Горан Готев (1934-2014) е явление за българската журналистика. Това каза писателят Борислав Бойчев на представянето на новото издание на книгата „Живях при диктаторите на ХХ век“ тази вечер в сградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ). 

Изданието излиза по повод 90-годишнината от рождението на писателя и журналист Горан Готев и 10-годишнината от кончината му.

Борислав Бойчев отбеляза, че вече няма практика да се пише за писатели и за журналисти и те остават без спомен. „През 30-те години има много написан текст, имало е практика да се увековечават имената. Според мен това е най-европейското време на България“, допълни още той. 

Според Борислав Бойчев Горан Готев е имал белетристична дарба. Той беше добър разказвач, книгата на Горан е самобитна, интересна, богата, допълни той.

Борислав Бойчев беше най-добрият приятел на баща ми, ще видите,

През годините силата на словото ни учи на добро и зло, формира нашия личен и колективен компас. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ в Националния дворец на културата (НДК) в София. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. След София форумът ще продължи в Пловдив.

Майчиният език е първият, бих казал и най-голям дар, който получаваме от нашите родители, отбеляза още Радев. Без чудото на буквите поколения ярки умове щяха да блестят само в тесните рамки на своето време, прогресът и науката биха били невъзможни, добави той. 

За мен е особено удоволствие да приветствам всички вас, авторитетни ученици, изследователи от близо и далеч, които се отзовахте на поканата на вицепрезидента г-жа Йотова за участие в този значим форум, посветен на важни теми за възникване

"Далчев е в учебниците вече много десетилетия и ми се струва, че младите хора успяват да уловят точно това търсене на надвременното. Големите философски въпроси винаги са вълнували човечеството. Именно затова вероятно той е ценен и обичан днес". Това е мнението, което споделя за Атанас Далчев поетесата, белетрист и литературен анализатор Ина Иванова.

"Действително чувствам Далчев близък и като интенция, и като философия. Не мога да повярвам, че 120 години ни делят от рождението му, защото той е много актуален и днес. Освен почитател на поезията му, аз съм голям почитател и на неговите философски фрагменти. Далчев е един космополитен ум", каза още Ина Иванова. Тя участва от Националния пресклуб в Пловдив в дискусия по повод изданието на списание , посветено на Атанас Далчев.

Поетесата разказа и за малка част от живота му, като описа някои от трудностите, през които е ми

Добрият преводач притежава калейдоскоп от познания за света. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където се състои тържественото честване на 50-годишнината на Съюза на преводачите в България. Това не е максима, шаблон или красиви думи, а истина, защото те са задължително условие, за да може да пресъздаде света на чуждото слово, добави Йотова. От името на президента Румен Радев Съюзът на преводачите в България бе удостоен с плакет „Св.св. Кирил и Методий“.

Съюзът на преводачите в България е гаранция за качество и авторитет – национален и международен, заяви Йотова. По думите й и днес преводачите се нуждаят от определен брой гаранции, от защита на техния труд и със своята дейност Съюзът прави точно това.

Ролята на българските преводачи неимоверно много порасна особено след 2007 г., когато българският език стан

Развълнуван и горд съм, че романът ми „Генът на съмнението“ излиза в България, защото съм на мнение, че преди да тръгнеш по широкия свят, е най-добре да посетиш съседите си. Това казва гръцкият писател Никос Панайотопулос във видео, заснето за българските читатели. Книгата му описва свят, в който няма място за съмнения, а въпросът дали човек притежава искрица талант се решава в лабораторни условия, разказват издателите от ICU.

Сюжетът на „Генът на съмнението“ разказва за „тестът на Цимерман“ – изследване, разработено от американски биолог, изолирал гена на твореца. Един писател, изправен пред страха от евентуално отхвърляне, отказва да се подложи на теста, без да подозира, че така се обрича на мълчание. „Той ще понесе смело болезнените последици от решението си и няма да съжалява за него, освен за миг, на смъртния одър. Няма как да знае, че изповедта му ще доведе до нов обрат“