Марин Трошанов: Има възраждане на интереса на българите към родната литература
Има възраждане на интереса на българите към родната литература във всички направления. Това каза в интервю писателят Марин Трошанов, който е сред гостите на фестивала „Литературен прожектор“, организиран от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. Той смята, че се търсят книги включително в остро сюжетните жанрове и това ще доведе до тласък на развитието и при комиксите, които са във фокуса на първия модул на фестивала, изследващ връзките между литературата и визуалните изкуства. Тази вечер в Градската художествена галерия на Варна се открива поредна експозиция с творби от Третата национална изложба на българския комикс, след като отделни пана вече бяха подредени в Библиотеката и във Фондация „Аморфа“. Марин Трошанов, чиито общи издания с художника Петър Станимиров също са представени в изложбата, подчерта, че ако искаме добро развитие на изкуството у нас, трябва да има хора, които живеят с мисълта да създават творби. Той смята, че доскоро българските творци са били в немилост, особено през 90-те години на ХХ век и периода между 2000 и 2010 година, когато е „тотално мъртвило във всички сфери на изкуството“, а сега виждаме, че нещата вървят във възходяща посока и има съживяване на търсенето. „Има дори опити за развитие на псевдо-суперзвезди, а има и автори, които вече се самоиздържат чрез изкуството си като професионалисти“, подчерта Трошанов. По думите му тежките проблеми пред авторското творчество у нас са пиратството, малкият пазар, изкуственият интелект и традиционната българска слабост в екипната работа. „Всеки по-сериозен проект, който ангажира голям брой професионалисти, не успява да тръгне в посока на периодичност и постоянство, но нека не бъдем негативни“, каза Трошанов и изрази увереност, че когато се появят добри продукти, ще се запали и по-сериозен интерес от страна на публиката. „Всичко е възможно, не трябва да драматизираме нещата и да се вайкаме. Важното е хората на изкуството да са трудолюбиви и да имат ясната мисъл, че продуктът, който създават за публиката, следва да бъде качествен. Талантливите хора, които държат да се развиват, трябва да дават най-доброто от себе си и да работят в екип“, съветва Трошанов. Основните пречки при създаването и разпространението на комиксите той вижда в скъпата инвестиция, малкия пазар у нас и липсата на изградена масова култура, каквато има в държави със силна дистрибуция и реклама в жанра. „В България едва няколко хиляди читатели проявяват интерес към такива издания и няма как да бъдем конкурентни на това, което се превежда. По тази причина подобна инвестиция е рискова и трудно се изплаща. Няма и канали, по които българската литература, в частност комиксите, да бъдат разпространявани добре в чужбина, което би могло да инвестира средства в системата и да предизвика интерес у творците към жанра, като им даде възможност да работят спокойно и да изградят постепенно българска школа“, коментира още писателят. Според него е трудна и реализацията на комиксите в киното по подобие на американските или японските примери, защото то е много скъпо изкуство, а и в България трудно можем да се похвалим с някакви големи успехи в анимацията с изключение на отделни явления като „Тримата глупаци“ на Доньо Донев или Румен Петков, който има легендарни анимации за телевизията, но не с български екипи. Пример за безпрецедентен масов успех са продукциите на „Марвел“ и за него могат да мечтаят много качествени и талантливи школи, добави писателят, но изрази мнение, че зрителите вече са се пренаситили и на тях. „В крайна сметка много качествени неща остават ювелирни, предназначени за по-малка група ценители и понякога такъв тип творчество достига период на някакъв „бум“ и се превръща почти в религия в поп-културата“, добави още Трошанов. Марин Трошанов е автор на фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели „Lazarus“.
|
![]()
Литературен обзор
Вера Ганчева – мостът между България и скандинавската култура
На 23 октомври ще бъде представена биобиблиографията на Вера Ганчева, една от най-значимите български преводачи от скандинавски езици, съобщават организаторите от Фондация „Слово и дух“ и издателство „Захарий Стоянов“. Тази важна книга ...
Валери Генков
|
![]()
Литературен обзор
Седмо литературно постижение за Живка Барова: Поезия с дъх на есен
На 21 октомври в изложбената зала "Лубор Байер" в Стара Загора ще се състои официалното представяне на новата стихосбирка на Живка Барова, старозагорска поетеса и писателка, която тази година ще отбележи седмото си литературно постижение. Тази дата съвпада с п ...
Валери Генков
|
![]()
Разделението между старо и ново богатство в Лонг Айлънд
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Карл Шльогел настоява Германия да възстанови задължителната военна служба заради новите заплахи от Русия
Карл Шльогел, носител на престижната Награда за мир на германските книгоразпространители, изрази убедено мнение, че времето за възстановяване на задължителната военна служба в Германия е настъпило. В рамките на събитие на Франкфуртския панаир на книгата, 77-го ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Лом раздаде награди за литературни таланти в деветнадесетото издание на конкурса „Яна Язова“
Победителите в деветнадесетото издание на Националния литературен конкурс „Яна Язова“ бяха обявени от местната управа в Лом. Тази творческа надпревара се организира от библиотеката при Народно читалище „Постоянство 1856“ с подкрепата на ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
Подиум на писателя
7 книги за силата на политическата фантазия
В съвременния свят, където политическите конфликти и социалните несправедливости доминират, литературата остава един от най-силните инструменти за изразяване и вдъхновение. Книгите, които разглеждат темата за политическата фантазия, предлагат нова перспектива ...
