Макар от време на време да забравяме за нея, мисията на журналиста е да помага на хората да бъдат убедени в това къде е доброто и къде е лошото. Това каза в интервю журналистът Георги Милков, който представи при огромен интерес в Казанлък своята книга „Истории от ръчния багаж“. Без да сме морални стожери и обществени оракули, това е ежедневен труд, понякога незабележим, но такъв, от който хората имат нужда, макар и често пъти обществото да не си дава сметка колко нужни са му журналистите, посочи той.

Милков сравни журналистите с „кръвни телца“. Човек не става всяка сутрин с мисълта колко са важни, забелязва го, когато има някакъв проблем. „Говоря метафорично за обществото, което често не си дава сметка, че журналистите са тези кръвни телца на имунната система на това, което наричаме обществен организъм и без нашата понякога тиха и скромна работа, нещата няма как да се случат“, коментира той. Според него когато в този „организъм“ се регистрира проблем, хората се сещат, че им трябват медии и гражданско общество, глас на истината. 

Не съм претеглял и не съм правил сериозен анализ, но мога емоционално да заявя, че професията със сигурност ми е дала повече, отколкото ми е взела, каза още той. По думите му много от онова, което е преживял, видял и научил, както и местата, които е посетил и хората, които е срещнал, са благодарение на това, че има тази прекрасна професия. „Самият факт, че след толкова години продължавам да работя това и да се чувствам удовлетворен от това, че съм я избрал, отговаря на въпроса, че продължавам да съм заклето вярващ в мисията, която нашата професия има“, заяви той. Милков посочи, че не е мислил по въпроса какво му е отнела журналистиката. „Освен малко от личния живот и удобствата, но това са дреболии на фона на мисията“, коментира той. 

Авторът изрази надежда, че читателите на книгата „Истории от ръчния багаж“ могат да очакват от нея положителни емоции. „Надявам се много хора да открият в нея интересни факти, данни и истории както за различни хора, така и за места, на които са били или не са били“, каза той. В книгата има истории от места, които са съвсем достъпни. Има една глава, която се казва „Неочаквано в Европа“ – неочаквано, защото повечето хора, които ме познават, очакват да ме видят „на някое от по-близките до кариерата ми места като Близкия изток и Африка, обясни Георги Милков. Той отбеляза, че дори за по-познатите на хората места, е представил истории, които ги показват в по-различен ъгъл. Читателите могат да очакват още истории за интересни артефакти. Има и такива, които са се случили отдавна и макар аз да не съм пряк участник в тях, те са минали през мен, защото са свързани с някои мои разследвания или са ме впечатлили по някакъв начин. 

По думите му написването на книгата е отнело „някъде между една нощ и 30 години“. Тя събира истории, които са писани в много дълъг период от време, обясни Милков. Има истории, които са от 90-те години, когато е започнал работата си като журналист, части от репортажи, които е писал в началото на това хилядолетие, както и такива, които е написал месеци преди отпечатването на книгата. Той я определи като букет както от географски, така и от времеви точки. „Това не е роман, а по-скоро сборник от истории, свързани с различни неща и хора, които са ме впечатлили и са писани по различно време. Можем да кажем, че съм я писал 30 години, а всъщност събирането на историите и подреждането им ми отне една нощ“. 

Георги Милков коментира още, че винаги си е представял писането на книга като занимание за „по-уседналите години“ и дълго време е отказвал на издателства да напише такава. „Винаги съм казвал, че има време, докато преди малко повече от година от издателство „Книгомания“ не ме убедиха, че няма кой знае колко време и че е чудесен начин да отбележа 50-ия си юбилей с един том събрани истории“, разказа той и допълни, че по-трудно е било да избере кои истории да включи, защото има истории за още поне две такива книги. Милков посочи, че по време на представянията на книгата си е имал невероятни срещи и много нови истории. Той добави, че много от познатите му също дълго време са го подтиквали да издаде своите спомени. „Тези, които ме познават, са чували голяма част от историите, а онези, които не ме познават, вече все едно са в кръга на приятелите ми. С тази книга сякаш съм събрал хиляди нови приятели, на които разказвам“, коментира той. Милков определи себе си като „емоционално обран човек“. Когато човек чете тази книга, си казва, че съм трептящо кълбо от емоции, с което се надявам да съм учудил мнозина, които смятат, че ме познават от екрана и от работата ми, каза той и изрази мнение, че това също е определен вид красота на момента – да накараш хората да те погледнат с други очи през това, което си написал. 

Авторът посочи, че заглавието „Истории от ръчния багаж“ има реален и метафоричен смисъл. То дойде случайно и не толкова случайно. Историите не са подчинени на някаква подредба, най-малкото на хронология. Поради тази причина трябваше да има заглавие, което едновременно да обяснява начина, по който всичко е събрано и да отговаря на вътрешния заряд и смисъла, който съм вложил, обясни журналистът. „Истории от ръчния багаж“ дойде случайно като хрумка измежду няколко други варианта, но се оказа, че най-добре пасва, защото говори за мен самия - аз пътувам само с ръчен багаж, това е много конкретно като информация за мен. Същевременно е и заглавие метафора – историите са така подредени и събрани в тази книга, че все едно бъркаш в торбата с ръчния си багаж и вадиш разказ от някакво пътуване, която е сама за себе си. Просто я вадиш и я разказваш“, коментира той.