Иван Вазов се превръща в светиня, част от онези незабравими личности, от различните исторически епохи, които чертаят границите на националната ни идентичност. Това каза Надежда Терзи, главен уредник на къщата музей на Иван Вазов в София.

„Любовта към родината е водещият лъч, който определя съдбата на творческия му път. Името му е символ на национална гордост и на българщината, а творчеството му се е превърнало в неразделна част от българската история, култура, народопсихология и най-вече - българското национално самочувствие“, допълни тя.

Тържествени думи на признателност за святото дело на народния поет произнесе Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей. „Той създава художествени образи на всяко по-значимо събитие или обстоятелство от историческото ни битие и е първият български професионален писател в литературната история на Българи

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е н

Дебютен роман на Кристина Терзийска излиза днес с логото на издателство „Колибри“. Изданието е озаглавено „Слънчогледови деца“, а корицата е дело на Теодора Югова.

„Това е роман за живота, който помним от последните няколко десетилетия, разказ за хора, които сякаш сме срещали, за събития, каквито сме преживели. Той проследява израстването на едно момиче от малък провинциален град, но в това развитие се отразяват промените, настъпили в цялото българско общество. Можем да го наречем с познатото име  Bildungsroman, но в личното израстване на героинята разпознаваме своето, онези вълнения и проблеми, които изградиха психологията на няколко поколения. Кристина Терзийска притежава добре изработен стил, разказва чисто и подредено, силно заразително в емоционален план. Нейната автофикция създава илюзия за искрено споделена, дълбоко интимна действителност”, казва проф. Милена Киров

На церемония във Вършец днес бяха обявени имената на отличените и наградените поети в конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев.

Журито в състав Кирил Кадийски – председател, и членове доц. Надежда Стоянова и проф. Румяна Станчева – дъщеря на покойния Лъчезар Станчев, е присъдило първа награда на поета Георги Миланов за произведението му „Очакване”. Той получи грамота и парична премия от 400 лева от организаторите. Втора награда с грамота и премия от 100 лева получи Мария Димитрова за „Сонет в три изречения“ . Отличия с грамоти получиха също Вероника Иванова за „Един усмихнат мъж“ и Светлана Йонкова за „Отрицание на отрицанието“.

В тазгодишното издание на конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев са участвали 50 автори от цялата страна. Осемнадесет подбрани от журито техни произведения са включени в малък сборник „Лъчезарни сонети 2024“, издаден от фондация „Лъ

Симбиоза на поезия и проза е книгата „Благословен“ на Румен Младенов. Това съобщават издателите от „Екрие“.

Това е втора книга на автора. В нея са включени стихотворения, разкази, експресии. Засегнати теми, свързани с вярата, суеверията, пропуснатите моменти и др. 

Румен Младенов е автор още на книгата „Пустинно цвете“, излязла през 2023 г. В нея са събрани поетични произведения, в които акцент е поставен върху човека, който цени природата, останалите хора, миговете.