На творческа среща в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък популярният автор Боян Боев представи книгите си "Последна молитва“, „Двайсет гроша“ и „Сайбиевата невеста“.

Събитието е част от програмата на 30-те Чудомирови празници, посветени на живота и делото на писателя и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир. 

Това е първото представяне на Боян Боев в Казанлък. 

„Благодарен съм за поканата да представя произведенията си именно на Чудомирови празници, защото това е едно признание за всеки автор“, каза той. 

Боев разказа, че литературата винаги е била важна част от живота му, измислял си е истории от малък дори за герои от книжки за оцветяване. Първото му публикувано произведение е разказът „Тъмна вечер“, който е по действителна история, разказана му от неговата прабаба. 

„По-осъзнато започнах да създавам своите произведения преди около 6-7 години“, коментира още авторът, който е на 31 години. 

Той определи първия си роман „Сайбиевата невеста“ като любовен. „Освен любовна история обаче, книгата е много повече от това. Опитах се да пресъздам бита на обикновения човек от края на 19-и век, а в романа присъства и типичният за епохата трагизъм“, посочи той. 

Боян Боев коментира, че в творчеството си се влияе от класически автори като Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин. 

„В един момент осъзнах, че хората имат нужда да четат такива произведения, а с времето колкото повече се вглъбявах в героите си, толкова по-добре започвах да се чувствам с тях и спрях да бягам от българското“, каза той. 

По думите му романът „Последна молитва“ е по-задълбочен, в него той е вложил много усилия, направил е и много проучвания, за да може да пренесе читателя в реалната историческа обстановка, защото действието се развива през 1872 година. 

„Романът залага на семейните отношения, затова съм го посветил на семейството си“, каза още авторът. 

Боян Боев посочи, че обича всичките си герои, колкото и отрицателни да са някои от тях на моменти, защото в отрицателните герои има голяма доза психология. В произведенията му са застъпени и истории, свързани със суеверията, защото това е много характерна черта на българина. 

Авторът изрази мнение, че историите му намират своите читатели до голяма степен заради това, че те са близки до нашето ежедневие и народопсихология, а в неговите герои всеки може да припознае себе си или някой свой близък.