РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Хасине Шен Карадениз: Интересът към българската литература в Турция нараства през последните 20 години

Дата на публикуване: 18:07 ч. / 07.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5578
Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас. "Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Хасине Шен Карадениз: Интересът към българската литература в Турция нараства през последните 20 години
Хасине Шен Карадениз: Интересът към българската литература в Турция нараства през последните 20 години
Снимка © Мая Стефанова / Пресфото
Авторът и перото

Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас. 

"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз. 

Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз. 

Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.

Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз. 

Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.  

Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги. 
 
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.

През 2024 година се навършват 100 години от смъртта на Франц Кафка. По този повод от началото до края на годината на много места в Европа са организирани различни събития, които честват неговото творчество и личност. 

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 година в Прага. Той има конфликтна връзка с баща си, което особено силно се отразява както в творчеството му, така и в личния му живот. Завършва право в Карл-Фердинандовия университет в Прага. Специалността не му е по душа, но тя му дава възможност да получи добра работа. Така през целия си живот Кафка работи като застраховател и именно тази професия повлиява на неговите произведения, тъй като неща, на които той е свидетел, го вдъхновяват да напише много от творбите си. 

Кафка обича да чете книги на автори като Фьодор Достоевски, Флобер, Николай Гогол, Франц Грилпарцер и Хайнрих фон Клайст и се интересува от чешка

Срещите с читателите са наградата за всеки писател, след като излезе от самотата на писане на една книга. Това каза писателят Георги Господинов, който раздава автографи в рамките на „Алея на книгата“ тази вечер.

Читатели бяха започнали да се редят на опашка за среща с автора на „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“ над 30 минути преди обявеното начало на събитието. Близо час и половина по-късно над 140 души продължават да чакат за автограф от Господинов.

„Преди малко едно младо момче ми каза: „Тази книга ме извади от депресията“. Тази книга? И той каза: „Да, да. Поплаках си и ме извади от депресията“, разказа писателят относно свой разговор с читател на новата му книга „Градинарят и смъртта“.

Жалко, че не мога да запомня всички истории, които минават през тези срещи, посочи Господин

Книгата „Щастие без шоколад“ от Нели Драганова бе представена на изложението „Алея на книгата“ във Варна. 

За нея говори писателката Здравка Евтимова, която сподели, че срещата й с авторката е станала в онлайн академията за творческо писане „Знание“. 

Видях добро лице със сини очи, които знаят как една съвременна жена работи, обича и спечелва мястото си под слънцето, каза Евтимова и допълни, че Драганова е преподавател по български език и литература в елитната гимназия в Попово, където учениците й я гледат все едно им дава топъл хляб. 

„Книгата се състои от много интересно преплетени поезия и проза, което всъщност е другото лице на нашия живот. Тя ме кара да вярвам на авторката, защото в нея няма и една троха неистина, показва ни нашите дни, каквито с труд ги пренасяме на плещите си. Показва ни, че не се е родил властник или тиранин, способен да ни н

Двуезична антология със стихотворения на български и хърватски автори се предвижда да излезе до края на 2025 г. Това съобщават от Съюза на българските писатели (СБП).

Това е първа стъпка в сътрудничеството между организацията и Съюза на хърватските писатели. За издаването на книгата на български и хърватски език ще бъде потърсена помощ от посолствата на двете страни, както и контакти с Дружеството за българо-хърватско сътрудничество в София, посочват от СБП. Антологията е следствие от подписания меморандум за сътрудничество между Съюза на българските писатели и Съюза на хърватските писатели. Възможните полета на интерес са били обсъдени в рамките на посещение на проф. д-р Хървойка Миханович-Салопек, председател на хърватския писателски съюз, при председателя на СБП д-р Боян Ангелов. На срещата проф. Миханович-Салопек е била придружена от доц. д-р Антоанета Балчева от Инсти

Дакел спасява човешки живот в нова детска книжка от Ана-Мария Герасимова. Това разказват издателите от „Екрие“.

„Д като дакел“ представя приключенията на кучето Анди, което за първи път се докосва до морето. Главният герой в историята е вдъхновен от истинския домашен любимец на авторката. Илюстрациите в книжката са на Валентин Герасимов.

Ана-Мария Герасимова е юрист по образование. Автор е на стихосбирките „Без граници, маски и други затвори“ и „Пияните мисли на една трезва глава“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Къщичка за книги събира любители и читатели в къща музей „Анание Явашов“ в Разград, съобщи ръководителят на отдел „Нова и най-нова история“ в Реги ...
Вижте също
Ново издание на сборника „Избрано“ с есета на Ефрем Каранфилов (1915-1998) излиза на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Ентусиаст“. Кни ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Николай Терзийски: Направих много проучвания, за да звучи историята максимално автентично
Писателят Николай Терзийски гостува на литературния формат „Близък прочит“ във Велико Търново с третия си роман „Звезди под клепачите“. Срещата с автора се проведе на сцена „Арт лято“ до Художествена галерия „Борис Ден ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Започва националният литературен конкурс за поезия и проза „Станка Пенчева“
Започва Седмият национален литературен конкурс за поезия и проза „Станка Пенчева“. Той е посветен на известната българска поетеса и е под надслов „Дървото на живота“. Организира се от 2012 г. насам, на всеки две години, със съдействието ...
Ангелина Липчева
Присъждат наградите „Хипократ и Пегас UMEM” за литературно творчество и принос
Добрина Маркова
Авторът и перото
Вели Чаушев: Човек има нужда от илюзии
Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. ...
Добрина Маркова
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Доц. Георги Лозанов: Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност
Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на Бъл ...
Валери Генков
На бюрото
Бойко Василев: Атанас Далчев е учител не само по поезия, но и по обществено поведение
Атанас Далчев е учител не само по поезия, по големи ценности и изключително майсторство, но той е учител по обществено поведение. Днес в България трябва да си спомним за това. Това заяви Бойко Василев, журналист и водещ на „Панорама“ по Българската ...
Добрина Маркова
Експресивно
Проф. Михаил Неделчев: Паметта за Атанас Далчев винаги е била жива
Добрина Маркова
Експресивно
Антон Марков: Успяхме да увековечим важни за историята ни личности - Атанас и Любомир Далчеви
Добрина Маркова
Успяхме да увековечим важни за историята ни личности. Това заяви Антон Марков, генерален консул на България в Солун, по време на откриването на паметната плоча на Атанас и Любомир Далчеви в двора на консулството.  „Много се вълнувам от днешния ден, защото това е един много хубав ден за Генералното консулство. Преди няколко месеца, когато се видяхме с г-н Кирил Вълчев, генерален директо ...
Експресивно
Отиваха юнаците, отиваха
Ангелина Липчева
Златното мастило
Ако литературата не извисява човека, тя е излишна. Думите са на белетристът, публицист и драмат ...
Начало Авторът и перото

Хасине Шен Карадениз: Интересът към българската литература в Турция нараства през последните 20 години

18:07 ч. / 07.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5578
Хасине Шен Карадениз: Интересът към българската литература в Турция нараства през последните 20 години
Хасине Шен Карадениз: Интересът към българската литература в Турция нараства през последните 20 години
Снимка © Мая Стефанова / Пресфото
Авторът и перото

Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас. 

"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз. 

Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз. 

Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.

Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз. 

Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.  

Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги. 
 
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.

През 2024 година се навършват 100 години от смъртта на Франц Кафка. По този повод от началото до края на годината на много места в Европа са организирани различни събития, които честват неговото творчество и личност. 

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 година в Прага. Той има конфликтна връзка с баща си, което особено силно се отразява както в творчеството му, така и в личния му живот. Завършва право в Карл-Фердинандовия университет в Прага. Специалността не му е по душа, но тя му дава възможност да получи добра работа. Така през целия си живот Кафка работи като застраховател и именно тази професия повлиява на неговите произведения, тъй като неща, на които той е свидетел, го вдъхновяват да напише много от творбите си. 

Кафка обича да чете книги на автори като Фьодор Достоевски, Флобер, Николай Гогол, Франц Грилпарцер и Хайнрих фон Клайст и се интересува от чешка

Срещите с читателите са наградата за всеки писател, след като излезе от самотата на писане на една книга. Това каза писателят Георги Господинов, който раздава автографи в рамките на „Алея на книгата“ тази вечер.

Читатели бяха започнали да се редят на опашка за среща с автора на „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“ над 30 минути преди обявеното начало на събитието. Близо час и половина по-късно над 140 души продължават да чакат за автограф от Господинов.

„Преди малко едно младо момче ми каза: „Тази книга ме извади от депресията“. Тази книга? И той каза: „Да, да. Поплаках си и ме извади от депресията“, разказа писателят относно свой разговор с читател на новата му книга „Градинарят и смъртта“.

Жалко, че не мога да запомня всички истории, които минават през тези срещи, посочи Господин

Книгата „Щастие без шоколад“ от Нели Драганова бе представена на изложението „Алея на книгата“ във Варна. 

За нея говори писателката Здравка Евтимова, която сподели, че срещата й с авторката е станала в онлайн академията за творческо писане „Знание“. 

Видях добро лице със сини очи, които знаят как една съвременна жена работи, обича и спечелва мястото си под слънцето, каза Евтимова и допълни, че Драганова е преподавател по български език и литература в елитната гимназия в Попово, където учениците й я гледат все едно им дава топъл хляб. 

„Книгата се състои от много интересно преплетени поезия и проза, което всъщност е другото лице на нашия живот. Тя ме кара да вярвам на авторката, защото в нея няма и една троха неистина, показва ни нашите дни, каквито с труд ги пренасяме на плещите си. Показва ни, че не се е родил властник или тиранин, способен да ни н

Двуезична антология със стихотворения на български и хърватски автори се предвижда да излезе до края на 2025 г. Това съобщават от Съюза на българските писатели (СБП).

Това е първа стъпка в сътрудничеството между организацията и Съюза на хърватските писатели. За издаването на книгата на български и хърватски език ще бъде потърсена помощ от посолствата на двете страни, както и контакти с Дружеството за българо-хърватско сътрудничество в София, посочват от СБП. Антологията е следствие от подписания меморандум за сътрудничество между Съюза на българските писатели и Съюза на хърватските писатели. Възможните полета на интерес са били обсъдени в рамките на посещение на проф. д-р Хървойка Миханович-Салопек, председател на хърватския писателски съюз, при председателя на СБП д-р Боян Ангелов. На срещата проф. Миханович-Салопек е била придружена от доц. д-р Антоанета Балчева от Инсти

Дакел спасява човешки живот в нова детска книжка от Ана-Мария Герасимова. Това разказват издателите от „Екрие“.

„Д като дакел“ представя приключенията на кучето Анди, което за първи път се докосва до морето. Главният герой в историята е вдъхновен от истинския домашен любимец на авторката. Илюстрациите в книжката са на Валентин Герасимов.

Ана-Мария Герасимова е юрист по образование. Автор е на стихосбирките „Без граници, маски и други затвори“ и „Пияните мисли на една трезва глава“.

Още от рубриката
Авторът и перото
Николай Терзийски: Направих много проучвания, за да звучи историята максимално автентично
Добрина Маркова
Авторът и перото
Започва националният литературен конкурс за поезия и проза „Станка Пенчева“
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Присъждат наградите „Хипократ и Пегас UMEM” за литературно творчество и принос
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Излиза ново издание на сборника „Избрано“ с есета на Ефрем Каранфилов
Добрина Маркова
Ново издание на сборника „Избрано“ с есета на Ефрем Каранфилов (1915-1998) излиза на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Ентусиаст“. Кни ...
Златното мастило
Примадоната е фигура, пред която всички се прекланят
Добрина Маркова
Литературен обзор
Доц. Георги Лозанов: Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност
Валери Генков
На бюрото
Бойко Василев: Атанас Далчев е учител не само по поезия, но и по обществено поведение
Добрина Маркова
Експресивно
Проф. Михаил Неделчев: Паметта за Атанас Далчев винаги е била жива
Добрина Маркова
Експресивно
Антон Марков: Успяхме да увековечим важни за историята ни личности - Атанас и Любомир Далчеви
Добрина Маркова
Експресивно
Отиваха юнаците, отиваха
Ангелина Липчева
Златното мастило
Национална литературна награда „Георги Черняков“
Ангелина Липчева
Златното мастило
Биография: Николай Хайтов
Добрина Маркова
Златното мастило
Литературни срещи: Любомир Кючуков, Веселина Кожухарова и Ивелина Радионова
Валери Генков
Литературен обзор
Писатели и режисьори, късно лято и модерни приказки
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Биография: Кеворк Кеворкян
Истинската журналистика е да изстискаш сълзи от камък. Думите са на журналиста и публицист Кеворк Кеворкян, който в интервю през 2019 г. дава съвети на журналистите. Днес той отбелязва своята 80-а годишнина. Авторът и водещ на предаването „Всяка неделя& ...
Избрано
Сборник с разкази, обединени от темата за насилието, ще бъде представен на „Алея на книгата“
Сборник с разкази, обединени от темата за насилието, ще бъде представен на „Алея на книгата днес“. „Лицата на насилието“ ще е тема на разговор в литературния кът на изложението днес, съобщават организаторите. Културната програма за ден ...
„Нощ на литературата“ ще се състои в 10 населени места в България
Ако сте поропуснали
Светът като воля за песен или модернизмът на Петко Ю. Тодоров
Творчеството на Петко Ю. Тодоров е доста самобитно в своя опит да прокара някакъв особен български модернизъм в началото на 20-и век. И така да обедини и традицията, и модерното време. Това каза проф. Ромео Попилиев. Днес той раздава автографи в рамките на &b ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.