`Баща ми беше толкова скромен човек, някак си обикновен в ежедневието, без никакви претенции. Когато идваха гости, се държеше нормално, както в семейството. Не държеше на литературното ни образование в никакъв случай, по-скоро имаше желание да имаме професии, с които да си изкарваме хляба``. Това каза Виктория Далчева, дъщеря на поета, при представянето на юнския брой на списание , чиято тема е ``По дълбоките следи на Атанас Далчев``. Днес броят беше представена в зала "МаксиМ" на . 

Виктория Далчева обясни, че баща й е държал повече на музикалното образование на децата си. ``Още като бяхме малки ни купи пиано, после купи един грамофон и започна да купува плочи, така че още като ученици ни пускаше Бетовен. Това стана негова страст``, добави дъщерята на поета.

``Вкъщи не се говореше, че баща ми е поет, писател или нещо подобно. Дори в гимназията, когато отидох и ме попитаха дали имам нещо общо с Далчев от литературата, аз се изсмях и казах: ``Не, с Далчев от живота имам общо``, сподели Виктория Далчева и обясни, че до края на гимназията никой от четирите му деца не успява да получи шестица по български език.

``Той се държеше с нас като с равни. Вечерно време всички се събирахме, вече студенти, задължително около масата, и си разказвахме някакви истории``, разказа още Виктория Далчева.

``Беше изключително добър човек. Когато преведеше нещо - накрая беше се увлякъл по испанската литература и латиноамериканската поезия, и когато превеждаше нещо, вечер много искаше да ни го прочете. Запомнила съм, че като бяхме съвсем малки ни четеше на италиански, защото италианският звучи много мелодично``, добави Виктория Далчева.

Тя сподели, че винаги когато ходи в Солун и се влиза във водите на Бяло море, има чувство, че нещо я ``прегръща``, че това е нещо родно и близко. Атанас Далчев е роден в Солун на 12 юни 1904 г.