Авторът и перото

Експресивно

Експресивно

Начало Авторът и перото

По думите й Варненската библиотека разполага с интересни екземпляри от Първата световна война. Няма да можем да дигитализираме всички, но ще подберем най-важните и интересните, обясни Калчева. Тя допълни, че по същия начин се подхожда и към архива от афиши на театрални и оперни представления, с който разполага библиотеката.Във фондовете й има и много плакати от времето на социализма, на които също се извършва инвентаризация, като част от тях ще бъдат дигитализирани.

Библиотеките в Пловдив и Варна работят активно по дигитализацията на своите фондове, като се обръща специално внимание на периодичните издания, сбирките от географски карти, кино и театрални афиши. 

Темата за електронния достъп бе акцент днес на срещата за обмяна на опит между екипа на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ в крайморския град и представители на културните институти от Пловдивския регион. Разговорът бе открит от директорите на библиотеката домакин инж. Радка Калчева и на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив Димитър Минев.

Калчева коментира, че през миналата година екипът е започнал инвентаризация на фонда с географски карти и атласи. По думите й Варненската библиотека разполага с интересни екземпляри от Първата световна война. Няма да можем да дигитализираме всички, но ще подберем най-важните и интересните, обясни Калчева. 

Тя допълни, че по същия начин се подхожда и към архива от афиши на театрални и оперни представления, с който разполага библиотеката. Във фондовете й има и много плакати от времето на социализма, на които също се извършва инвентаризация, като част от тях ще бъдат дигитализирани.

Калчева допълни още, че екипът е в очакване да започне финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като чрез него страната ни трябва да дигитализира фондовете на библиотеки, музеи и архиви. По думите й това е начинът библиотеката да получи модерна техника, защото големите материали не могат да бъдат сканирани с наличната. 

През последните години направихме много сериозна дигитална библиотека, резултат на съвместен проект с 4 института на БАН и няколко университета в страната, допълни Димитър Минев. По думите му най-сериозната колекция на Пловдивската библиотека в платформата за сега е тази на периодичните издания. Дигитализирани са повече от 400 заглавия. Пловдив е бил много развит град по времето на Източна Румелия, а и след това, в различен период от време са излизали 500 вестника, каза Минев. Той допълни, че голямото улеснение за читателите е, че в съдържанието на дигиталната библиотека се търси както в Гугъл – по ключова дума, име или термин, като достъпът до нея е абсолютно безплатен. В нея вече фигурира и колекцията на „Иван Вазов“ от филмови афиши, които са близо 2 500 броя. По думите на Минев болшинството са на български филми, с историята на режисьорите, артистите, сценаристите.

Читателите на дигиталната библиотека имат достъп и до географски карти. Минев уточни, че в момента тече тяхната инвентаризация. По думите му библиотеката разполага с между 2 и 3 хиляди броя, сред които е и оригиналът на картата на Александър Хаджирусет от средата на 15 век за България, Одринска Тракия и Македония, когато са били една държава. Любителите на историята могат да видят в дигиталната библиотека и едно прошение на българските общини до Великите сили след подписването на Ньойския договор и разпокъсването на България, каза още Минев. По думите му то е с печати и подписи и изразява молба да не се разкъсва българския етнос, а в него фигурират и общините Серес, Щит, Скопие, Битоля.

На 1 ноември Пловдивската библиотека ще чества своята 145 годишнина, каза още Минев. Екипът й е планирал серия събития през цялата година - литературни срещи, както и много инициативи за деца, младежи и за хората в неравностойно положение.

Библиотеката е създадена през 1879 година, само няколко месеца след Националната „Кирил и Методий“, допълни Минев. По думите му тя е основана от мъже, които са се занимавали с политика и обществена дейност, но са били доста по-разумни от настоящите, и са разбрали, че е нужно да се създаде не само библиотека в Княжество България, но и в Източна Румелия, за да се запазва и предава паметта на българщината и в територията, останала в рамките на Османската империя. Началото на фонда е поставено в началото на 1879 година с дарение от пет френски книги. Днес библиотеката разполага с лични колекции на личности като Йоаким Груев, Найден Геров и други бележити българи, пази близо 360 славянски ръкописа, старопечатни книги, много литографии и гравюри. Най-старият й ръкопис е от 12 век - Кюстендилският палимпсест, който е паметник на ЮНЕСКО.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Авторът и перото

Бившата първа дама Мелания Тръмп ще издаде тази есен книга, озаглавена "Мелания", и описана от екипа като "въздействаща и вдъхновяваща история на жена, която сама е проправила пътя си, преодоляла е изпитанията и е достигнала личностно съвършенство", предаде А ...

Добрина Маркова

Авторът и перото

Парковете „Възраждане“ и „Студентски“ са новите културни точки в десетото издание на кампанията „Зелени библиотеки“. Това съобщават организаторите от Столичната библиотека. Тази година арт посланици на кампанията са поетът Иван Ланджев, детската авторка, актр ...

Валери Генков

Валери Генков

Авторът и перото

„Васил Стоилов – създаването на човека“ е нова книга за мястото и значението на художника Васил Стоилов (1904-1990) в българското изкуство. Изданието е базирано на непубликувани ръкописи на литературния и художествен критик Владимир Свинтила (1926-1998), съобщ ...

Валери Генков