Без читатели писателят е невъзможен. Той се превръща нещо абсурдно. Да пишеш за себе си е нещо красиво, но е и ненужно. Това каза писателят Владимир Зарев, който днес дава автографи на шатрата на издателска къща „Хермес“ на Пролетния панаир на книгата. 

„Аз обичам да давам автографи, защото това е форма на взаимно доверие между мен и читателите. Това, че те са избрали моя книга, е чест за мен и това е изключително важно за всеки един писател“, каза той. 

За последната си книга „Объркани в свободата“ Зарев казва, че това е роман за величието на човешката свобода. Тя се състои от два пласта - единият е съвременността, пандемията, която промени живота на много българи. А действието във втората част се развива през 1437 година и засяга въпроса за исихазма, обясни писателят. И припомни, че исихазмът е духовно учение, обикновено исихастите са ставали схимонаси, които са се заклели да не общуват с други хора. „Те твърдят, че разговорите разсейват, излишен природен шум, който пречи на връзката с Бога“, обясни още писателят. 

Сега замисля нов роман. „Той е за Исус Христос. За нашия спасител, който чрез величието на подвига си на кръста да поеме цялата възможна вина на човека към Бога, но и на Бога към човека, фактически поема цялата вина и греховете на хората“, разказа Владимир Зарев.

Владимир Зарев  е писател, в чиито произведения личните истории са вплетени и се развиват в исторически план. Автор е на романите „Денят на нетърпението“, „Процесът“, „Хрътката“, „Хрътката срещу хрътката“, „Лето 1850“, „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Светове“, „Орлов мост“, „Чудовището“, „Объркани в свободата“ и на трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“. Носител е на Националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“, както и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“. Главен редактор е на „Съвременник“, списанието за българска и преводна литература и изкуство.