Представиха предпремиерно книгата “Културната дипломация на България“
Книгата “Културната дипломация на България“ с автор Юлиан Шкодров беше представена на пресконференция в пресклуба на БТА в София от проф. д.ик.н. д-р по социология Евгений Сачев. В представянето на книгата взеха участие Николай Тончев - собственик на издателство "НИТОН-Пловдив", издател на книгата; проф. Здравко Попов и дипломатът от кариерата Любомир Тодоров. Сред присъстващите беше и българският писател Димитър Томов. “В стратегията на Европейския съюз, но и на Република България, и по-конкретно в дългосрочната програма, която има нашето Външно министерство, културната дипломация е обявена за основен приоритет. При нас това е приоритет на управление от много години. Нашата дипломация дава голям принос в развитието на културния диалог”, каза проф. Евгений Сачев. “Тази книга за първи път прави един успешен опит да бъде представена както научно-теоретичната постановка в областта на културната дипломация, така и приноса, който ние, българите, утвърждаваме в работата си за създаването на един многополюсен свят, който се опира върху културните ценности. В геополитически аспект мога да кажа, че културната дипломация е водещ приоритет на българската външна политика", коментира професор Сачев и отбеляза, че в момента се създават условия за формиране на един нов тип общество – постмодерното, постиндустриално. Според него онова, към което върви успешно новата визия, новото устройство на света, е партньорското общество, което се опира на споделена отговорност и споделена сигурност. Той подчерта, че в неговата основа ще бъдат общите споделени културни ценности. Издателят на книгата Николай Тончев сподели следния цитат: "Меката дипломация, културната дипломация - чрез нея могат да се постигат много силни, ясни и точни резултати в полза на нашата държавност, чрез мека сила". Той добави, че такъв тип дипломация е нещо, от което "нашето отечество в момента има огромна нужда". Издателят отбеляза още, че благодарение на Юлиан Шкодров тази тема отново е на бял свят. Проф. Здравко Попов сподели, че е похвален фактът, че такава книга се пише от служител на Министерство на външните работи, защото това не е честа практика. “Независимо че България има доста дълъг опит в културната дипломация, може да се каже, че тази книга добре я представя - от времето на Средновековието, до наши дни, и особено за годините след Освобождението. Трябва да имаме съзнанието, че като малка страна, ние имаме голяма култура, история и древност. Това е един огромен ресурс, който си заслужава да бъде използван в сферите на политиките, и особено в сферата на външната политика“, добави той. По думите му книгата има принос за наличието на едно концептуално разбиране за културна дипломация. Тя е опит да се отговори на въпроса “що е културна дипломация по принцип”, тъй като не всяко културно сътрудничество може да се разглежда като културна дипломация. “Това е специфичен начин, по който се осъществява дадена политика на една страна, или сътрудничество в дадена страна. Това е именно възможността да трансформираш един културен артефакт и да го превърнеш в инструмент на външната политика“, добави проф. Здравко Попов. “Като се има предвид, че ние, българите, сме един от най-древните народи - създатели на безспорни държавници, политици, авторитети, учени, за нас този приоритет – формирането на културната дипломация, e една целенасочена дейност, по отношение на създаването на този тип партньорско общество, която е изключително важна и отговорна”, коментира проф. Попов. Според него едно от намеренията в тази посока е чрез подобен тип книги не само да се представи какво е правено, а и страната ни да допринесе за формирането на нов модел, в основата на който ще стои постановката, че културата и културно-историческото наследство са базов фактор за устойчиво развитие на всяко общество, държава и нация. “В книгата си Юлиан Шкодров казва, че историята не е някаква носталгична прищявка, а че истинският прочит на историята е обрат към бъдещето, бъдещето, което формира съзнанието на нашите наследници”, завърши проф. Попов. Дипломатът Любомир Тодоров поздрави автора, с когото дълги години са били колеги в Министерството на външните работи и отбеляза, че през годините му е направил особено впечатление неговият афинитет, подкрепа и любов към българската православна църква. “Вярата, съчетана с културното наследство, богатото културно наследство на нашия народ, наистина две сериозни оръжия, които ще ти дадат сили занапред да отстояваш своето родолюбие и желание за развитие“, каза той. Авторът Юлиан Шкодров благодари специално на присъстващите и разказа малко за това как е започнал да се занимава в посока изследване на българското културно наследство. “Нашият род тръгва от село Разметаница, близо до Дупница. Къщата ни е попска къща. Първият таен централен революционен комитет, създаден от Васил Левски, е създаден в нашата къща. Цар Самуил, Арон, Давид и Моисей също са родени в земите на селото ни. Дядо ми е председател от БЗНС “Никола Петков". Всичко това ми даде тази светлина след време да започна да се занимавам и да отстоявам най-вече българската културно-историческа, просветна, интелектуална и духовна идентичност“, разказа авторът. Той обясни, че неговото творение най-вече се дължи на това, което самият той носи в себе си. Шкодров постави акцент върху факта, че културната дипломация е жизненоважна както за България, така и за Европа, за света, защото тя е основен фактор за изграждането на една нация и държава. “Всички ние трябва да се обединим в тази кауза и да работим както всички държавни институти в чужбина. Както тук в България, Министерство на културата и Министерство на образованието и науката, да се обединим върху тази светлина, която давам с книгата си", коментира той и добави, че изграждането на културно-историческо наследство ще бъде водещото за всяка една нация и държава; на неговото изграждане ще се градят бъдещето и новият световен свят. “Искам всички заедно, обединени в тази кауза, да работим и най-вече да дадем светлина на културната дипломация. Това е много важен фактор за устойчивото развитие на нацията и държавата. Нека да работим с дългосрочни и дългогодишни стратегиии в цялостен аспект за държавата, но най-вече за културата. Културата да бъде водеща в нашата нация и държава. Да покажем на Европа и света, че културната дипломация ще бъде водеща в изграждането на народност и нация“, завърши авторът на книгата. Проф. Евгений Сачев пожела на всички млади хора да вървят по пътя към осъществяване на своите идеи, като не забравят, че “миналото властва над бъдещето само ако живеем в настоящето”. Официалното представяне на книгата ще бъде на 27 февруари 2024 г. в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ от 18:00 ч. Юлиан Шкодров е главен специалист в Министерство на външните работи на Република България. Роден е през 1978 г. в София. През 2020 г. завършва бакалавърска степен по специалността “Библиотекознание и библиография“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии. През 2023 г. завършва магистратура със специалност “Културни взаимодействия и културни политики в Югоизточна Европа“. Неговата докторска дисертация е на тема “Формиране на културната дипломация като част от външната политика на България от средата на 50-те години до 1991 година“. Юлиан Шкодров е член на обществения съвет на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ и на Съюза на тракийските дружества в България. Служител е на Министерството на външните работи (МВнР).
|
![]()
Авторът и перото
Дунав от думи: Среща с литературата на нашето време
Програмата на Литературния фестивал за утре вечер обещава една вълнуваща среща с някои от най-значимите имена в съвременната българска и международна литература. Този форум, организиран от международното дружество "Елиас Канети", е посветен на популяризирането ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Авторът и перото
Балкански разломи и лични пътища в творчеството на Майлинда Брегаси
Майлинда Брегаси е една от най-значимите и влиятелни съвременни албански писателки, чиито произведения се отличават с дълбока психологическа проницателност и социална ангажираност. Родена в Албания, тя е утвърдена авторка и в Косово, където работи като препода ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Бъдещето на многоезичието и технологиите в образованието
Ангелина Липчева
|
![]()
Авторът и перото
Виолета Апостолова – между личните преживявания и глобалните теми
Фотоизложбата „Близо и далеч“ на Виолета Апостолова ще бъде открита на 13 октомври в Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана, като събитието обещава да привлече вниманието на любителите на изобразителното изкуство и фотографията. Та ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Йордан Колев: пилот на духа, изследовател на бъдещето
Йордан Колев е една от забележителните фигури в съвременната българска литература и авиация. Роден през 1964 година, той съчетава страстта към летенето и писането, превръщайки ги в средство за изразяване на дълбоки философски и духовни търсения. В своята карие ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
На бюрото
Там, където времето чете: юбилей за библиотеката на Свищов
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов празнува своята 80-годишнина с богата програма от културни събития, които ще се проведат през месец октомври. Тази значима годишнина е повод за възхвала на дългогодишната история и ролята на институ ...
Валери Генков
|
![]()
Подиум на писателя
Когато Европа се обедини: Наследството на Лепанто
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Добрина Маркова
|
Движението на изкуствата и занаятите (Arts and Crafts) и движението за бавна храна (Slow Food) предлагат важни уроци за демокрацията. Привържениците на "добрия дизайн" в края на деветнадесети век и "добрата храна" в края на двадесети и началото на двадесет и първи век смятаха, че удоволствието от създаването и консумацията трябва да бъде свързано. Те настояваха, че производството на качествени сто ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Балкански разломи и лични пътища в творчеството на Майлинда Брегаси
Ангелина Липчева
|
15:21 ч. / 26.02.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4078 |
![]() |
Книгата “Културната дипломация на България“ с автор Юлиан Шкодров беше представена на пресконференция в пресклуба на БТА в София от проф. д.ик.н. д-р по социология Евгений Сачев.
В представянето на книгата взеха участие Николай Тончев - собственик на издателство "НИТОН-Пловдив", издател на книгата; проф. Здравко Попов и дипломатът от кариерата Любомир Тодоров. Сред присъстващите беше и българският писател Димитър Томов.
“В стратегията на Европейския съюз, но и на Република България, и по-конкретно в дългосрочната програма, която има нашето Външно министерство, културната дипломация е обявена за основен приоритет. При нас това е приоритет на управление от много години. Нашата дипломация дава голям принос в развитието на културния диалог”, каза проф. Евгений Сачев.
“Тази книга за първи път прави един успешен опит да бъде представена както научно-теоретичната постановка в областта на културната дипломация, така и приноса, който ние, българите, утвърждаваме в работата си за създаването на един многополюсен свят, който се опира върху културните ценности. В геополитически аспект мога да кажа, че културната дипломация е водещ приоритет на българската външна политика", коментира професор Сачев и отбеляза, че в момента се създават условия за формиране на един нов тип общество – постмодерното, постиндустриално.
Според него онова, към което върви успешно новата визия, новото устройство на света, е партньорското общество, което се опира на споделена отговорност и споделена сигурност.
Той подчерта, че в неговата основа ще бъдат общите споделени културни ценности.
Издателят на книгата Николай Тончев сподели следния цитат: "Меката дипломация, културната дипломация - чрез нея могат да се постигат много силни, ясни и точни резултати в полза на нашата държавност, чрез мека сила". Той добави, че такъв тип дипломация е нещо, от което "нашето отечество в момента има огромна нужда". Издателят отбеляза още, че благодарение на Юлиан Шкодров тази тема отново е на бял свят.
Проф. Здравко Попов сподели, че е похвален фактът, че такава книга се пише от служител на Министерство на външните работи, защото това не е честа практика. “Независимо че България има доста дълъг опит в културната дипломация, може да се каже, че тази книга добре я представя - от времето на Средновековието, до наши дни, и особено за годините след Освобождението. Трябва да имаме съзнанието, че като малка страна, ние имаме голяма култура, история и древност. Това е един огромен ресурс, който си заслужава да бъде използван в сферите на политиките, и особено в сферата на външната политика“, добави той.
По думите му книгата има принос за наличието на едно концептуално разбиране за културна дипломация. Тя е опит да се отговори на въпроса “що е културна дипломация по принцип”, тъй като не всяко културно сътрудничество може да се разглежда като културна дипломация. “Това е специфичен начин, по който се осъществява дадена политика на една страна, или сътрудничество в дадена страна. Това е именно възможността да трансформираш един културен артефакт и да го превърнеш в инструмент на външната политика“, добави проф. Здравко Попов.
“Като се има предвид, че ние, българите, сме един от най-древните народи - създатели на безспорни държавници, политици, авторитети, учени, за нас този приоритет – формирането на културната дипломация, e една целенасочена дейност, по отношение на създаването на този тип партньорско общество, която е изключително важна и отговорна”, коментира проф. Попов.
Според него едно от намеренията в тази посока е чрез подобен тип книги не само да се представи какво е правено, а и страната ни да допринесе за формирането на нов модел, в основата на който ще стои постановката, че културата и културно-историческото наследство са базов фактор за устойчиво развитие на всяко общество, държава и нация.
“В книгата си Юлиан Шкодров казва, че историята не е някаква носталгична прищявка, а че истинският прочит на историята е обрат към бъдещето, бъдещето, което формира съзнанието на нашите наследници”, завърши проф. Попов.
