Д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство
Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство. Ной е един от участващите учени на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. „Ранните кирилски надписи от началото на 10-и век, от много места в Първото българско царство, като Преслав и много други, свидетелстват за бързото разпространяване на кирилицата. Нейният произход е предмет на спорове в научните изследвания. Близостта до гръцката азбука предполага, че тя е служила за модел, докато има и препратки към глаголицата, което прави правдоподобно твърдението, че кирилицата е създадена след глаголицата“, каза ученият. Той припомня, че в кратката биография на Климент Охридски се твърди, че Климент е оформил по-ясно някои от буквите, създадени от Константин Кирил. На това вероятно не се отнася за кирилицата, а за модификация на глаголицата, каза доц. д-р Даниел Цийман. По думите му е спорно доколкото използването и разпространяването на новите азбуки е било политически желано и насърчавано от владетеля. От началото на 10-и век са известни и глаголически надписи от Преслав. Печатите и монетите на царете, например Симеон, носят гръцки надписи, посочи ученият. Глаголическите надписи могат да бъдат открити и в североизточната част на Първата българска държава. Всичко, което може да се каже, е, че употребата на глаголицата в България бавно намалява до 11 век и в крайна сметка изчезва, каза той. За сметка на това, тя продължава да развива идентичностно формираща функция на запад, особено в Хърватия. Краткият преглед на писмените реформи и на въпроса за идентичността показва, че с приемането на християнството въпросът за азбуката е тясно свързан с въпросите на религията и Античността, каза доц. д-р Даниел Цийман. Съжителството и пълното господство на кирилицата в България вероятно се дължи повече на практически обстоятелства. От друга страна, прякото политическо влияние на българските владетели и Борис и Симеон, като че ли, е бил донякъде надценено от някои изследователи. Въпреки това, голяма част от тази ранна фаза остава неясна и все още предлага голям потенциал за по-нататъшни изследвания, обобщи доц. д-р Даниел Цийман. Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ е двудневната конференция по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, ще дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Форумът продължава и утре, 28 юни, в Пловдив.
|
|
Експресивно
Христина Комаревска: Любовта и човешките взаимоотношения са моят постоянен фокус
Христина Комаревска, поетеса, представи своя нов сборник с лирика, озаглавен „Избрано“, в Плевен. Събитието се проведе в Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“. В сборника са включени стихотворения от 16 различни стихосби ...
Валери Генков
|
Експресивно
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Писателят Мартен Калеев от Вършец получи специална награда за разказ в Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“, проведен в Чикаго. Информацията е потвърдена от Община Вършец. Конкурсът е организиран от Конфедерацията на българските к ...
Валери Генков
|
Дебютният роман на Оливие Бурдо и неговата екранизация - какво остава неизказано?
Добрина Маркова
|
Експресивно
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на наградите „Читател на годината от 5 до 105“. Тази инициатива е насочена към насърчаване на четенето и се организира ежегодно, като отличията се разпредел ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
В парка на Военна академия бе открито ново пространство, наречено „Литературен джубокс“, с цел популяризиране на съвременната българска поезия. Инициативата е на фондация „Прочети София“ и е подкрепена от Столичната библиотека.
На съби ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
|
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
|
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. Според информация от библиотеката, тези произведения ще бъдат представени на живо за първи път в неделя.
Директорът на библиотеката, Жил Пе ...
|
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
|
|
14:09 ч. / 27.06.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5504 |
|
Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство. Ной е един от участващите учени на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
„Ранните кирилски надписи от началото на 10-и век, от много места в Първото българско царство, като Преслав и много други, свидетелстват за бързото разпространяване на кирилицата. Нейният произход е предмет на спорове в научните изследвания. Близостта до гръцката азбука предполага, че тя е служила за модел, докато има и препратки към глаголицата, което прави правдоподобно твърдението, че кирилицата е създадена след глаголицата“, каза ученият.
Той припомня, че в кратката биография на Климент Охридски се твърди, че Климент е оформил по-ясно някои от буквите, създадени от Константин Кирил. На това вероятно не се отнася за кирилицата, а за модификация на глаголицата, каза доц. д-р Даниел Цийман.
По думите му е спорно доколкото използването и разпространяването на новите азбуки е било политически желано и насърчавано от владетеля. От началото на 10-и век са известни и глаголически надписи от Преслав. Печатите и монетите на царете, например Симеон, носят гръцки надписи, посочи ученият.
Глаголическите надписи могат да бъдат открити и в североизточната част на Първата българска държава. Всичко, което може да се каже, е, че употребата на глаголицата в България бавно намалява до 11 век и в крайна сметка изчезва, каза той. За сметка на това, тя продължава да развива идентичностно формираща функция на запад, особено в Хърватия.
Краткият преглед на писмените реформи и на въпроса за идентичността показва, че с приемането на християнството въпросът за азбуката е тясно свързан с въпросите на религията и Античността, каза доц. д-р Даниел Цийман.
Съжителството и пълното господство на кирилицата в България вероятно се дължи повече на практически обстоятелства. От друга страна, прякото политическо влияние на българските владетели и Борис и Симеон, като че ли, е бил донякъде надценено от някои изследователи. Въпреки това, голяма част от тази ранна фаза остава неясна и все още предлага голям потенциал за по-нататъшни изследвания, обобщи доц. д-р Даниел Цийман.
Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ е двудневната конференция по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, ще дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Форумът продължава и утре, 28 юни, в Пловдив.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и ...
|
Избрано
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню ...
|
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
|
Ако сте поропуснали
Наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ – нови отличия за Георги Господинов и Ясен Григоров
Литературният фестивал „Пловдив чете“ стартира с тържествена церемония, на която бяха връчени наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ в Лятно кино „Орфей“. Събитието се проведе в Пловдив, където се събраха ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |