Пилотът и писател Йордан Колев е представил сборника си с разкази „Двойното дъно на пилотския куфар“ по повод 60-ата си годишнина, съобщават от Съюза на българските писатели (СБП).

В рамките на събитието в столичния клуб San Marco за творчеството на автора е говорил Владимир Зарев. „Неговите истории са повече от сполучлив опит на летеца да слезе от необята на небето в необята на думите, на словото“, е казал той, цитиран от СБП. По думите на Зарев разказите в новия сборник са „пределно интересни човешки истории, разказани едновременно разточително и в същото време някак пестеливо“. „Сборникът „Двойното дъно на пилотския куфар“ ни докосва, вълнува, изпълва ни с размисъл за живота и човека и е ярко постижение не само за нейния автор, но и за цялата ни съвременна белетристика“, е посочил Владимир Зарев.

Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов е връчил н

„Тунел към изгрева“ е новият роман на писателя Лъчезар Ангелов. Това съобщават издателите от „Библиотека България“.

В книгата си авторът разказва за художник, който е загубил близките си и се опитва да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването.

До света, описан от Ангелов, се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, разказват издателите. Допълват, че това е свят, който изправя човека пред загуби, необясними съвпадения и обрати. В същото време той показва, че човекът има силата на албатроса, прекарващ живота си в полет над безкрайния океан.

/ВТ

Много е важно Европа да е полифония, в това е нейното богатство и България носи своя принос за това. Това заяви доц. д-р Марко Скарпа, който взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова.

Според Марко Скарпа не трябва да се редуцира богатството на езиците, както например да се говори само на английски език, а трябва да се използва разнообразието от езици. По думите му обогатяването в културите се крие в това разнообразие.

По време на форума Марко Скарпа представи доклада на тема „Книжнината и културният разцвет във Второто Българско царство“. Италианският славист разказа, че първо е научил руски език и сърбо-хърватски език. По-късно, започвайки да се занимава с ръкописи, се появява нуждата да изучава и български език. Последвала е и работа в Бъл

„Писателите имат един огромен и постоянен дълг към хората край себе си - да разкриват истината на доброто, да вдъхват човеколюбие и любов към изкуството. Обществото също има своя голям дълг към писателя: това е оказване на нужното търпение и голямата вяра, от която се нуждае всеки човек на перото“ казва поетесата Ваня Петкова в интервю през 1982 г. Днес се навършват 80 години от рождението й. 

Родена като Хатидже Скендерберг Садик

Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София в семейството на художничка и диригент, но поради следвоенните обстоятелства се налага да се преквалифицират в шивачка и банков чиновник. Ваня Петкова е от руски произход, дядо й е Иван Скендербегов от Ростов на Дон, генерал от царската армия. Неговата съпруга Анастасия е полтавска графиня. По време на революцията бягат в България.

„В моето семейство и по майчина и

Книгата за Апостол Карамитев „Рицарят на доброто“ на неговия син Момчил Карамитев и Олга Маркова бе представена на варненския филмов фестивал „Любовта е лудост“. 

По думите на Маркова идеята за нея е дошла от оперната режисьорка Вера Немирова, която присъства на премиерата във Фестивалния и конгресен център във Варна. Всичко започва миналата година в Берлин, където авторите присъстват на дни на българската култура с прожекции на „Бялата стая“ и документалния филм на Момчил Карамитев за неговия баща.

„Баща ми имаше един дневник, който е изгубен. Водеше го в последните дни на живота си, записвайки след представленията впечатления за своите колеги. В тях не беше нито много цветист, нито много жесток, за всеки бе написал оценка за неговата работа“, разказа Момчил Карамитев. Според него повечето хора помнят актьора с него