Дипломатът Любомир Тодоров поздрави автора, с когото дълги години са били колеги в Министерството на външните работи и отбеляза, че през годините му е направил особено впечатление неговият афинитет, подкрепа и любов към българската православна църква.
“Вярата, съчетана с културното наследство, богатото културно наследство на нашия народ, наистина две сериозни оръжия, които ще ти дадат сили занапред да отстояваш своето родолюбие и желание за развитие“, каза той.
Авторът Юлиан Шкодров благодари специално на присъстващите и разказа малко за това как е започнал да се занимава в посока изследване на българското културно наследство.
“Нашият род тръгва от село Разметаница, близо до Дупница. Къщата ни е попска къща. Първият таен централен революционен комитет, създаден от Васил Левски, е създаден в нашата къща. Цар Самуил, Арон, Давид и Моисей също са родени в земите на селото ни. Дядо ми е председател от БЗНС “Никола Петков". Всичко това ми даде тази светлина след време да започна да се занимавам и да отстоявам най-вече българската културно-историческа, просветна, интелектуална и духовна идентичност“, разказа авторът.
Той обясни, че неговото творение най-вече се дължи на това, което самият той носи в себе си. Шкодров постави акцент върху факта, че културната дипломация е жизненоважна както за България, така и за Европа, за света, защото тя е основен фактор за изграждането на една нация и държава.
“Всички ние трябва да се обединим в тази кауза и да работим както всички държавни институти в чужбина. Както тук в България, Министерство на културата и Министерство на образованието и науката, да се обединим върху тази светлина, която давам с книгата си", коментира той и добави, че изграждането на културно-историческо наследство ще бъде водещото за всяка една нация и държава; на неговото изграждане ще се градят бъдещето и новият световен свят.
“Искам всички заедно, обединени в тази кауза, да работим и най-вече да дадем светлина на културната дипломация. Това е много важен фактор за устойчивото развитие на нацията и държавата. Нека да работим с дългосрочни и дългогодишни стратегиии в цялостен аспект за държавата, но най-вече за културата. Културата да бъде водеща в нашата нация и държава. Да покажем на Европа и света, че културната дипломация ще бъде водеща в изграждането на народност и нация“, завърши авторът на книгата.
Проф. Евгений Сачев пожела на всички млади хора да вървят по пътя към осъществяване на своите идеи, като не забравят, че “миналото властва над бъдещето само ако живеем в настоящето”.
Официалното представяне на книгата ще бъде на 27 февруари 2024 г. в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ от 18:00 ч.
Юлиан Шкодров е главен специалист в Министерство на външните работи на Република България. Роден е през 1978 г. в София. През 2020 г. завършва бакалавърска степен по специалността “Библиотекознание и библиография“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии. През 2023 г. завършва магистратура със специалност “Културни взаимодействия и културни политики в Югоизточна Европа“. Неговата докторска дисертация е на тема “Формиране на културната дипломация като част от външната политика на България от средата на 50-те години до 1991 година“. Юлиан Шкодров е член на обществения съвет на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“ и на Съюза на тракийските дружества в България. Служител е на Министерството на външните работи (МВнР).
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Легендата и Биографът: Аспарух Лешников и Веселина Узунова
Аспарух Лешников е една от най-загадъчните и вдъхновяващи личности в българската музикална история, чийто живот и кариера продължават да будят интерес и да пораждат множество въпроси. Роден през 1897 година в Хасково, той се превръща в символ на българския ...
|
Избрано
Гор Видал – писателят, който разчупи границите на литературата и обществото
Гор Видал - един от най-забележителните и противоречиви американски писатели на XX век. Роден на 3 октомври 1925 година във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, той оставя ярка следа в литературния свят със своите над 20 романа, мемоари, есета, пиеси, ...
|
![]()
Уилбър и Орвил Райт – Пионерите на авиацията в Дейтън
|
Ако сте поропуснали
Възраждането на българската душа чрез разказите на Милена Крумова
Милена Крумова е една от ярките и талантливи съвременни български писателки, чието творчество се отличава с дълбока психологическа проникновеност и богатство на образи. Родена в Кюстендил, тя не само създава литературни произведения, но и активно участва в ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |