В наше време заради технологиите стана много лесно да стигнеш до хората. Бумът на изкуствата идва оттам, че всеки смята, че може да бъде художник, писател или фотограф, защото има телефон. Нещата станаха измамно лесни. Такова мнение изрази писателката Иванка Могилска, която гостува във Варна, за да представи своите последни книги. Тя посочи, че има хора, които творят само онлайн и имат голяма маса от фенове, но това творчество е за бърза консумация, а когато се издава, е хубаво да има сериозна редакция и подбор. Другото въздействие на социалните мрежи според нея е натискът да публикуваш, когато имаш повече последователи, въпреки че нямаш какво да кажеш. 

Оперативната критика, по която публиката да се ориентира, е много малко, повечето неща са рекламни и остават читалските групи, в които се споделя информация. Има и библиотеки, те са прекрасни места и трябва да се използват. Там пристигат нови книги и когато намериш нещо, което ти харесва, можеш след това да си го купиш, посъветва авторката.

Тя смята, че в момента в България има прекрасни автори и хубави книги, хората има какво да прочетат, в какво да се припознаят, върху какво да се замислят и да обсъждат. Нейните впечатления сочат, че много търсени и желани вече са аудиокнигите, които не са по-малко ценни от четенето на хартия. „Важно е децата, а и възрастните, да не изключват приказния свят от живота си. Дали ще го слушат или ще го четат, няма голямо значение и е въпрос на възприемане. Всеки начин да имаш достъп до алтернативен свят, е добре дошъл“, изрази мнение Могилска. 

В нашето съвремие обаче лично нея я притеснява изместването на здравия разум от емоционални изказвания и действия, както и фактът, че критичното мислене остава пожелателно и вече не е начин да се справиш със света. За нея всеобщата врява и бързото развитие на технологиите е интересно, но трябва да се има предвид, че ние сме със същите предразсъдъци и стереотипи, както преди векове и това, че нашите инструменти се развиват, а ние не го правим със същата скорост. 

Своята книга „Шарени сапунени балони“ Иванка Могилска написва по време на пандемията от КОВИД-19, когато обещава на малкия си син да му измисля всеки ден по една приказка. Така в продължение на един месец се появяват 31 истории, които по думите й не са реалистични и нравоучителни, а за забавление. Те отговарят на различни въпроси на децата по разбираем начин, без да изваждат поуки. Първоначално са издадени половината, предстои да излязат скоро и останалите, каза авторката и добави, че целта е книгите да са богато илюстровани, защото са насочени към най-малките читатели. 

Тя не мисли, че има шаблон за писане за деца, но когато разглеждаш тема, която ги вълнува, трябва да говориш така, че да те разбират, да е съобразено с техните знания и опит. „Не използвам по-беден език или бебешки думи, просто разказвам историята, както ми се струва, че би им задържало вниманието, а и тествам историите на моето дете у дома“, сподели тя. Според нея съвременните деца не са по-различни от предишните поколения и за тях също динозаврите са класика, но им харесват и по-абстрактните неща като нейната приказка „Учената жаба“. 

Могилска наскоро издаде и сборника с разкази „Обикновени чудеса“, в който по думите й са залегнали детайли, случки или хора, които са истински и са провокирали въображението й. Разказите се развиват в Испания, Сърбия, Гърция, България, където тя пътува и пише за нещата, които я провокират. В тях също има истории от КОВИД пандемията.