Близостта между читателя и автора е изключително важна за мен. Защото читателят е истинското лице на писателя. Ако читателят се почувства и по-смел, по-щастлив, ако успее да се разплаче и сълзите да премахнат тъгата от сърцето му, поне за 15 минути, тогава читателят е сполучил. Това каза писателката Здравка Евтимова.

Тя припомни една прекрасна, по думите й мисъл, на Уистън Хю Одън (1907-1973, роден в Англия и имигрирал впоследствие в Съединените щати, считан за един от най-великите поети на 20-и век – бел. а.). Той казва, че има незаслужено забравени книги, незаслужено запомнени книги няма. „Много вярвам в това, а читателят е онзи, който всъщност прави писателя. Той му дава живот и след като си отиде писателят“, допълва Евтимова. 

Тя раздаваше днес автографи на щанда на „Жанет 45“, на пролетния панаир на книгата в София. Всеки от нейните почитатели получаваше специално внимание и дълго лично послание върху страниците на „Луничави разкази“, „Резерват за хора и вълци“, „Кръв от къртица“, „Зелените очи на вятъра“.

Правя това с голяма радост и вярвам, че пожеланията ми се сбъдват. „Ще дам за пример една моя приятелка, която беше много разочарована и каза „Мъжете са такива предатели“, и аз й написах пожелание на една от моите книги – „Да се омъжиш и това, дето го мислиш, да се разбие! Да се махне от твоето съзнание!“. Това никога няма да стане, ми каза тя, и след два месеца и половина се омъжи. Сега ме вижда и вика „Ти си виновна“, обаче е  щастливо виновна“, разказа авторката на „Пернишки разкази“.

„Вярвам, че думата има такава сила, която никой механизъм, измислен засега от науката, и дори изкуственият интелект не може да измери точно. Но добрата дума открива щастливи пътеки пред човека. Затова внимавам, когато надписвам. Винаги пожелавам здраве и се надявам здравето да е основата на всичко в живота на хората“, каза още тя.

„Обикновено, гледам изражението на лицата на хората. Понякога чувам някои думи, които, по някакъв начин, ме хвърлят в някаква нова история или поне ми дават заглавие на историята“, допълва Здравка Евтимова. Сподели, че сутринта е започнала да прави нова история, но още не е готова: „Няма заглавие, за едни зелени поляни е, и треви, с циментови пътеки. Тя е малко такава дистопична. Не знам накъде ще избие. Бях се изгубила и телефона, и очилата, и затова стана така.  Неособено ведър разказ, който не знам дали ще го предлагам някъде“.

Здравка Евтимова е родена в Перник през 1959 г. Завършва английска филология в университета „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново. Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски.

През 2015 г. разказът й „Кръв от къртица“ е включен в учебниците по английски за гимназиалния курс в Дания, от януари 2019 г. същият разказ е включен в учебник за преподаване знания по литература за прогимназиите в САЩ. Разказът й Seldom („Рядко“) е включен в антологията „Best European Fiction 2015“ („Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ (2015). „Твоят ред е“ е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията „Утопия 2005 – десет писатели от цял свят“. „Васил“ е един от десетте разказа, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио Би Би Си, Лондон (2005).

Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български, както и произведения на български писатели на английски език. Била е редактор на българската секция на списание Muse Apprentice Guild (Сан Диего, САЩ) и редактор за България на списание Literature of the Avanteguard за кратка проза (Великобритания).