За ктиторския надпис на кирилица от 1758 г., открит върху южното крило на Зографския манастир в Атон, разказа д-р Никос Мертзимекис по време на  международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова, съобщават организаторите.

Надписът, който открих и записах преди около 25 години, беше в много лошо състояние, отбеляза Мертзимекис. Надписът е открит в южното крило, в участъка, от който е започнал пожарът на 20 декември 1976 г. в манастира, посочи гръцкият експерт. Надписът е бил поставен веднага след покривния корниз на северната страна, добави той. Оцелялата част от надписа е с дължина 18 метра и 50 см. Надписът е направен с черно мастило и калиграфски букви. По думите на Мертзимекис той е уникален пример от Света гора за подобен оцелял надпис, покриващ толкова голяма площ.

От запазен

В навечерието на Деня на независимостта в Сливен бяха преиздадени романите на Цончо Родев „Бурята“ и „И стана ден“, съобщиха инициаторите от Община Сливен. Финансирането е със средства от Фонд "Култура". През  2023 година беше преиздадена първата част на трилогията – романът „Тътени“.

На 20 септември във фоайето на зала Сливен ще се състои представянето „Нов живот за епопеята на Сливен – трилогията „Тътени“, „Бурята“ и „И стана ден“ на Цончо Родев“, като проявата се организира от Община Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, с участието на актьора Христо Симеонов (младши).

На събитието ще прозвучат кратки текстове от романа „Тътени“ и ще бъде представен литературен анализ на трилогията като широкомащабна картина на Българското възражд

Всяко творчество трябва да има вдъхновение и внушение свише. То не е волеви процес и ако намерението не е „оплодено“ свише, ако някой не ти „диктува“, нищо не се получава. Това каза в интервю писателят Ангел Г. Ангелов, чиято последна книга „Басейнът, както и други разкази за любовта“ наскоро излезе от печат.

В нея той предлага на читателите десет истории, които нямат реалистичен сюжет. Персонажите в тях не носят имена, а само прозвища, и авторът ги определя като герои-идеи. Според него това е способ да се постигнат по-значими и необятни обобщения. Характерно за разказите е присъствието на любов и смърт, но не винаги става дума за любов между мъж и жена, понякога тя е към свободата и порива, уточнява Ангелов. „Всяка литература е продукт на своето време и в нашите книги ще има дронове, мобилни телефони и други негови атрибути. Мен обаче не ме интересуват те, а човешките взаимо

Регионалната библиотека „Проф. Б. Пенев” в Разград отбелязва 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов и 130 години от публикуването на първото самостоятелно издание на романа „Под игото" с тематична изложба. Експозицията е подредена във фоайето на културната институция, съобщиха от ръководството на библиотеката.

В изложбата са показани библиотечни материали от фонд „Редки и ценни” от отдел Заемна за възрастни. Сред най-ценните експонати е 128-годишно издание на "Под игото", отпечатано през 1896 година. Изложено е и издание на „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина" от 1890 г., където е публикуван за първи път епилога на романа. Повечето от показаните в изложбата издания са получени като дарения, намерени в стари къщи или читалища и предадени за съхранение в колекцията "Редки и ценни", посочват от културната институция. В експозиция

В наше време заради технологиите стана много лесно да стигнеш до хората. Бумът на изкуствата идва оттам, че всеки смята, че може да бъде художник, писател или фотограф, защото има телефон. Нещата станаха измамно лесни. Такова мнение изрази писателката Иванка Могилска, която гостува във Варна, за да представи своите последни книги. Тя посочи, че има хора, които творят само онлайн и имат голяма маса от фенове, но това творчество е за бърза консумация, а когато се издава, е хубаво да има сериозна редакция и подбор. Другото въздействие на социалните мрежи според нея е натискът да публикуваш, когато имаш повече последователи, въпреки че нямаш какво да кажеш. 

Оперативната критика, по която публиката да се ориентира, е много малко, повечето неща са рекламни и остават читалските групи, в които се споделя информация. Има и библиотеки, те са прекрасни места и трябва да се използв