Бесарабските българи могат да се гордеят, че в Бесарабия е направен един от преписите на „История славянобългарска“. Това каза д-р Иван Думиника от Молдова по време на втората сесия на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Вторият ден от форума се провежда в Регионалния исторически музей в Пловдив.

Д-р Думиника представи своя доклад на тема „Ролята на духовенството за съхраняване на българската идентичност в Бесарабия през XIX век“. В него той обърна внимание на значимостта на духовниците, които по думите му „са помогнали много за запазването на идентичността на българите в Бесарабия“. Акцент в доклада му бе преписът на „История славянобългарска“, направен от Васил Маноилов от 1841 година. 

Чрез духовенството се разпространяват българските възрожденски идеи, каза д-р Думиника и определи българските свещеници в Бесарабия като „просветители“

Книга с публицистика на историка Иван Иванов излезе по повод 80-годишнината от неговото рождение. 

Заглавието й е „Да оставиш след себе си“, неин съставител е Теодор Роков от Музея за нова история на Варна. Той обясни, че е бил воден от желанието да покаже другото лице на Иван Иванов, известен като изследователя на Варненския халколитен некропол и откритото в него най-старо обработено злато в света. 

„В изданието няма научни текстове, целта ми бе да разкрия човека, който остава скрит зад ореола на златото, което открива археолога“, посочи съставителят. 

Сборникът ще бъде представен на 1 август (рождената дата на автора) в зала „Одесос“ в Археологическия музей на Варна. Предпечатната подготовка на изданието е направена безвъзмездно от варненската фотографка Бела Бенова. 

Отпечатването е реализирано с финансовата подкрепа на „Солвей Соди“ АД

Лекари-писатели провеждат своя 66-и международен конгрес във Варна. Форумът събира над четиридесет представители на организацията от България, Италия, Франция, Португалия, Полша, Германия, Мозамбик, Украйна и други държави. 

Днес в рамките на конгреса се състоя литературно четене с участието на лекари и студенти по медицина. В него участват автори от Варна, както и от София, Карлово, Шумен, Бургас, Сунгурларе и Ямбол. Сред представилите се български творци са Добрин Паскалев, Мария Василева, Ваня Савова, Христина Димитрова, както и студентите от Варненския медицински университет Росица Станчева и Хелин Байрактарова. 

Тази година за първи път се присъждат наградите „Хипократ и Пегас UMEM” за литературно творчество и принос. Техни носители станаха д-р Карлос Виейра Рейс от Португалия, д-р Лоран Веркустр от Франция, д-р Мадалена Бонели от Италия и пр

„Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, помагайте му всякак. Не оставяйте тая мисъл, защото иначе народното проклятие ще ви дири, гдето и да сте“. Това казва големият български възрожденец Васил Априлов, роден на днешния ден преди 235 години.

„Вий млади чада Български… Вий молете бащите ви, да ви не оставят неучени, и да не желеят пари, да ви изучат по силата си; за что Вий, като млади отрасли, имате време да ся изучите, и да станете потребни народът си, който ще благославя вашата памят градущите векове, и ще ви счита народни благодетели, зачтото станахте орудие, да ся разсипе тъмният мрак, дето преди векове тяжеше на бедна България“, завещава той на бъдещите поколения.

Васил Априлов е български стопански и просветен деец, дарител и писател, и създател на първото светско училище в България през 1835 г. Той е един от най-големите дейци за развитието на обра

Заглавието на книгата "Забравеното Средновековие" е добронамерена провокация, заяви в Шумен историкът проф. Пламен Павлов, участник в деветата научна конференция "Пътуване към България". Авторът на изданието отбеляза след представянето на книгата си в научния форум, че често се вторачваме най-вече в XIX и XX век и някакси забравяме вековете преди тях, а там е цялото вдъхновение на хората от XIX век. Проф. Павлов коментира, че новото издание на книгата му "Забравеното Средновековие" е обогатено с пет нови студии, свързани със Средновековието и историята на България.

Не е въпросът формално да наситим и пренаситим с национални герои, но все пак личности от ранга на Аспарух, на Тервел, на Борис - Михаил, на Симеон Велики, на Самуил, на Асеневци, на Иван Шишман, те в никакъв случай не могат да бъдат игнорирани, каза проф Павлов . Те са национални величини, много често на територии