Стихосбирката на българската поетеса Аксиния Михайлова "С очите на ангели, затворени в приют", в превод на гръцки език, беше представена на творческа среща в град Комотини, Гърция. Тя бе организирана от лектората по български език и култура в Тракийския университет "Демокрит" като част от проекта "Мостове на словото - среща с българската литература", който се осъществява по програмата на Министерството на образованието и науката (МОН) "Неразказаните истории на българите", съобщи пресцентърът на ведомството.

В срещата участваха гръцки студенти от специалността "Български език и литература" в университета "Демокрит", които представиха свои преводи на българска поезия с музикалния съпровод на китариста Йоргос Лиратзис, възпитаник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. В момента над 60 студенти във висшето училище в Комотини изучават българистика. Сред гостите бяха и представители на българските неделни училища в Александруполис, Комотини, Ксанти и Кавала, както и на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", който е съорганизатор на събитието.

Участниците бяха приветствани от името на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков от началника на кабинета му Наталия Михалевска, както и от посланиците на инициативата "Неразказаните истории на българите" - писателката Здравка Евтимова, историкa от БАН доц. Георги Димов и от композиторa Хайгашод Агасян. Той поздрави гостите с изпълнение на химна на българските училища зад граница "Пътят за България", както и с любимата на поколения българи песен "Не остарявай любов". За него срещата в Комотини беше особено емоционална, тъй като родът на майка му е от Комотини, а на срещата беше и неговият братовчед - председател на настоятелството на Арменската църква в града.

"След като преди 15 години се създаваха българските неделни училища зад граница, сега те прераснаха в повече от училища. Те станаха  пулсиращи огнища на българщината и там се роди тази програма сред нашите сънародници по света - "Неразказаните истории на българите", каза Наталия Михалевска. Тя изтъкна, че българите, които са далеч от Родината, искат да я приближат и преживеят до себе си така, както всяко нещо, което човек обича. "Те искат да търсят и откриват България, и в себе си, в родовите си истории, но и да изследват дирите на българите по света - така се роди тази програма. Програмата е много отворена - може да се разказват истории, да се правят маршрути на българските места по света, да се издават книги, да се правят преводи, да се поставят пиеси - всичко, свързано с оживяването и съхраняването на обичта към България. Аз съм горда да ги поздравя с идеята, да се направят преводи на тази прекрасна поетеса Аксиния Михайлова, за която смятам, че трябва да разказваме и тук, но и в България", каза Наталия Михалевска.

Самата Аксиния Михайлова си пожела все повече български книги да се появяват на гръцкия пазар, което би допринесло двата народа да се опознават повече. "Колкото и да сме различни като народи, колкото и да са различни езиците ни, ние имаме една обща черта - ние сме балканци и носим нещо в генетичния си код, което понякога пренебрегваме заради политически и социални проблеми, но ние не можем да избягаме от това ДНК. Знаем, че в най-трудните моменти, ако стане пожар, викаме на помощ съседа. Или в добри моменти подвикваме през оградата и го каним на чашка. В тези моменти съседът се оказва много по-важен от най-близките хора и роднини", каза поетесата.

Здравка Евтимова подчерта, че стиховете на Аксиния Михайлова са толкова силни и мощни, че свързват България в "едно голямо любящо сърце".

В срещата участва и генералният консул на България в Солун Антон Марков, който подчерта, че културата и изкуството ни обединяват, и ни правят по-силни.

Срещата бе част от проекта "Мостове на словото - среща с българската литература" по инициатива на Виолета Йоаниду, лектор по български език и култура в Тракийския университет "Демокрит". От Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" участва деканът на Филологическия факултет проф. Константин Куцаров. Той е и ръководител на катедрата по български език във факултета, от която по думите му през годините са излезли над 35 лектори по българистика зад граница.