Григор Бануши: Още като дете съм чел произведения на Иван Вазов, Христо Ботев и Елин Пелин
Аз познавам и обичам България. Още в моето детство съм чел произведения на много български писатели – Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин. Чел съм и писателите от моята младост, представители на социалистическия реализъм като Камен Калчев. Това каза албанският писател Григор Бануши на представянето на книгата си „Недовършена симфония“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в четвъртък. Пред студентите и читателите той отбеляза, че една от героините във втория му роман, преведен на български език, е вдъхновена от българка, която избрала да се омъжи за албанец. „Тя беше моя колежка в Тирана. И когато тръгнали да се женят, баща казал: „Къде отиваш, бе, дъще, в тази държава, където има само баири и мюсюлмани“. А тя му отговорила: „Татко, те и там строят социализма“, разказа Бануши. Допълни, че има много такива жени, които са се омъжили за албанци и които са били преследвани след това от режима. „Недовършена симфония“ разказва за пианиста и композитор Адриан Мара, който бяга от диктаторския режим в Албания и се установява във Франция. Той се оказва преследван от режима заради една незначителна причина – майка му е италианка, посочи авторът. „На една вечеринка във Франция той гледа някакъв документален филм. Дават един блестящ пианист, който е в гръб, с дълги бели коси. И когато този пианист се обръща, изведнъж се вижда, че това е албанският диктатор Енвер Ходжа. Диктаторите – където и да са, дали са албанци, дали са в други страни, все претендират, все се правят, че разбират от всичко, дори от изкуство“, посочи Григор Бануши. По думите му Албания все още не е приета в Европа политически, но е приета и интегрирана чрез изкуството. Много хора на изкуството са известни из Европа, отбеляза той. Книгите на Григор Бануши, и особено „Недовършена симфония“, отразяват една тъжна част от албанската история, каза по време на събитието посланичката на Албания в България Инид Мило. По думите по време на тоталитарния режим има много интелектуалци, които за съжаление са били преследвани. Както знаете, сега реалността в Албания е коренно различна, посочи Инид Мило. Ние сме малка държава, която се стреми да стане член на ЕС, и сме горди да покажем в България, в Европа и по света нашите таланти, допълни посланичката. „На базата на психологическия трилър Григор Бануши пресъздава един много особен момент от историята на Албания, който, между другото, е много сравним и с нашата история. Тук също доста български интелектуалци са били принудени да напуснат страната ни заради неразбирателство с режима“, разказа Светлана Янчева от издателство „Изида“. Тя разказа, че желанието за среща на албанския писател с българската публика датира отдавна, още от издаването на предния му роман „Гневът на самодивите“ на български език. Книгата беше посрещната много сърдечно и с много добри отзиви от българската публика, отбеляза Янчева. Тя обясни, че това е роман, в който балканската митология се среща с криминални сюжети и вълнуващи истории. Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. До 2013 г. работи като журналист в „Радио Тирана“. През 1997 г. публикува дебютния си роман „Смъртта на Нарцис“, последван от романа „Лицето на дявола“ (2009). Третият роман на Григор Бануши – „Гневът на самодивите“, излиза през 2015 г., номиниран е за Европейската награда за литература.
|
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
На 8 януари в литературния клуб „Перото“ в София ще се проведе среща с известния автор Свами Тиртха, който е създател на книгата „Черната книга: Медитации за всеки ден“. Събитието е организирано от фондация „Калпатару“ и е п ...
Ангелина Липчева
|
Екатерина Йорданова представя иновации в ядрен синтез с фемтосекундни лазери
Валери Генков
|
Златното мастило
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
На 4 януари 2026 година се навършиха сто години от важен момент в историята на Италия, свързан с първата кралица на Обединена Италия – Маргарита Савойска, родена в Торино на 20 ноември 1851 година. Тя е дъщеря на Фердинанд Савойски, първия херцог на Гену ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
В съвременната поезия, писането не е просто акт на творчество, а начин за завладяване на дълбоки истини, свързани с човешките действия. Тези действия, които отразяват ценностите на една цивилизация, оставят следа в колективната памет и се активират в моменти н ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Петима видни общественици от Свищов са избрани да представляват града в Националния представителен организационен комитет, който ще организира честванията по повод 170-годишнината на читалищното дело в страната. Събитието ще се проведе в Свищов, Лом и Шумен.
...
Валери Генков
|
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Монира Ал-Гадир изследва новите поетични идентичности в дигиталната ера
Ангелина Липчева
|
В "Tracing the Ether: Contemporary Poetry from Saudi Arabia" (Проследявайки етер: Съвременна поезия от Саудитска Арабия), теоретикът и преводач Монира Ал-Гадир (Moneera Al-Ghadeer) събира шейсет и две стихотворения от двадесет и шест поети, които наследяват както руините на предислямския копнеж, така и синята светлина на дигитално картографирания свят. Тази антология е една от първите на английски ...
|
На бюрото
Морис Фадел поставя под въпрос реалността в литературата
Валери Генков
|
|
09:57 ч. / 19.04.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4675 |
|
Аз познавам и обичам България. Още в моето детство съм чел произведения на много български писатели – Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин. Чел съм и писателите от моята младост, представители на социалистическия реализъм като Камен Калчев. Това каза албанският писател Григор Бануши на представянето на книгата си „Недовършена симфония“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в четвъртък.
Пред студентите и читателите той отбеляза, че една от героините във втория му роман, преведен на български език, е вдъхновена от българка, която избрала да се омъжи за албанец. „Тя беше моя колежка в Тирана. И когато тръгнали да се женят, баща казал: „Къде отиваш, бе, дъще, в тази държава, където има само баири и мюсюлмани“. А тя му отговорила: „Татко, те и там строят социализма“, разказа Бануши. Допълни, че има много такива жени, които са се омъжили за албанци и които са били преследвани след това от режима.
„Недовършена симфония“ разказва за пианиста и композитор Адриан Мара, който бяга от диктаторския режим в Албания и се установява във Франция. Той се оказва преследван от режима заради една незначителна причина – майка му е италианка, посочи авторът.
„На една вечеринка във Франция той гледа някакъв документален филм. Дават един блестящ пианист, който е в гръб, с дълги бели коси. И когато този пианист се обръща, изведнъж се вижда, че това е албанският диктатор Енвер Ходжа. Диктаторите – където и да са, дали са албанци, дали са в други страни, все претендират, все се правят, че разбират от всичко, дори от изкуство“, посочи Григор Бануши.
По думите му Албания все още не е приета в Европа политически, но е приета и интегрирана чрез изкуството. Много хора на изкуството са известни из Европа, отбеляза той.
Книгите на Григор Бануши, и особено „Недовършена симфония“, отразяват една тъжна част от албанската история, каза по време на събитието посланичката на Албания в България Инид Мило. По думите по време на тоталитарния режим има много интелектуалци, които за съжаление са били преследвани.
Както знаете, сега реалността в Албания е коренно различна, посочи Инид Мило. Ние сме малка държава, която се стреми да стане член на ЕС, и сме горди да покажем в България, в Европа и по света нашите таланти, допълни посланичката.
„На базата на психологическия трилър Григор Бануши пресъздава един много особен момент от историята на Албания, който, между другото, е много сравним и с нашата история. Тук също доста български интелектуалци са били принудени да напуснат страната ни заради неразбирателство с режима“, разказа Светлана Янчева от издателство „Изида“.
Тя разказа, че желанието за среща на албанския писател с българската публика датира отдавна, още от издаването на предния му роман „Гневът на самодивите“ на български език. Книгата беше посрещната много сърдечно и с много добри отзиви от българската публика, отбеляза Янчева. Тя обясни, че това е роман, в който балканската митология се среща с криминални сюжети и вълнуващи истории.
Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. До 2013 г. работи като журналист в „Радио Тирана“. През 1997 г. публикува дебютния си роман „Смъртта на Нарцис“, последван от романа „Лицето на дявола“ (2009). Третият роман на Григор Бануши – „Гневът на самодивите“, излиза през 2015 г., номиниран е за Европейската награда за литература.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
Писането за Юга на Съединените щати е предизвикателство, което изисква дълбочинно разбиране на сложната идентичност на региона. Според Томас Дай, южната идентичност често се възприема като затворена в миналото, между Гражданската война и движението за ...
|
Избрано
Христина Комаревска: „Ние носим в себе си както светла, така и тъмна страна“
Христина Комаревска, плевенска поетеса и журналистка, представи своята нова творба, озаглавена „И Одета, и Одилия“. В интервю, тя сподели, че заглавието отразява сложността на света, в който живеем, където доброто и злото постоянно се ...
|
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
|
Ако сте поропуснали
Крехкост: Социални и икономически измерения в съвременна Италия
В съвременна Италия терминът "крехкост" заема централно място в различни дискусии, от поетични и философски до икономически и политически. От една страна, крехкостта се възприема като човешко пространство, свързано с бавност, грижа и споделена уязвимост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |