Доц. Бони Петрунова: Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите
Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони. Това каза доц. д-р Бони Петрунова в доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25. „В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългарите. Резултатите от началните теренни изследвания обаче са в известен смисъл противоречиви, защото изследователите се натъкват на археологически материали, свързани с обитаването на това пространство през X, дори и през XI век“, каза тя. Според нея населението, оставило късните археологически материали, е заварило прабългарските паметници и ги е свързало със собствените си вярвания. Ако обобщим мненията на привържениците на хипотезата за девташларите, трябва да заключим, че в един или друг смисъл те са паметници на култа към мъртвите. Т.е. изразяват важна част от културата на смъртта в езическа България, обясни доц. Петрунова. Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
|
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
На 8 януари в литературния клуб „Перото“ в София ще се проведе среща с известния автор Свами Тиртха, който е създател на книгата „Черната книга: Медитации за всеки ден“. Събитието е организирано от фондация „Калпатару“ и е п ...
Ангелина Липчева
|
Екатерина Йорданова представя иновации в ядрен синтез с фемтосекундни лазери
Валери Генков
|
Златното мастило
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
На 4 януари 2026 година се навършиха сто години от важен момент в историята на Италия, свързан с първата кралица на Обединена Италия – Маргарита Савойска, родена в Торино на 20 ноември 1851 година. Тя е дъщеря на Фердинанд Савойски, първия херцог на Гену ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
В съвременната поезия, писането не е просто акт на творчество, а начин за завладяване на дълбоки истини, свързани с човешките действия. Тези действия, които отразяват ценностите на една цивилизация, оставят следа в колективната памет и се активират в моменти н ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Петима видни общественици от Свищов са избрани да представляват града в Националния представителен организационен комитет, който ще организира честванията по повод 170-годишнината на читалищното дело в страната. Събитието ще се проведе в Свищов, Лом и Шумен.
...
Валери Генков
|
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Монира Ал-Гадир изследва новите поетични идентичности в дигиталната ера
Ангелина Липчева
|
В "Tracing the Ether: Contemporary Poetry from Saudi Arabia" (Проследявайки етер: Съвременна поезия от Саудитска Арабия), теоретикът и преводач Монира Ал-Гадир (Moneera Al-Ghadeer) събира шейсет и две стихотворения от двадесет и шест поети, които наследяват както руините на предислямския копнеж, така и синята светлина на дигитално картографирания свят. Тази антология е една от първите на английски ...
|
На бюрото
Морис Фадел поставя под въпрос реалността в литературата
Валери Генков
|
|
13:36 ч. / 27.06.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5137 |
|
Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони. Това каза доц. д-р Бони Петрунова в доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25.
„В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългарите. Резултатите от началните теренни изследвания обаче са в известен смисъл противоречиви, защото изследователите се натъкват на археологически материали, свързани с обитаването на това пространство през X, дори и през XI век“, каза тя. Според нея населението, оставило късните археологически материали, е заварило прабългарските паметници и ги е свързало със собствените си вярвания.
Ако обобщим мненията на привържениците на хипотезата за девташларите, трябва да заключим, че в един или друг смисъл те са паметници на култа към мъртвите. Т.е. изразяват важна част от културата на смъртта в езическа България, обясни доц. Петрунова.
Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
Писането за Юга на Съединените щати е предизвикателство, което изисква дълбочинно разбиране на сложната идентичност на региона. Според Томас Дай, южната идентичност често се възприема като затворена в миналото, между Гражданската война и движението за ...
|
Избрано
Христина Комаревска: „Ние носим в себе си както светла, така и тъмна страна“
Христина Комаревска, плевенска поетеса и журналистка, представи своята нова творба, озаглавена „И Одета, и Одилия“. В интервю, тя сподели, че заглавието отразява сложността на света, в който живеем, където доброто и злото постоянно се ...
|
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
|
Ако сте поропуснали
Крехкост: Социални и икономически измерения в съвременна Италия
В съвременна Италия терминът "крехкост" заема централно място в различни дискусии, от поетични и философски до икономически и политически. От една страна, крехкостта се възприема като човешко пространство, свързано с бавност, грижа и споделена уязвимост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |