„Хелен, Елена“, така се представя Хелен Койман, благодарение на която нидерландската публика може да прочете „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“ на Георги Господинов, разкази на Алек Попов, пътеводител за София, сборник с български кулинарни рецепти. 

Завършила история на Източна Европа и Русия през 90-те години, Хелен Койман отива за шест месеца в Москва, където се запознава с българи. „Защо да не науча български, никой не знае този език в Нидерландия“, казва си тя. Идва в София, където среща и съпруга си - наполовина българин, наполовина германец.

Хелен дълго време е работила като журналистка, има много материали за България за Нидерландското радио, десетки статии на български теми за различни нидерландски вестници и списания.

Среща Георги Господинов като журналистка и става дума за „Физика на тъгата“. „И си казах: това е много интересна книга, трябва да има български книги на нидерландски език. Тогава нямаше много. Имаше Николай Хайтов, но той е трудно да бъде разбран от холандците. Имаше и други преведени романи. Но реших, че е интересно да бъде преведен Господинов“, разказва Хелен. Признава, че обича книгите му. „Това е много важно. Като преводач не превеждам всичко, а това, което искам. Имам този лукс да мога да избирам“, допълва тя.

Дали е лесно да се превежда Георги Господинов? „Не е лесен автор. Не е лесен като философия. Българският език не е лесен. Но ако разбираш какво иска да каже – и аз мисля, че напълно разбирам какво иска да каже, не е толкова трудно. Трудно е, но така…“, казва Хелен.

Хелен Койман казва за себе си, че не е типична преводачка. Основната й работа е свързана с бежанци в Утрехт, сред които сега има много украинци. „Даваме възможност на тези хора да научат нидерландски, за да опознаят страната и обществото ни, правим връзки между бежанците и нидерландците, за да знаят повече един за друг“, обяснява тя. „Само превеждането е много скучно за мен. Имам тази луксозна позиция, че мога са избера“.

В момента работи над превода на „Естествен роман“ на Георги Господинов, съвместно с няколко студенти от Университета в Гент, Белгия превежда новата книга на Йоана Елми. Хелен Койман смята, че книгите на двамата българи са разбираеми за нидерландската публика. 

„Времеубежище“ е от няколко месеца на нидерландския книжен пазар. „Много добри отзиви има. Много добри“, казва Хелен. Такива книги по думите й не са за всички. „Тези, които са я чели, казват, че много им харесва, кара ги да започнат да мислят за нещата“, допълва тя.

„О, несправедливо е. Това е голям проблем“, казва Хелен в отговор на въпрос за „несправедливостта“ да се пише на език на малки народи и така малко хора могат да ги четат в оригинал. „Сега обаче има и европейски програми, които дават субсидии за начинаещи преводачи“, казва Хелен. Надява се да може да работи с млад преводач от Белгия и заедно да направят нови преводи.

Какво й харесва в България? „Можеш много спонтанно да имаш контакт с българите. Много обичам да пътувам с влак из България, със старите влакове, където има още купета. Да седна там с хора от селата. Да говориш, да чуеш какво става“, разказва Хелен.

Намира за труден въпроса в какво са близки и в какво се отличават България и Нидерландия. „Трудно ми е да сравнявам хора и държави. Това, честно казано, не ми харесва, защото хората са различни: има хора, които са по-близко до холандците, а други – не“, казва тя. Но има нещо, което Хелен Койман намира за много различно между двете страни. „И това е, че българите повече мислят за историята на България, за идентичността на българите, за българина, какъвто е. В Нидерландия нямаме тази колективна идентичност, която е още жива в България“, заключава тя.