Двуезична антология със стихотворения на български и хърватски автори се предвижда да излезе до края на 2025 г. Това съобщават от Съюза на българските писатели (СБП).

Това е първа стъпка в сътрудничеството между организацията и Съюза на хърватските писатели. За издаването на книгата на български и хърватски език ще бъде потърсена помощ от посолствата на двете страни, както и контакти с Дружеството за българо-хърватско сътрудничество в София, посочват от СБП. Антологията е следствие от подписания меморандум за сътрудничество между Съюза на българските писатели и Съюза на хърватските писатели. Възможните полета на интерес са били обсъдени в рамките на посещение на проф. д-р Хървойка Миханович-Салопек, председател на хърватския писателски съюз, при председателя на СБП д-р Боян Ангелов. На срещата проф. Миханович-Салопек е била придружена от доц. д-р Антоанета Балчева от Инсти

Стихосбирка „Осъдени на любов“ с творби на Блага Димитрова е издадена във Виетнам. Екземпляр от книгата бе подарена на председателя на Съюза на българските писатели (СБП) Боян Ангелов от инж. Симеон Димчев – председател на Българското дружество за приятелство с Виетнам, преводачката Нго Тхи Тхук и поетесата Надежда Захариева. Това съобщават от СБП.

Стихосбирката е двуезична - на виетнамски и български, и е издадена от „Съюз на писателите – Виетнам“, чийто ръководител е Нгуен Куанг Тхиеу. Той е още председател на Асоциацията на виетнамските писатели. 

От СБП посочват, че в неговия предговор към книгата се казва, че Блага Димитрова е велик световен поет и специален приятел на виетнамския народ. „Нейната поезия не е само за смъртта и бруталността на войната, а за нов профил на един народ чрез една война... Светът говори много за войната във Виетнам, но чрез поезията

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетиле

Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.

Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.

На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, проте

Голямото изкуство да разбираш човека до себе си е привилегия на четящите хора. Защото те са прочели много страници, срещнали са се там с много съдби, проучили са много нрави и са си дали сметка за това, че най-голямото богатство на хората е това, че не сме еднакви. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на „Алея на книгата“ в София тази вечер.

Над 140 издателства са част от изложението по продължението на булевард „Витоша“ и в парка пред Националния дворец на културата (НДК). „Алея на книгата“ ще продължи до 15 септември. също има щанд в рамките на изложението.

„За мен днес четящият човек е онзи човек, който е свободен, независим, който има свободата да чете и да разбира това, което чете. И тези хора, които четат и са свободни, те са възпитани хора – нещо, което напоследък много ни липсва, особено в полити