Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони.  Това каза доц. д-р Бони Петрунова в  доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. 

В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25. 

„В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългарите. Резултатите от началните теренни изследвания обаче са в известен смисъл противоречиви, защото изследователите се натъкват на археологически материали, свързани с обитаването на това пространство през X, дори и през  XI век“, каза тя. Според нея населението, оставило късните археологически материали, е заварило прабългарските паметници и ги е свързало със собствените си вярвания.

Ако обобщим мненията на привържениците на хипотезата за девташларите, трябва да заключим, че в един или друг смисъл те са паметници на култа към мъртвите. Т.е. изразяват важна част от културата на смъртта в езическа България, обясни доц. Петрунова.

Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.