Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони.  Това каза доц. д-р Бони Петрунова в  доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. 

В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25. 

„В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългари

„Българският сепаратизъм в навечерието и по време на османското нашествие“ е заглавието на новата книга на историка проф. Христо Матанов. Тя бе представена тази вечер в рамките на „Алея на книгата“ в София.

Томът е част от поредицата „Пътешествие из Средните векове“ на издателство „Полис“. 

„Тази книга е в отговор на индоктринирането на българина, на българите въобще, с идеята за централизма на държавата“, каза авторът. По думите му Средновековието е епоха, в която сепаратизмът доминира.

„Българският сепаратизъм е от византийски тип. Проявява се късно. Ако беше европейски тип сепаратизъм, той трябваше да се появи много по-рано. Може би – през девети, десети или 11-и век, но той не се появява тогава“, разказа проф. Матанов. Той обясни, че в България сепаратизмът става необратим с

Канадската писателка и активистка Нейоми Клайн спечели престижната британска Женска награда за нехудожествена литература за книгата си „Двойник: Пътуване в огледалния свят“ (Doppelganger: A Trip Into the Mirror World), съобщи Би Би Си.

Книгата започва като разказ за това какво е да те вземат за някой друг. Клайн често е бъркана с противоречивата американска авторка Наоми Улф. Признатата от критиката творба, написана през 2023 г., разглежда влиянието на цифровия свят, включително социалните медии и изкуствения интелект, върху културата, политиката и идентичността.

Победителите бяха обявени на церемония в центъра на Лондон в четвъртък вечерта. 

Клайн става известна с дебюта си No Logo: No Space, No Choice, No Jobs ( „Без лого") от 1999 г., в който разглежда възхода на корпоративните марки и евтината работна ръка. Книгата се превръща в междунар

Жан-Пиер Симеон (р. 1950 г.), френски поет, драматург и есеист, получи в неделя най-високото отличие „Златен венец“ за 2024 г. на международните Стружки вечери на поезията, които се провеждат за 63-и път в югозападния град Струга в Северна Македония, предаде агенция МИА.

На международния поетичен митинг „Мостове“ беше връчена още наградата "Братя Миладинови" за най-добра поетична книга, излязла между две фестивални издания на Стружките вечери на поезията. Тазгодишният лауреат е македонската поетеса и литературен теоретик Катица Кюлавкова с книгата „Небето е моят дом“. Връчена бе и наградата „Мостовете на Струга“, която ЮНЕСКО и Стружките вечери на поезията присъждат за най-добър поет-дебютант – неин носител стана немската писателка Катрин Пиц за нейната поетична книга „Винаги е имало такива дни“. Тази година за

Българските възрожденски писатели са оставили значителен отпечатък в литературата, включително и в областта на мистиката и научната фантастика. Възрожденската епоха в България (18-19 век) бележи възраждане на културното и национално самосъзнание, както и интерес към новаторските идеи.

Известни писатели, като Георги С. Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов и други са изразили в своите произведения любовта си към знанието и възможностите за напредък, включително и чрез описания на фантастични или научно-фантастични сценарии.

Някои от тях са използвали мотиви от научната фантастика, като сред тях са размишления и описания на неопознати летящи обекти (НЛО). Възможно е такива описания да не са директно свързани със съвременното разбиране за НЛО, но те въвеждат елементи на фантастиката и трансценденталното в своите текстове.

Примери за такива творби включват разкази и по