Да представяме картината за репресираните от комунистическия режим у нас само по документите на Държавна сигурност е все едно да разказваме за Холокоста през документите на Гестапо. Това каза доц. д.и.н. Мартин Иванов, който представи в Регионалния исторически музей в Ямбол книгата си „Бившите хора“ на концлагерна България“ по покана на Държавния архив в града, със съдействието на Община Ямбол.

Според него книгата няма строго исторически прочит, а дава думата точно на тези хора, чиито гласове са приглушавани с десетилетия. В нея са събрани 309 лични разказа от първо лице за съдбата на жени, мъже и деца, репресирани при комунизма. Тя е и разказ за историята на повече от 500 хил. души, на които тоталитарната власт отказва правото на пълноценно гражданско съществуване.

„Не е толкова за смъртта, за лагерите, за картата с черепите, убийствата и Народния съд, а за живота – как тези хора намират своя път, своето място, своето битие в тази доста враждебна спрямо тях система. Книгата е разказ за това какво е да живееш като втора категория близо половин век, без жълтата звезда, но с невидимото клеймо на бивши хора“, допълни историкът.

„Това е опит да се насочи вниманието към едни хора, които без особена вина, в огромното си мнозинство, са били принудени да се сблъскат с разпада на целия им нормален естествен живот. Много от тях, без абсолютно никаква причина, без никакво очакване, просто са извлечени от домовете си, от живота си. Системата, в която попадат, обрича не само тях, но и внуците им", каза още той.

Според него „Бившите хора“ на концлагерна България“ е книга както за паметта ни, така и за липсата на такава. Ние 35 години не намерихме време, желание, интерес да се обърнем към тях и да запишем техните гласове. Тази книга се опитва да бъде едно малко парченце от големия национален пъзел, посочи доц. д.и.н. Мартин Иванов.

„Ние, българите сме едни от най-неисторичните народи, независимо колко се показваме горди с 13-вековната си история. Почти са единици тези, които могат да възстановят своя собствен род повече от три – четири поколения назад. Когато не познаваш миналото на своята собствена кръв, колко истински се интересуваш от миналото на своя народ“, коментира той.

Своя разказ от първо лице представи и 85-годишният Жеко Стоянов от ямболското село Люлин. През 1961 г. той е осъден на смърт от Народния съд заради опозиционната си дейност и опити със съмишленици да възстановят БЗНС „Никола Петков“. После присъдата е отменена, но той прекарва повече от три години в затвор.