Доц. Красимира Александрова: Ако имате библиотека и градина, вие имате всичко, от което се нуждаете
Да бъдеш библиотекар днес означава, че си пазител на словото, защитник на интелектуалното наследство и аристократ на духа, отдаден на нещо по-благородно от собствените си нужди. Това каза директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова по време на тържествата по повод утрешния троен празник - Ден на светите равноапостоли Кирил и Методий, патронния празник на НБКМ и професионалния празник на българските библиотечни и информационни специалисти. Програмата започна пред сградата на НБКМ с поднасяне на цветя и венци на паметника на светите братя Кирил и Методий. „Необходим е огромен кураж, за да пренебрегнеш песента на сирените. Спомняте си вероятно за онзи незабравим образ от гръцката митология – как моряците се връзват за мачтите на кораба, за да не скочат в морето слушайки упойващите песни на сирените. Изкушенията пред днешния човек – тези модерни сирени, са на всяка крачка и често обещават по-високо възнаграждение, по-добра материална база и ред други придобивки, които също звучат упойващо. Трябва да бъдеш безкрайно отдаден на призванието библиотекар, за да се вържеш за мачтата и да не се свърнеш от пътя. Път, осеян с трудности, но и с вдъхновение, с гордост и удовлетворение, че си мост между хората и натрупаната с хилядолетия мъдрост“, каза доц. Александрова. Тя отбеляза, че днес славянската азбука се използва от около 300 милиона души по цял свят и е сред първите официално приети азбуки в Европейския съюз. На кирилица са създадени едни от най-великите произведения на световната литература, посочи директорката на НБКМ. ТРЯБВА САМО ОЩЕ ЕДНА НОВА СГРАДА Доц. Александрова цитира думите на Цицерон, че „ако имате библиотека и градина, вие имате всичко, от което се нуждаете“. „Ако съдим по тях, би трябвало днес тук да имаме всичко, от което се нуждаем – и заради присъствието ни в Националната библиотека, която грижливо съхранява книжовни съкровища, и заради прекрасната градина около нея. Трябва ни само още една нова сграда, разбира се, за която вече пет години се говори. Надявам се, че скоро ще има решение“, каза тя. „Вероятно всеки помни първия си досег, първото си съприкосновение с книгата, защото докосването е антипод на разстоянието, на отдалечеността. Очарованието от докосването удостоверява неподражаемата интимност между човека и книгата“, каза Красимир Недев, член на Обществения съвет на Националната библиотека. По думите му книгата като преносител на знание се развива. Тя вече съществува в различни форми и поставя пред нашата цивилизация предизвикателства от съвсем различен вид, допълни той. НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА - ПАЗИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СЛОВЕСНОСТ И ПОЗНАНИЕ Поздравителни адреси по повод празничния 11 май бяха изпратени от президента на България Румен Радев, служебния министър на културата Найден Тодоров, Националната и университетска библиотека на Република Северна Македония „Св. Климент Охридски“. „Основана непосредствено след Освобождението, устояла на не едно предизвикателство, Националната библиотека претворява възрожденския стремеж към просвета в една забележителна институционална традиция. От висотата на най-стар културен институт в България тя успешно отстоява своята мисия да бъде пазител на българската словесност и познание. В същото време, по един модерен начин библиотеката продължава да приобщава нови поколения читатели и да съпътства младите българи по благотворния път на четящите хора“, гласи част от поздравителния адрес на Румен Радев, който бе прочетен от екипа на библиотеката. По думите на държавния глава празникът въплъщава нашия дълг да съхраняваме и пренасяме във времето сътвореното от предците ни безценно духовно богатство, обществената ни памет и интелектуално наследство. НЕПОЗНАТИЯТ „РИБЕН БУКВАР“ В рамките на тържествената програма днес бе открита изложба „Непознатият „Рибен буквар“. Експозицията е по повод 200 години от издаването му. „По традиция в навечерието на този свят празник публиката има възможността да се докосне до изложба, която разкрива неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители и неговото достойно продължение. Приветствам ви по повод откриването на изложбата „Непознатият „Рибен буквар“ по случай 200 години от издаването на първия новобългарски учебник, който бележи началото на новобългарската просвета“, посочи Найден Тодоров в своя поздравителен адрес, прочетен от екипа на НБКМ. Според служебния културен министър експозицията е много повече от красив знак на уважение към всички библиотечни и информационни работници, към всички читатели и радетели на българското слово, благодарение на чието благородно дело днес, векове по-късно, имаме безценната възможност да четем. „Благодарение на настоящата изложба една от най-значимите книги на Българското възраждане – Рибният буквар, ще бъде може би малко по-разбираем и малко по-близо до нас въпреки първоначалното си трудно разпространение и въпреки трудното му начало извън родината“, посочва още Тодоров в поздравителния си адрес. Според директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова историята на „Рибен буквар“ е неразривно свързана с историята на