Основният фокус на българските издателства е върху новата литература. Големият ресурс отива за сверяване с външния пазар и най-ценно е, когато премиерата на автор от друга държава става едновременно и у нас. 

Това каза собственикът на издателска къща „Хермес“ Стойо Вартоломеев, който участва в представянето на новата книга на Ангел Г. Ангелов „Басейнът, както и други разкази за любовта“ на изложението „Алея на книгата“ във Варна. 

По думите му голямо влияние върху книжния пазар вече има и социалната мрежа „Тик-ток“, но при определени заглавия и тематики, тъй като аудиторията й е по-младежка. 

Изборът на заглавия е по инициатива на издателите съобразно тяхната преценка, посочи Вартоломеев като допълни, че поради ограничеността на българския пазар няма как да бъде представено цялото море от автори, които имат място в световната литература през годинит

Много е важно Европа да е полифония, в това е нейното богатство и България носи своя принос за това. Това заяви доц. д-р Марко Скарпа, който взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова.

Според Марко Скарпа не трябва да се редуцира богатството на езиците, както например да се говори само на английски език, а трябва да се използва разнообразието от езици. По думите му обогатяването в културите се крие в това разнообразие.

По време на форума Марко Скарпа представи доклада на тема „Книжнината и културният разцвет във Второто Българско царство“. Италианският славист разказа, че първо е научил руски език и сърбо-хърватски език. По-късно, започвайки да се занимава с ръкописи, се появява нуждата да изучава и български език. Последвала е и работа в Бъл

Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас. 

"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз. 

Тя коментира, че

„Обрат в сюжета“ е първият роман на поетесата Ралица Генчева. Това съобщават издателите от „Сиела“. 

По думите им книгата разказва за наскоро разведената писателка Виктория, която осъзнава, че зловещи събития от новия ръкопис се пренасят по странен начин в истинския живот. Всичко се заплита още повече, когато Виктория открива, че последният публикуван роман – книга, превзела сърцата на читателите и изстреляла я на върха на класациите, не е книгата, която тя е написала и предала за издаване, допълват от „Сиела“.

„Обрат в сюжета“ се очаква да излезе на пазара на 8 септември.

Ралица Генчева е автор още на книгите „Азбука на любовта“, „Нагоре към себе си“, „Този път, за да ме чуеш“, „Любов навреме“, „Морето, в което летя“ и др.

Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на България в Солун, Гърция.

„Има периоди, когато нацията и националната идентичност са заплашени. Поради исторически обстоятелства може да бъде претопена, а има и деспотични сили, които се опитват по един или друг начин да я унищожат. Ние имаме голямото щастие да живеем в период, в който нашата национална идентичност не е заплашена. Не трябва да се подаваме на инсинуациите, които искат да я формират като някаква войнствена идентичност срещу някого друг“, посочи доц. Лозанов.

„Когато една национална идентичност не е заплашена, тя става културна идентичност. А тя се носи в най-голяма степен от големите