Великотърновският писател и изследовател Николай Иванов написа книга с нови исторически факти за подвига на Ботевата чета и нейния трагичен край във врачанския регион. Изданието носи заглавието „Униформата на Ботев – разпродадена“ и е базирано на разкрити документи от архивите, неизвестни досега краеведски проучвания на терен и други методи. В книгата си авторът разказва за калпака на Ботев, попаднал у аскер, за тефтера от мундира на революционера, за друго негово тефтерче, намерено в каменна ниша, за оръжието, открито в местността Базова мъртвина и друго – между камъните в Ненова грамада. Иванов пише за сабята, открита в едно старо дърво, за мундира на Ботев, продаден във Врачанския конак, за намирането на знамето на четата и неговата съдба, за златните монети, скрити в дънер и кемера със злато в местността Илийовски лочник. Читателите на книгата могат да се запознаят с факти, свидетелски разкази и въпроси за решението на Ботев да завладее точно парахода „Радецки“, както и за сраженията и гибелта на повечето въстаници.

писателят каза, че в един ръкопис с разкази на местни жители, който се съхранява във фондовете на Държавния архив във Враца, пише: „На 20 май разбитата при Вола чета на Ботев, а и той сам убит, се разпръснала и побегнала за в Стара планина“. Четниците се разделят на три групи, за да могат по-лесно да се измъкнат от обкръжението на врага. Едната част води Георги Апостолов, втората – Никола Войновски, а третата – Димитър Икономов, поясни още той.

Изгладнелите четници от групата на Апостолов влизат в каменна колиба в местността Рашов дол, за да помолят двама овчари за храна, но са обградени от турците и избити, след което обезглавени. Вещите им са разграбени като трофеи. Униформата на Христо Ботев, която Апостолов носи в чантата си, е взета от нападателите, а първото сведение за това намираме в ръкописа на документалната история на Лютиброд, разказа Николай Иванов. От него се разбира, че калпакът с перото на войводата е притежание на тръбача на турския аскер. Оказва се, че той носи в походната си раница цяла колекция заграбени от четниците калпаци, но уточнява, че само шапката на Ботев била различна – от бял астраган и бяло сребърно перо на челото. По-късно калпаците се превръщат във веществени доказателства за съда в София, тъй като по тях била разкривана йерархията в четата, посочи писателят-изследовател. Сабята на Ботев, взета след смъртта му от Апостолов, не е сред трофеите, които турците вземат, след като го убиват. Може ли тогава тя да е тази, която е намерена скрита след Освобождението, за която пише изследователят Христо Конов, пита Николай Иванов и цитира: „В Бошняшката падина по-късно една бабичка от Зверино намерила сабя, завряна в едно кухо дърво“.

Още при кошарата черкезите, убили и заграбили вещите на Апостолов и тези на Ботев, които той носи, решават да излъжат, че са убили войводата на четата, но по-късно са разкрити и принудени да продадат ботевия мундир за веществено доказателство пред съда. От джобовете му те вадят и тефтерчето със сметките за оръжията, който досега не е бил обект на изследване от историците, поясни Николай Иванов. Той уточни, че този тефтер няма нищо общо с широко известното на историците Ботево лично тефтерче, което българския поет и революционер оставя на близките си преди да се качи на парахода „Радецки”, публикувано през 1945 година. "Според моето скромно мнение Христо Ботев нарочно не е написал в тефтера никакви имена за събраните пари, сделките за оръжието на четата и селските комитети от Врачанския революционен окръг, защото преценява риска той да попадне в ръцете на турските власти", коментира писателят. Войводата явно взема този тефтер със себе, за да се отчита на врачанските въстаници за предоставените му и изразходвани средства и за наличните и раздадените различни системи и образци стрелкови единици, добави Иванов. В книгата си писателят разглежда въпроса и за още едно тефтерче, намерено от преминаващ пастир в скална цепнатина след последното сражение на четата. Според него допълнителното оръжие, с което били натоварени четниците, затруднявало придвижването им е те започнали да го укриват из гората, а изправени пред опасността да бъдат заловени, те се освобождават и от най-ценните си предмети.

Въпросът какво се случва със съхраняваните от касиера на Ботевата чета пари и какво е станало с носените от четниците кемери със злато и до ден днешен предизвиква интереса на изследователите, посочи Иванов, който в книгата си дава примери за намерени златни наполеони, сребърни меджидии и медни грошове. В нея авторът разказва и за знамето на въстаниците, цитирайки проучване на историка Христо Конов: „След известно време от битката в Рашов дол знамето било намерено от челопеченина Кола Симеонов, който пасял стадото си по тия места. То било свито и поставено под един камък в грамадата зад Усало, под пътеката, която отива за Ушите. Точно по тия височини било разположено и отделението на Д. Икономов. Кола Симеонов занесъл знамето на кошарата си и го предал на своята съпруга Яна Коловица с поръчение да го скрие и запази“. Година по-късно дъщеря им Гана Колова, тогава 15-16-годишна, в отсъствието на родителите си намерила знамето в семейния сандък и понеже сметнала, че платът е подходящ, го разрязала и ушила дрешки на сестричката си Дина и братовчед си Стоян Марков, разказа още историкът.

Николай Иванов е роден във Велико Търново, където живее и до днес. Автор е на над 15 книги за исторически личности, сред които Васил Левски, Христо Ботев, Георги Измирлиев, Георги Обретенов, Стефан Стамболов, Георги Бенковски. Част от дейността му е насочена към изследване и популяризиране на живота и творчеството на писателката Яна Язова.