи, гробницата на богинята Бастет, съдбата на царските богатства след падането на България под османска власт и др. Авторката търси ощ

Постоянна експозиция, посветена на живота и творчеството на големия турски писател, роден в Ардино Сабахаттин Али бе открита в общинския музей в града, съобщи пресцентърът на Общинската администрация. Откриването на експозиция „Сабахаттин Али“ е в рамките на четвъртото издание на „Дните на Ардино“.

Идеята за Постоянната експозиция е продиктувана от това да се поддържа жива паметта за живота, личността и творчеството на Сабахаттин Али, посочи кметът на Ардино инж. Изет Шабан. На откриването присъстваха племенницата на Сабахаттин Али – Юмит Шенюва, пристигнала специално за събитието от Кушадасъ, Турция, Метин Авдач, продуцент и режисьор на документалния филм „Утринна звезда“, посветен на живота и трагичния край на Сабахаттин Али, изследователят и писател Уфук Караман от Измир. Съществена част от експозицията е подарената от Уфук Караман а

Темата за изхвърлянето на храна е във фокуса на детската книга „Спаси ме от боклука! Един домат разказва“. Това съобщават издателите от „Мармот“.

Автор на книгата е Биляна Константинова, а илюстратор - Анна Цочева. 

„Спаси ме от боклука! Един домат разказва“ поставя предизвикателство пред родителите да бъдат честни с децата си, когато разговарят по тази тема и да открият заедно начин така, че да изхвърлят по-малко храна у дома, разказват издателите.

По думите им много често плодовете и зеленчуците отиват на боклука само защото са „погрознели“, а най-изхвърлян от всички е доматът. Книгата дава още отговори на въпросите плод или зеленчук е доматът, колко тежи най-големият домат на Земята, колко вода „пият“ доматите, как се отглеждат те и др.

През 2024 година се навършват 100 години от смъртта на Франц Кафка. По този повод от началото до края на годината на много места в Европа са организирани различни събития, които честват неговото творчество и личност. 

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 година в Прага. Той има конфликтна връзка с баща си, което особено силно се отразява както в творчеството му, така и в личния му живот. Завършва право в Карл-Фердинандовия университет в Прага. Специалността не му е по душа, но тя му дава възможност да получи добра работа. Така през целия си живот Кафка работи като застраховател и именно тази професия повлиява на неговите произведения, тъй като неща, на които той е свидетел, го вдъхновяват да напише много от творбите си. 

Кафка обича да чете книги на автори като Фьодор Достоевски, Флобер, Николай Гогол, Франц Грилпарцер и Хайнрих фон Клайст и се интересува от чешка