Валери Генков
|
![]()
Подиум на писателя
Черноморският литературен фестивал се издига като мост между културите в регион, белязан от конфликти
Валери Генков
|
Литературен обзор
Вера Ганчева – мостът между България и скандинавската култура
Валери Генков
|
На 23 октомври ще бъде представена биобиблиографията на Вера Ганчева, една от най-значимите български преводачи от скандинавски езици, съобщават организаторите от Фондация „Слово и дух“ и издателство „Захарий Стоянов“. Тази важна книга ще бъде представена в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, като събитието обещава да събере п ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Христо Стоянов разказва за многоликата си личност и литературния си път
Добрина Маркова
|
13:37 ч. / 26.03.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3207 |
![]() |
Има възраждане на интереса на българите към родната литература във всички направления. Това каза в интервю писателят Марин Трошанов, който е сред гостите на фестивала „Литературен прожектор“, организиран от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. Той смята, че се търсят книги включително в остро сюжетните жанрове и това ще доведе до тласък на развитието и при комиксите, които са във фокуса на първия модул на фестивала, изследващ връзките между литературата и визуалните изкуства. Тази вечер в Градската художествена галерия на Варна се открива поредна експозиция с творби от Третата национална изложба на българския комикс, след като отделни пана вече бяха подредени в Библиотеката и във Фондация „Аморфа“.
Марин Трошанов, чиито общи издания с художника Петър Станимиров също са представени в изложбата, подчерта, че ако искаме добро развитие на изкуството у нас, трябва да има хора, които живеят с мисълта да създават творби. Той смята, че доскоро българските творци са били в немилост, особено през 90-те години на ХХ век и периода между 2000 и 2010 година, когато е „тотално мъртвило във всички сфери на изкуството“, а сега виждаме, че нещата вървят във възходяща посока и има съживяване на търсенето. „Има дори опити за развитие на псевдо-суперзвезди, а има и автори, които вече се самоиздържат чрез изкуството си като професионалисти“, подчерта Трошанов.
По думите му тежките проблеми пред авторското творчество у нас
са пиратството, малкият пазар, изкуственият интелект и традиционната българска слабост в екипната работа. „Всеки по-сериозен проект, който ангажира голям брой професионалисти, не успява да тръгне в посока на периодичност и постоянство, но нека не бъдем негативни“, каза Трошанов и изрази увереност, че когато се появят добри продукти, ще се запали и по-сериозен интерес от страна на публиката.
„Всичко е възможно, не трябва да драматизираме нещата и да се вайкаме. Важното е хората на изкуството да са трудолюбиви и да имат ясната мисъл, че продуктът, който създават за публиката, следва да бъде качествен. Талантливите хора, които държат да се развиват, трябва да дават най-доброто от себе си и да работят в екип“, съветва Трошанов.
Основните пречки при създаването и разпространението на комиксите
той вижда в скъпата инвестиция, малкия пазар у нас и липсата на изградена масова култура, каквато има в държави със силна дистрибуция и реклама в жанра. „В България едва няколко хиляди читатели проявяват интерес към такива издания и няма как да бъдем конкурентни на това, което се превежда. По тази причина подобна инвестиция е рискова и трудно се изплаща. Няма и канали, по които българската литература, в частност комиксите, да бъдат разпространявани добре в чужбина, което би могло да инвестира средства в системата и да предизвика интерес у творците към жанра, като им даде възможност да работят спокойно и да изградят постепенно българска школа“, коментира още писателят.
Според него е трудна и реализацията на комиксите в киното
по подобие на американските или японските примери, защото то е много скъпо изкуство, а и в България трудно можем да се похвалим с някакви големи успехи в анимацията с изключение на отделни явления като „Тримата глупаци“ на Доньо Донев или Румен Петков, който има легендарни анимации за телевизията, но не с български екипи. Пример за безпрецедентен масов успех са продукциите на „Марвел“ и за него могат да мечтаят много качествени и талантливи школи, добави писателят, но изрази мнение, че зрителите вече са се пренаситили и на тях.
„В крайна сметка много качествени неща остават ювелирни, предназначени за по-малка група ценители и понякога такъв тип творчество достига период на някакъв „бум“ и се превръща почти в религия в поп-културата“, добави още Трошанов.
Марин Трошанов е автор на фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели „Lazarus“.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Ивайло Диманов: Поезия и музика, вдъхновени от живота
Ивайло Диманов, известен български поет и журналист, ще гостува в Народно читалище "Добри Войников – 1856" в Шумен, където ще представи своя концерт спектакъл и най-новите си творби. Тази следобед ще бъде открита в залата "Сава Доброплодни", като входът ...
|
Избрано
Брус Спрингстийн изненада с появата си на лондонския кинофестивал
Рок ветеранът Брус Спрингстийн неочаквано се появи на червения килим на Лондонския кинофестивал, за да подкрепи актьорския състав и създателите на нов биографичен филм, посветен на неговия живот. Тази изява не беше просто жест на подкрепа, а символ на ...
|
![]()
БТА през погледа на Историята: Новото издание за 125 години на агенцията
|
Ако сте поропуснали
125 години БТА и наследството на Иво Инджев и Панайот Денев
Иво Инджев, бившият генерален директор на Българската телеграфна агенция в периода 1990-1993 година, отправи към публиката своето виждане за времето, в което е работил. Той сравни своето време с това на Панайот Денев, който е заемал поста генерален директор ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |