Марин Трошанов: Има възраждане на интереса на българите към родната литература
Има възраждане на интереса на българите към родната литература във всички направления. Това каза в интервю писателят Марин Трошанов, който е сред гостите на фестивала „Литературен прожектор“, организиран от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. Той смята, че се търсят книги включително в остро сюжетните жанрове и това ще доведе до тласък на развитието и при комиксите, които са във фокуса на първия модул на фестивала, изследващ връзките между литературата и визуалните изкуства. Тази вечер в Градската художествена галерия на Варна се открива поредна експозиция с творби от Третата национална изложба на българския комикс, след като отделни пана вече бяха подредени в Библиотеката и във Фондация „Аморфа“. Марин Трошанов, чиито общи издания с художника Петър Станимиров също са представени в изложбата, подчерта, че ако искаме добро развитие на изкуството у нас, трябва да има хора, които живеят с мисълта да създават творби. Той смята, че доскоро българските творци са били в немилост, особено през 90-те години на ХХ век и периода между 2000 и 2010 година, когато е „тотално мъртвило във всички сфери на изкуството“, а сега виждаме, че нещата вървят във възходяща посока и има съживяване на търсенето. „Има дори опити за развитие на псевдо-суперзвезди, а има и автори, които вече се самоиздържат чрез изкуството си като професионалисти“, подчерта Трошанов. По думите му тежките проблеми пред авторското творчество у нас са пиратството, малкият пазар, изкуственият интелект и традиционната българска слабост в екипната работа. „Всеки по-сериозен проект, който ангажира голям брой професионалисти, не успява да тръгне в посока на периодичност и постоянство, но нека не бъдем негативни“, каза Трошанов и изрази увереност, че когато се появят добри продукти, ще се запали и по-сериозен интерес от страна на публиката. „Всичко е възможно, не трябва да драматизираме нещата и да се вайкаме. Важното е хората на изкуството да са трудолюбиви и да имат ясната мисъл, че продуктът, който създават за публиката, следва да бъде качествен. Талантливите хора, които държат да се развиват, трябва да дават най-доброто от себе си и да работят в екип“, съветва Трошанов. Основните пречки при създаването и разпространението на комиксите той вижда в скъпата инвестиция, малкия пазар у нас и липсата на изградена масова култура, каквато има в държави със силна дистрибуция и реклама в жанра. „В България едва няколко хиляди читатели проявяват интерес към такива издания и няма как да бъдем конкурентни на това, което се превежда. По тази причина подобна инвестиция е рискова и трудно се изплаща. Няма и канали, по които българската литература, в частност комиксите, да бъдат разпространявани добре в чужбина, което би могло да инвестира средства в системата и да предизвика интерес у творците към жанра, като им даде възможност да работят спокойно и да изградят постепенно българска школа“, коментира още писателят. Според него е трудна и реализацията на комиксите в киното по подобие на американските или японските примери, защото то е много скъпо изкуство, а и в България трудно можем да се похвалим с някакви големи успехи в анимацията с изключение на отделни явления като „Тримата глупаци“ на Доньо Донев или Румен Петков, който има легендарни анимации за телевизията, но не с български екипи. Пример за безпрецедентен масов успех са продукциите на „Марвел“ и за него могат да мечтаят много качествени и талантливи школи, добави писателят, но изрази мнение, че зрителите вече са се пренаситили и на тях. „В крайна сметка много качествени неща остават ювелирни, предназначени за по-малка група ценители и понякога такъв тип творчество достига период на някакъв „бум“ и се превръща почти в религия в поп-културата“, добави още Трошанов. Марин Трошанов е автор на фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели „Lazarus“.
|
|
Литературен обзор
Променящият се образ на фермера в рекламите в епохата на автоматизацията
В историята на селското стопанство автоматизацията е един от големите успехи. С течение на времето нуждата от ръчен труд е намаляла драстично, но парадоксално, паралелно с това се увеличават изображенията на мъжка сила в рекламите, насочени към фермерските паз ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Проф. д-р Георги Райновски с осем приоритета и дигитализация на университетската администрация
Проф. д-р Георги Райновски, кандидат за ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", представи своята програма за довършване на мандата за 2023-2027 г. в аулата на университета. Той акцентира на осем основни приоритета, които ще ръководят неговите д ...