българския народ и с тази на българското образование. Горди сме, че днес имаме тази възможност не само да разкажем, но и да покажем седемте му издания, които притежава библиотеката, каза тя. „Познаваме ли всъщност Рибния буквар? Всички сме чували това заглавие, виждали сме картинки. А колко от нас са се спирали на текста? А колко от нас знаят съдържанието, историята на неговата поява и разпространение през Възраждането? Това бяха провокативните въпроси, които ни насочиха и окончателно спряха върху точно този облик на нашата изложба“, разказа авторката на експозицията д-р Бояна Минчева. Тя обясни, че това е най-преиздаваният възрожденски буквар. С неговото светско модерно съдържание съставителят запознава ученици, а и по-големи, с устройството на нещата, със света, който ни заобикаля и на достъпен език разказва всичко, което ни се случва, посочи д-р Минчева. Допълни, че изданията се допълват и променят и всеки може да проследи това на седемте табла в изложбата на Националната библиотека. ГОЛЯМА ДИКТОВКА „ПАЗИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК“ Празничната програма в НБКМ завърши с голяма диктовка „Пазител на българския език“. Над 80 деца и възрастни се включиха в новата инициатива на Националната библиотека, като слушаха и писаха откъс от „Отечество“ на Любен Каравелов. Участниците ще бъдат отличени на специална церемония в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на 22 май.
|
|
Експресивно
Христина Комаревска: Любовта и човешките взаимоотношения са моят постоянен фокус
Христина Комаревска, поетеса, представи своя нов сборник с лирика, озаглавен „Избрано“, в Плевен. Събитието се проведе в Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“. В сборника са включени стихотворения от 16 различни стихосби ...
Валери Генков
|
Експресивно
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Писателят Мартен Калеев от Вършец получи специална награда за разказ в Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“, проведен в Чикаго. Информацията е потвърдена от Община Вършец. Конкурсът е организиран от Конфедерацията на българските к ...
Валери Генков
|
Дебютният роман на Оливие Бурдо и неговата екранизация - какво остава неизказано?
Добрина Маркова
|
Експресивно
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на наградите „Читател на годината от 5 до 105“. Тази инициатива е насочена към насърчаване на четенето и се организира ежегодно, като отличията се разпредел ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
В парка на Военна академия бе открито ново пространство, наречено „Литературен джубокс“, с цел популяризиране на съвременната българска поезия. Инициативата е на фондация „Прочети София“ и е подкрепена от Столичната библиотека.
На съби ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
|
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
|
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. Според информация от библиотеката, тези произведения ще бъдат представени на живо за първи път в неделя.
Директорът на библиотеката, Жил Пе ...
|
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
|
|
13:28 ч. / 10.05.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4647 |
|
Да бъдеш библиотекар днес означава, че си пазител на словото, защитник на интелектуалното наследство и аристократ на духа, отдаден на нещо по-благородно от собствените си нужди. Това каза директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова по време на тържествата по повод утрешния троен празник - Ден на светите равноапостоли Кирил и Методий, патронния празник на НБКМ и професионалния празник на българските библиотечни и информационни специалисти.
Програмата започна пред сградата на НБКМ с поднасяне на цветя и венци на паметника на светите братя Кирил и Методий.
„Необходим е огромен кураж, за да пренебрегнеш песента на сирените. Спомняте си вероятно за онзи незабравим образ от гръцката митология – как моряците се връзват за мачтите на кораба, за да не скочат в морето слушайки упойващите песни на сирените. Изкушенията пред днешния човек – тези модерни сирени, са на всяка крачка и често обещават по-високо възнаграждение, по-добра материална база и ред други придобивки, които също звучат упойващо. Трябва да бъдеш безкрайно отдаден на призванието библиотекар, за да се вържеш за мачтата и да не се свърнеш от пътя. Път, осеян с трудности, но и с вдъхновение, с гордост и удовлетворение, че си мост между хората и натрупаната с хилядолетия мъдрост“, каза доц. Александрова.
Тя отбеляза, че днес славянската азбука се използва от около 300 милиона души по цял свят и е сред първите официално приети азбуки в Европейския съюз. На кирилица са създадени едни от най-великите произведения на световната литература, посочи директорката на НБКМ.
ТРЯБВА САМО ОЩЕ ЕДНА НОВА СГРАДА
Доц. Александрова цитира думите на Цицерон, че „ако имате библиотека и градина, вие имате всичко, от което се нуждаете“. „Ако съдим по тях, би трябвало днес тук да имаме всичко, от което се нуждаем – и заради присъствието ни в Националната библиотека, която грижливо съхранява книжовни съкровища, и заради прекрасната градина около нея. Трябва ни само още една нова сграда, разбира се, за която вече пет години се говори. Надявам се, че скоро ще има решение“, каза тя.
