В България институционализирането на Кирило-Методиевата традиция като планирана и целенасочена държавна политика започва с честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий през 1885 година. Това каза доц. д-р Десислава Найденова в своя доклад „Кирил и Методий. Образи, памет, идентичност“ по време на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

По думите й по това време българската държава се стреми да отстоява мястото си на център на тържествата. Дружеството „Славянска беседа“, заедно с представители на столични учители, на столичното училищно настоятелство, първи излизат с предложение, в което настояват България като център, в който се заражда и се разпространява Кирило-Методиевото дело, да бъде домакин на общославянски събор по случай юбилея. В кратък срок Народното събрание гласува 180 000 лева за неговото организиране.

Специфичен български феномен е изобразяването на славянските апостоли върху някои от най значимите български бойни знамена, сред които първостепенно място заема Самарското знаме, каза доц. Найденова. Образите на Кирил и Методий стоят и на две от знамената на Македоно-Одринското опълчение, едно от които е главното знаме.

Образите на Кирил и Методий са гравирани върху най-високото отличие в Царство България – ордена „Св. св. Кирил и Методий е учреден на 18 (31) май 1909 година от цар Фердинанд по повод обявяването на независимостта на България. 

Падането на комунистическите режими в Източна Европа през 1989 година отново променя посоката на осмисляне на делото на Кирил и Методий, каза доц. д-р Десислава Найденова. От една страна, особено в първите години след 1989 година темата е пренебрегвана по един или друг начин, защото се смята за част от наследството от социализма. Политическата промяна делегитимира стария режим, стария обществен ред и официалната памет за него.

От друга страна, демократичните революции събудиха легитимиращата функция на Кирило-Методиевата традиция след години на пренебрегване, каза ученият. По думите й Русия я възприема отново като символ на православието и панславизма, а Северна Македония и Словакия продължават да търсят своите исторически корени в делото на Кирил и Методий,

Днес, в обединена Европа, славянските апостоли са важни символ на единството, смята доц. Найденова. Според нея добър пример за това е съвместното издание на България, Словакия, Чехия и Ватикана – на юбилейната марка по повод 1150-годишнината от пристигането на Кирил и Методий във Великоморавия.

Ученият представи някои от по-интересните според нея светски изображения на славянските просветители от 19-и век до наши дни. В средата на 19-и век появят и първите паметници, значки и медали с образите на двамата братя. В Бърно, Марибор и Банска Шявница са основани различни културни организации. Те имат цел да прокламират възраждането на католицизма и духа на Кирил и Методий, националната еманципация, разпространяването на историческа литература, както и търсенето и събирането на материали за ранния период от историята на Моравия.

Годишнината от смъртта на Кирил през 1869 г. и годишнината от смъртта на Методий през 1885 г. се превръщат в символи на идеята за униатство, чиито поддръжници целят да превърнат Велехрад, тогава в австрийската империя, в славянски Витлеем, каза доц. Найденова. По думите й на фона на този голям интерес към символиката на Кирило-Методиевата празничност прави впечатление почти пълното отсъствие на такъв празник в Русия. След 1989 година обаче има истински бум на техните паметници на територията на цяла Русия.

Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ е двудневната конференция по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, ще дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Форумът продължава и утре, 28 юни, в Пловдив.