Българите са най-търпеливият народ, който съм срещал. Но в същото време има много мъдрост в българския народ, защото е оцелял. Това каза Божидар Чеков на представянето на новата си книга „Билет за връщане“. Събитието бе тази вечер в „Гранд хотел София“.

В „Билет за връщане“ са публикувани над 40 разказа. Те са на различни теми и са резултат на преживявания, посочи авторът. Според издателите от „Изток запад“ чрез книгата си Чеков запечатва във времето действителни истории и лица.

Прочитайки сам няколко разказа, видях, че действително книгата си струва да излезе в България, каза по време на събитието издателят Любен Козарев. По думите му съдбата на Божидар Чеков е изключително интересна, като в книгата има „много тънко чувство“, включително и на справедливост. Истината е една и човек трябва да служи, отбеляза Козарев. „Убеден съм, че много хора ще бъдат засегнати, когато прочетат за себе си в книгата. Но какво да се прави – огледалото няма вина за това, което показва. Срещу огледалото сме ние“, допълни издателят.

„Винаги съм сравнявал писането с рисуването“, отбеляза Божидар Чеков, като прочете свой текст, написан по повод издаването на „Билет за връщане“ в България. „Картините, които излага художникът на своя изложба, не са едни и същи. Понякога има серии от пейзажи, посветени на определени местности – Балчик, Маслинови гори или Созопол, например. Моите пътеписи и срещи също могат да бъдат определени като серии – „Детство“, „Юношество“, „Париж“, „Съединените щати“, „Русия“ и „София“, посочи той.

Чеков разказа, че в кореспонденция с българско издателство получил съвет. „Писмото завършваше със съвета да не си правя илюзии, защото бройката за български автори е попълнена до края на годината. Ако има нещо, към което съм бил винаги най-чувствителен, това е дискриминацията към българите. Било от чужденци, било от самите българи към своите сънародници“, посочи Божидар Чеков, като благодари на своите издатели.

Божидар Чеков, който от години живее в Париж, е роден в Лом. На десет години се мести в София, където завършва Полиграфически техникум „Юлиус Фучик“. Първите му публикации са във вестник „Трудово дело“, орган на трудовите войски. Сътрудничи още на вестниците „Народна младеж“ и „Народна армия“. През март 1966 г. Божидар Чеков е най-младият автор, публикуван в месеца на българския разказ, организиран от вестник „Вечерни новини“. Спортува активно и печели градски и републикански юношески шампионати по бокс.

По-късно завършва Полиграфически институт „Естиен“ в Париж и повече от 40 години работи в печата и хартиената промишленост. До падането на Берлинската стена публикува редовно в дисидентското списание „Бъдеще“, ръководено от Ценко Барев. В продължение на 10 години е кореспондент на списание „Тема“.