„Вероятно всеки помни първия си досег, първото си съприкосновение с книгата, защото докосването е антипод на разстоянието, на отдалечеността. Очарованието от докосването удостоверява неподражаемата интимност между човека и книгата“, каза Красимир Недев, член на Обществения съвет на Националната библиотека. По думите му книгата като преносител на знание се развива. Тя вече съществува в различни форми и поставя пред нашата цивилизация предизвикателства от съвсем различен вид, допълни той.
НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА - ПАЗИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СЛОВЕСНОСТ И ПОЗНАНИЕ
Поздравителни адреси по повод празничния 11 май бяха изпратени от президента на България Румен Радев, служебния министър на културата Найден Тодоров, Националната и университетска библиотека на Република Северна Македония „Св. Климент Охридски“.
„Основана непосредствено след Освобождението, устояла на не едно предизвикателство, Националната библиотека претворява възрожденския стремеж към просвета в една забележителна институционална традиция. От висотата на най-стар културен институт в България тя успешно отстоява своята мисия да бъде пазител на българската словесност и познание. В същото време, по един модерен начин библиотеката продължава да приобщава нови поколения читатели и да съпътства младите българи по благотворния път на четящите хора“, гласи част от поздравителния адрес на Румен Радев, който бе прочетен от екипа на библиотеката. По думите на държавния глава празникът въплъщава нашия дълг да съхраняваме и пренасяме във времето сътвореното от предците ни безценно духовно богатство, обществената ни памет и интелектуално наследство.
НЕПОЗНАТИЯТ „РИБЕН БУКВАР“
В рамките на тържествената програма днес бе открита изложба „Непознатият „Рибен буквар“. Експозицията е по повод 200 години от издаването му.
„По традиция в навечерието на този свят празник публиката има възможността да се докосне до изложба, която разкрива неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители и неговото достойно продължение. Приветствам ви по повод откриването на изложбата „Непознатият „Рибен буквар“ по случай 200 години от издаването на първия новобългарски учебник, който бележи началото на новобългарската просвета“, посочи Найден Тодоров в своя поздравителен адрес, прочетен от екипа на НБКМ. Според служебния културен министър експозицията е много повече от красив знак на уважение към всички библиотечни и информационни работници, към всички читатели и радетели на българското слово, благодарение на чието благородно дело днес, векове по-късно, имаме безценната възможност да четем. „Благодарение на настоящата изложба една от най-значимите книги на Българското възраждане – Рибният буквар, ще бъде може би малко по-разбираем и малко по-близо до нас въпреки първоначалното си трудно разпространение и въпреки трудното му начало извън родината“, посочва още Тодоров в поздравителния си адрес.
Според директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова историята на „Рибен буквар“ е неразривно свързана с историята на българския народ и с тази на българското образование. Горди сме, че днес имаме тази възможност не само да разкажем, но и да покажем седемте му издания, които притежава библиотеката, каза тя.
„Познаваме ли всъщност Рибния буквар? Всички сме чували това заглавие, виждали сме картинки. А колко от нас са се спирали на текста? А колко от нас знаят съдържанието, историята на неговата поява и разпространение през Възраждането? Това бяха провокативните въпроси, които ни насочиха и окончателно спряха върху точно този облик на нашата изложба“, разказа авторката на експозицията д-р Бояна Минчева. Тя обясни, че това е най-преиздаваният възрожденски буквар. С неговото светско модерно съдържание съставителят запознава ученици, а и по-големи, с устройството на нещата, със света, който ни заобикаля и на достъпен език разказва всичко, което ни се случва, посочи д-р Минчева. Допълни, че изданията се допълват и променят и всеки може да проследи това на седемте табла в изложбата на Националната библиотека.
ГОЛЯМА ДИКТОВКА „ПАЗИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК“
Празничната програма в НБКМ завърши с голяма диктовка „Пазител на българския език“. Над 80 деца и възрастни се включиха в новата инициатива на Националната библиотека, като слушаха и писаха откъс от „Отечество“ на Любен Каравелов. Участниците ще бъдат отличени на специална церемония в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на 22 май.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и ...
|
Избрано
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню ...
|
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
|
Ако сте поропуснали
Наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ – нови отличия за Георги Господинов и Ясен Григоров
Литературният фестивал „Пловдив чете“ стартира с тържествена церемония, на която бяха връчени наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ в Лятно кино „Орфей“. Събитието се проведе в Пловдив, където се събраха ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |