Има ренесанс в четенето на българска литература. Това каза доц. Калина Иванова – председател на Управителния съвет (УС) на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА).

По думите в библиотеките произведенията на български автори се четат дори повече от чуждестранните творби. Според нея за това спомагат и срещите с родните писатели. Разговори, дискусии, представяния на книги и литературни четения са част и от настоящата кампания на ББИА „Маратон на четенето“. Участие в нея имат общо 99 библиотеки от 44 града и 33 села.

ДЕЦАТА И БИБЛИОТЕКИТЕ

Родителите трябва да намират време да четат на своите деца, било то за лека нощ или в друго свободно време, посочи доц. Калина Иванова, която освен председател на УС на ББИА е още директор на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново.

Според нея е важно както родителите, така и преподавателите да водят малките читатели в библиотеките. „Аз имам две внучета и знам от дъщеря си, че детските книжки не са с ниска цена, а пък на малчуганите бързо им омръзват. И ето тук е мястото на библиотеките. Защото те имат по-разнообразен фонд. Детските книжки винаги са по-нови, по-чисти, отколкото, да кажем, тези за възрастни.  По-често купуваме детски книжки, а и за самите родители е по-изгодно, разбира се, да използват библиотеките и често да сменят книжките и да предоставят нови приказки, нови четива за дечицата – за да могат те да се развиват интелектуално, пък и да придобият интерес към четенето и към знанието“, разказа доц. Иванова.

По думите напоследък книжките за деца са с „много интересна“ структура, като освен текст и илюстрация в тях има прозорчета и пъзели. „Това предизвиква интереса към самата книжка у детето. Много са разнообразни, с чудесен дизайн“, разказа тя. На въпроса какъв съвет би дала на родителите в избора на първо четиво за своите деца, тя посочи, че е добре книжките да бъдат по-интерактивни. „Децата преди всичко се заглеждат в илюстрациите, в цветните картинки, това ги привлича“, допълни доц. Иванова.

ФИНАНСОВАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Най-големият проблем за библиотеките е финансовата недостатъчност, като с него са свързани и останалите предизвикателства, пред които са изправени институтите. Сред тях са остарялата материална база, технологичното оборудване, което също не е много евтино и трябва да се подновява ежегодно, обезпечаване на дейности като тези, свързани със срещи със автори, посочи председателката на УС на ББИА.

„Тъй като финансирането в културната сфера е много недостатъчно, малко остава за издръжка на тези организации, за поддържане на материална база, за реализиране на дейности или пък да си помислим за някакви нови библиотечни услуги, които да представяме на обществото“, смята тя.

По думите проблем, който назрява през последните години са немодернизираните библиотечни фондохранилища. „Средства за капиталови разходи не се отпускат за библиотеките. Те могат текущо само да поддържат – да правят някакви малки ремонти в сградите. Няма къде да се кандидатства, не е имало такива програми досега. Надявам се в близко бъдеще да се помисли по тези въпроси. Чрез програми за интегрирано градско развитие, за развитие по региони може би ще има възможност за културните организации да кандидатстват, но не навсякъде“, отбеляза доц. Калина Иванова.

Липсва и пространство в библиотеките, каза тя. Доц. Иванова допълни, че сградите са мислени с едни перспективи, които на днешно време отдавна са остарели. 

„Трябва да се помисли за нова материална база, както се работи на Запад – строят се нови библиотечни сгради, модерни, чрез които се привличат и млади хора с интересни места за отдих, за обучение, за самообучение и т.н. Това при нас липсва. Ние даваме за пример само една модерна регионална библиотека – в град Бургас. Разбира се, университетските библиотеки имат повече средства и напоследък получаваме информация за нови изградени библиотеки, модерен интериор, технологично оборудване на ниво и т.н. Нека да си пожелаем това да бъде и за обществените библиотеки“, каза доц. Калина Иванова.

ФОАЙЕ НА КНИГАТА С АВТОГРАФ

Както информирахме, общо 61 прояви са включени в тазгодишното издание на „Фоайе на книгата с автограф“ в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Събитията започнаха в началото на април – на Международния ден на детската книга, и продължават до края на месеца. Срещите с авторите са също част от програмата на „Маратон на четенето“.

Сред акцентите са разговори с автори като Петър Стоянович, Георги Милков, Магърдич Халваджиян, Мартина Вачкова, която представя новото издание на спомените за Григор Вачков „Пратеник на мъжки времена” и др.

С изложби се отбелязват 130 години от отпечатването на първото издание на пътеписа „До Чикаго и назад“, 100 години от основаването на футболен клуб „Етър“ и др. 

„От няколко години това е изложение с международно участие. Поканили сме колеги от Румъния, които са писатели и музиканти. На 22 април пък ни гостуват писатели и преподаватели от университета в Бартън, Република Турция. Тогава ще има и онлайн презентация за историята на турската демокрация с авторите Нихан Темиз, Ахмет Алтай и Лале Оздемир. Тогава ще представим и издателството на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)“, разказа още доц. Калина Иванова.