Валери Генков
|
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
|
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
През лятото на 1946 г. Съединените щати провеждат ядрени изпитания на атола Бикини в Тихия океан като част от операция „Кросроудс“ – първите ядрени тестове след края на Втората световна война. Година по-късно Военноморските сили се завръщат н ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
В парка на Военна академия бе открито ново пространство, наречено „Литературен джубокс“, с цел популяризиране на съвременната българска поезия. Инициативата е на фондация „Прочети София“ и е подкрепена от Столичната библиотека.
На съби ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
|
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
|
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. Според информация от библиотеката, тези произведения ще бъдат представени на живо за първи път в неделя.
Директорът на библиотеката, Жил Пе ...
|
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
|
|
13:37 ч. / 26.03.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3207 |
|
Има възраждане на интереса на българите към родната литература във всички направления. Това каза в интервю писателят Марин Трошанов, който е сред гостите на фестивала „Литературен прожектор“, организиран от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. Той смята, че се търсят книги включително в остро сюжетните жанрове и това ще доведе до тласък на развитието и при комиксите, които са във фокуса на първия модул на фестивала, изследващ връзките между литературата и визуалните изкуства. Тази вечер в Градската художествена галерия на Варна се открива поредна експозиция с творби от Третата национална изложба на българския комикс, след като отделни пана вече бяха подредени в Библиотеката и във Фондация „Аморфа“.
Марин Трошанов, чиито общи издания с художника Петър Станимиров също са представени в изложбата, подчерта, че ако искаме добро развитие на изкуството у нас, трябва да има хора, които живеят с мисълта да създават творби. Той смята, че доскоро българските творци са били в немилост, особено през 90-те години на ХХ век и периода между 2000 и 2010 година, когато е „тотално мъртвило във всички сфери на изкуството“, а сега виждаме, че нещата вървят във възходяща посока и има съживяване на търсенето. „Има дори опити за развитие на псевдо-суперзвезди, а има и автори, които вече се самоиздържат чрез изкуството си като професионалисти“, подчерта Трошанов.
По думите му тежките проблеми пред авторското творчество у нас
са пиратството, малкият пазар, изкуственият интелект и традиционната българска слабост в екипната работа. „Всеки по-сериозен проект, който ангажира голям брой професионалисти, не успява да тръгне в посока на периодичност и постоянство, но нека не бъдем негативни“, каза Трошанов и изрази увереност, че когато се появят добри продукти, ще се запали и по-сериозен интерес от страна на публиката.
„Всичко е възможно, не трябва да драматизираме нещата и да се вайкаме. Важното е хората на изкуството да са трудолюбиви и да имат ясната мисъл, че продуктът, който създават за публиката, следва да бъде качествен. Талантливите хора, които държат да се развиват, трябва да дават най-доброто от себе си и да работят в екип“, съветва Трошанов.
Основните пречки при създаването и разпространението на комиксите
той вижда в скъпата инвестиция, малкия пазар у нас и липсата на изградена масова култура, каквато има в държави със силна дистрибуция и реклама в жанра. „В България едва няколко хиляди читатели проявяват интерес към такива издания и няма как да бъдем конкурентни на това, което се превежда. По тази причина подобна инвестиция е рискова и трудно се изплаща. Няма и канали, по които българската литература, в частност комиксите, да бъдат разпространявани добре в чужбина, което би могло да инвестира средства в системата и да предизвика интерес у творците към жанра, като им даде възможност да работят спокойно и да изградят постепенно българска школа“, коментира още писателят.
Според него е трудна и реализацията на комиксите в киното
по подобие на американските или японските примери, защото то е много скъпо изкуство, а и в България трудно можем да се похвалим с някакви големи успехи в анимацията с изключение на отделни явления като „Тримата глупаци“ на Доньо Донев или Румен Петков, който има легендарни анимации за телевизията, но не с български екипи. Пример за безпрецедентен масов успех са продукциите на „Марвел“ и за него могат да мечтаят много качествени и талантливи школи, добави писателят, но изрази мнение, че зрителите вече са се пренаситили и на тях.
„В крайна сметка много качествени неща остават ювелирни, предназначени за по-малка група ценители и понякога такъв тип творчество достига период на някакъв „бум“ и се превръща почти в религия в поп-културата“, добави още Трошанов.
Марин Трошанов е автор на фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели „Lazarus“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и ...
|
Избрано
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню ...
|
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
|
Ако сте поропуснали
Наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ – нови отличия за Георги Господинов и Ясен Григоров
Литературният фестивал „Пловдив чете“ стартира с тържествена церемония, на която бяха връчени наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ в Лятно кино „Орфей“. Събитието се проведе в Пловдив, където се събраха ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |